Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 7441/02.03.2020 г. на Спортно училище „В. Л“ – [населено място], представлявано от директора Р. Г., чрез адв. М. Л., срещу въззивно решение № 144/ 03.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 6/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 3869/15.10.2019 г. по гр. д. № 6296/ 2017 г. на Районен съд – Пловдив и са уважени предявените от В. А. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по химия и ООС“; и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.02.2017 г. - 28.08.2017 г. в размер на 6 191, 82 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2017 г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и счита, че касационният контрол следва да се допусне по следните въпроси: 1) когато в рамките на работното време, на работното място и в служебното си качество, в помещение на работодателя с ограничен достъп работникът/служителят извърши неправомерни действия по установяване на фактическа власт върху чужда движима вещ и действия, с които да прикрие извършеното, представлява ли това поведение злоупотреба с доверието на работодателя – сочи се, че въззивното решение е в противоречие с решение № 56/12.03.2014г. по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., решение № 469/07.01.2013 г. по гр. д. № 1744/2011 г., IV г. о. и решение № 86/25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о. на ВКС; 2) вината елемент ли е от фактическия състав на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя; може ли то да бъде извършено по небрежност; задължително ли е нарушението да е извършено с цел получаване на имотна облага, респ. да е получена такава – сочи се противоречие с решение № 108/21.04.2015 г. по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., решение № 56/12.03.2014 г. по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о. и др.; 3) за основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, следва ли работникът/служителят да представи доказателства за оставането си без работа, както и че не е получавал трудово възнаграждение за целия 6-месечен период – твърди се противоречие с ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Ответната страна по касационната жалба – В. А. Д., представлявана от адв. Т. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че В. Д. е заемала длъжността „старши учител по химия и ООС“ в Спортно училище „В. Л“ – [населено място]. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № РД-07-801 от 28.02.2017 г. на директора на училището на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на същата дата при условията на отказ, удостоверен от двама свидетели. Наказанието е наложено за допуснати от служителката дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1-во и т. 7, вр. с чл. 186, чл. 187, т. 8, пр. 1-во и т. 10 КТ. Като обстоятелства в заповедта са посочени, че на 14.02.2017 г. около 9. 20 часа в учителската стая на Спортно училище „В. Л“ – [населено място], Д. взела чужда движима вещ - дамски ръкавици, оставени на масата от колежката й С. Г. и след това умишлено е извършила действия за прикриване на деянието си – „оглежда се, поставя между папки ръкавиците, отнася ги в шкаф над гардероба в другата част на учителската стая и връща празна папка на масата“.

На 15.02.2017 г. собственичката на ръкавиците поставила съобщение в учителската стая с молба да й бъдат върнати вещите. На 21.02.2017 г. е проведена оперативка с учители и възпитатели, на която била отправена нова покана за връщане на ръкавиците и предупреждение, че ще бъде подадена жалба в прокуратурата, но без резултат. Работодателят е квалифицирал действията на ищцата като тежко нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието, уронване на доброто име на училището, нарушение на нормите на чл. 17 от Конституцията на РБ, на чл. 219, ал. 2 ЗПУО, Етичния кодекс на учителите, служителите и работещите в Спортно училище „В. Л“ – [населено място], на Правилник за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика. По подадената жалба до РП – П. с постановление № 1322/08.06.2017 г. е отказано образуване на наказателно производство, като е посочено, че деянието съставлява маловажен случай на кражба - престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съставен е Акт № НК-11-372934/29.08.2017 г. за установяване на административно нарушение (отнемане на чужди движими вещи - един чифт дамски ръкавици) и е издадено НП № НК-11/07.09.2017 г., с което на В. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Въззивният съд е приел, че дисциплинарната процедура по чл. 193 КТ е само формално спазена – от ищцата са поискани писмени обяснения с искания изх. № ЧР-03-58/22.02.2017 г. и изх. № ЧР-03-70/27.02.2017 г., но работодателят не е предприел никакви действия, за да провери твърденията, изложени в обясненията от 28.02.2017 г. В същите служителката е посочила, че действително в нея са попаднали ръкавици, черни на цвят, но не може да потвърди, че това се е случило на посочената дата и час в учителската стая; на 21.02.2017 г., докато правела почистване в автомобила си, намерила втори чифт черни ръкавици и след това се свързала с колежката си. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил по безспорен начин ищцата да е извършила умишлено деянието, за което е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Счетено е, че действията по установяване на фактическа власт върху чужда движима вещ не са свързани с използване на служебно положение, като същевременно не е установено, че се касае за преднамерени действия, извършени с цел извличане на имотна облага. Направен е извод, че съставът на нарушението по чл. 186, т. 8, пр. 1-во КТ може да бъде осъществен само при пряк умисъл, какъвто не е установен. Посочено е, че влязлото в сила наказателно постановление не променя този извод - то не е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на лицето. Освен това е прието, че в заповедта за уволнение липсва конкретизация на посочените „други тежки нарушения“ на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. Претенцията по чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважена изцяло, без обсъждане на представените по делото доказателства, включително молбата на ищцата от 30.05.2017 г., в която тя сочи, че е „започнала нова работа“ при друг работодател. Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК изцяло са счетени за основателни и са уважени.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, налице е поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по втория и третия от въпросите, които са обусловили правната воля на съда и по които се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС - ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС и цитираните в изложението решения на състави на ВКС. Първият формулиран въпрос е фактически, а не правен и не обуславя селекцията на жалбата.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144 от 03.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 6/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив.

УКАЗВА на касатора Спортно училище „В. Л“ – [населено място], представлявано от директора Р. Г., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 153.84 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване, или на съдията-докладчик за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.