4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23

гр. София, 20.01.2021 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 2576/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 63/20г., постановено по в. гр. д. 99/20г. на Пловдