О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№30

ГР. София, 22 януари 2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.11.20 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2532/20 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Х. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №7781/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от В. В. срещу касатора иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за връщане на сумата от 7 700 лв., платена на последния на отпаднало основание – за заплащане на дълга на М. В. към И. Й. по изп. дело №1015/11 г. на ЧСИ М. Ц..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение -осн. по чл. 280, ал. 2 ГПК, както и на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: Следва ли от съдържанието на договора да бъде издирена действителната обща воля на страните? Длъжен ли е въззивният съд да изложи ясни и обосновани мотиви, както и да обсъди всички доводи, искания и възражения на страните?, които според касатора са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че отношенията на страните по спора се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1...