Производството е по реда на чл. 48 и сл. ЗМТА.

Предявен е иск от „КНМ Груп“ ЕООД със седалище в [населено място] против „Интейк“ ЕООД за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА на постановеното от Арбитражен съд при Сдружение за правна помощ и медиация /АС при СППМ/ - [населено място] арбитражно решение от 15.07.2020 г. по арбитражно дело № 169/2018 г.

В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение подлежи на отмяна, тъй като е постановено при отсъствие на арбитражно споразумение, обуславящо компетентност на АС при СППМ - [населено място] да разгледа възникналия между страните правен спор. Навеждат се твърдения, че в представените от ищеца в арбитражното производство документи - анекс и договори за цесия, върху които арбитражният съд е основал извода си за наличие на компетентност, не се съдържа валидно учредена арбитражна клауза, тъй като договорите са подписани от пълномощник на „КНМ Груп“ ЕООД - адв. К. Т., който не е разполагал с изрично пълномощно и с представителна власт, овластяваща го да изменя подсъдност на искове и да уговаря арбитражна клауза от името на представляваното дружество. Излагат се доводи, че за сключване на арбитражно споразумение е необходимо пълномощникът да разполага с изрично учредена представителна власт, която да обхваща конкретно арбитражно споразумение с посочени основни параметри, и че в хипотезата на арбитражно споразумение, сключено от пълномощник без изрично учредена представителна власт, не намира приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ.

Ответникът „Интейк“ ЕООД със седалище в [населено място] оспорва иска като неоснователен и изразява становище за неговото отхвърляне, като претендира разноски. Излага аргументи, че законът не въвежда изискване за изрично пълномощно за сключване на арбитражно споразумение и че в конкретния случай представителната власт на пълномощника, сключил арбитражното споразумение от името на „КНМ Груп“ ЕООД, произтича от представеното в арбитражното производство пълномощно, с което са делегирани неограничени права за представителство на дружеството.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на твърденията и доводите на страните и на доказателствата по делото, съобразно правомощията в производството по чл. 48 ЗМТА приема следното:

Искът за отмяна на арбитражно решение е предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е допустим.

С постановеното на 15.07.2020 г. решение по арб. д. № 169/2018 г. на АС при СППМ - Варна е признато за установено, че „Интейк“ ЕООД е придобило с договор за цесия от „КНМ Груп“ ЕООД вземане за сумите 1 846.16 лв. - платена без основание стойност на потребена електрическа енергия по издадена от „Енерго-П. П“ АД фактура № [ЕГН]/31.03.2011 г. на абонат - физическо лице, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 28.07.2014 г. до окончателното плащане, и сумата 583.07 лв. - присъдени разноски по гр. д. № 9801/2014 г. на Варненски районен съд, за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп“ ЕООД. В изложените към решението мотиви решаващият арбитражен орган е обосновал компетентността си с постигнато от страните арбитражно споразумение, обективирано в чл. 11 и чл. 6 на сключени помежду им договори за цесия от 23.10.2014 г. и 27.02.2015г. Възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба и в първото заседание по арбитражното дело, че арбитражната клауза е недействителна и нищожна, тъй като е уговорена от адв. К. Т. като пълномощник на дружеството, който не е бил изрично упълномощен да сключва споразумение за арбитраж, е счетено за неоснователно от арбитражния орган.

От приложените към арбитражно дело № 169/2018 г. по описа на АС при СППМ - Варна доказателства се установява, че в сключените на 23.10.2014 г. и на 27.02.2015 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД договори за цесия се съдържат идентични клаузи с номерация чл. 11, съответно чл. 6, с които е уговорено всички спорове между страните, породени от договорите или отнасящи се до тях, включително споровете, породени или отнасящи се до тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договорите или за приспособяването им към нововъзникнали обстоятелства, да бъдат разрешавани от Арбитражен съд - [населено място] при Сдружение за правна помощ и медиация съобразно с неговия правилник. При сключване на договорите „КНМ Груп“ ЕООД е представлявано от адв. К. Т., който се е легитимирал като пълномощник с изходящо от управителя на дружеството П. К. пълномощно, представено по делото. Пълномощното е общо и с него адв. Т. е упълномощен да представлява „КНМ Груп“ ЕООД пред съдилища, държавни институции търговски дружества на територията на Р. Б и „навсякъде другаде, където е необходимо“, вкл. да сключва договори от името на дружеството „при условия, каквито намери за добре“. В пълномощното е указано, че упълномощаването не е ограничено със срок и че „следва да се тълкува винаги разширително в полза на упълномощения адвокат“.

В производството по чл. 48 ЗМТА ищецът „КНМ Груп“ ЕООД не оспорва обстоятелствата, че разрешеният с арбитражното решение спор се отнася до изпълнението на договорите за цесия, че пълномощното за адв. К. Т. е подписано от законния му представител и че договорите за цесия са сключени от адв. Т. в качеството на пълномощник на дружеството по силата на посоченото по-горе пълномощно, което не е било оттеглено към датите на подписването им - 23.10.2014 г. и 27.02.2015 г. Правният спор между страните се свежда до валидността на обективираните в договорите арбитражни клаузи, чиято действителност ищецът отрича с твърдение, че са уговорени от пълномощника му адв. Т. без изрично учредена за целта представителна власт.

Настоящият състав на ВКС не споделя тезата на ищеца, че за валидността и за пораждане правните последици на сключено от пълномощник арбитражно споразумение е необходимо пълномощникът да е бил изрично упълномощен да уговаря споразумение за арбитраж. Случаите, в които за извършване на определени правни действия чрез пълномощник се изисква изрично пълномощно, по правило са уредени със закон - напр. чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ГПК, чл. 22, ал. 2 ТЗ, чл. 137, ал. 6 ТЗ, чл. 670, ал. 1 ТЗ и др. Разпоредбите на чл. 19 ГПК и на чл. 7 ЗМТА, които уреждат арбитражното споразумение като предпоставка за подведомственост на спора на арбитражните съдилища, за компетентността на арбитражния орган и за стабилитета на арбитражното решение, както и останалите разпоредби на ЗМТА, не предвиждат за сключване на арбитражно споразумение от пълномощник да е необходимо изрично пълномощно. Необходимост от изрично пълномощно за уговаряне на споразумение за арбитраж от пълномощник не може да бъде изведена и от общите разпоредби на чл. 36 - чл. 42 ЗЗД в частта относно института на доброволното представителство, произтичащо от упълномощаване. При отсъствие на закрепено в закон изискване учредяването на представителна власт за сключване на арбитражно споразумение да се извършва с изрично пълномощно, обуславянето на валидността на арбитражното споразумение от наличието на изрично пълномощно би било contra legem. Изложените съображения се подкрепят и от практиката в цитираните в отговора на исковата молба решение № 198/16.11.2012 г. по т. д. № 149/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 60/28.04.2015 г. по т. д. №3527/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., според която „въпреки самостоятелния си характер и специфично съдържание, арбитражната клауза се сключва винаги във връзка с евентуален или вече съществуващ спор по конкретно правоотношение и липсва правна норма, която да изисква изрично упълномощаване поотделно за едното или другото“. След като ищецът по иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА не оспорва представителната власт на пълномощника за сключване на договорите за цесия, оспорването на валидността на арбитражното споразумение с доводи за липса на представителна власт е лишено от правна логика, тъй като учредяването на представителна власт по повод на договорите, т. е. на материалното правоотношение, неминуемо включва и учредяване на представителна власт за уговаряне на арбитражно споразумение с цел разрешаване на произтичащите от това правоотношение спорове.

Поддържаната от ищеца теза за необходимост от изрично пълномощно за сключване на арбитражно споразумение е в противоречие с постановките в Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС и конкретно - с т. 1, в която е даден отговор на противоречиво разрешавания от съдилищата въпрос какво трябва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно разпореждане с имущество на упълномощителя. По мнение на настоящия съдебен състав разрешенията в тълкувателното решение се отнасят и за арбитражното споразумение, независимо от характера му на процесуален договор, доколкото отразяват принципната позиция на ОСГТК на ВКС, че е недопустимо да се поставят особени изисквания към формата и съдържанието на пълномощното, ако такива не са предвидени в закона. В мотивите към т. 1 от тълкувателното решение е разяснено, че при възприетия от законодателя в общата уредба на упълномощаването (чл. 36 - 42 ЗЗД) принцип на свободата на договаряне, за да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД, е необходимо и достатъчно в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез избрания негов пълномощник; Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания (напр. чл. 22, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 26, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 34, ал. 3 ГПК и др.); По пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник; Упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрично повелителна норма или да не накърнява добрите нрави (чл. 9 вр. чл. 44 ЗЗД), като рискът, който упълномощителят поема, избирайки своя пълномощник и очертавайки обема и границите на учредената му представителна власт, следва да се поеме от самия него и е неоправдано да се възлага на третото лице, което е действало добросъвестно. Отнесени към предмета на спора по иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, посочените разрешения подкрепят извода, че обвързването на валидността на сключеното от пълномощник арбитражно споразумение с особени изисквания за изричен характер на пълномощното, каквито не са уредени законодателно, е в разрез с буквата и с духа на закона. За валидността и за пораждане правните последици на арбитражното споразумение е достатъчно пълномощникът да е упълномощен писмено от упълномощителя да извършва съвместими с повелителните норми и с добрите нрави правни действия, в чийто обхват попада материалното правоотношение, по повод на което е уговорен арбитраж, и пълномощното да не съдържа ограничения на представителната власт, изключващи правото на пълномощника да уговаря арбитраж.

Съгласно общата разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗД, приложима към арбитражното споразумение, обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. В конкретния случай с представеното в арбитражното производство пълномощно законният представител на „КНМ Груп” ЕООД е упълномощил адв. К. Т. да извършва широк кръг правни действия, включително да се разпорежда с всички вземания на дружеството - упълномощител и да сключва от негово име договори за потребление „при условия, каквито намери за добре“, като е указал, че при съмнения пълномощното следва да се тълкува в полза на упълномощения. В текста на пълномощното е обективирана ясно и недвусмислено изразена воля на упълномощителя избраният от него пълномощник да осъществява по свой избор и преценка всички необходими в негов интерес правни действия. Пълномощното не съдържа забрани и/или ограничения за пълномощника да уговаря арбитражни клаузи, респ. да сключва споразумение за арбитраж, по повод на сключени от името на упълномощителя правни сделки, когато прецени, че арбитражната клауза/арбитражното споразумение ще бъде в интерес на упълномощителя. При липса на законово изискване за наличие на изрично пълномощно за сключване на арбитражното споразумение и на поставени в самото пълномощно ограничения на представителната власт за сключване на арбитражно споразумение, сключеното от адв. К. Т. арбитражно споразумение, инкорпорирано в клаузите на договорите за цесия, не е недействително. Арбитражното споразумение е валидно, обвързва страните и е породило целените правни последици, поради което постановеното въз основа на него арбитражно решение не подлежи на отмяна при предпоставките на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че предявеният от „КНМ Груп“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В зависимост от изхода на делото ищецът „КНМ Груп“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника „Интейк“ ЕООД направените в производството по чл. 48 и сл. ЗМТА разноски в размер на сумата 500 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.12.2020 г.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „КНМ Груп“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] против „Интейк“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] иск за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА на арбитражно решение от 15.07.2020 г., постановено по арбитражно дело № 169/2018 г. на Арбитражен съд при Сдружение за правна помощ и медиация - [населено място].

ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД с ЕИК[ЕИК]-– [населено място],[жк], [улица]с/у блок 8, да заплати на „Интейк“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица] партер, сумата 500 лв. (петстотин лв.) - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: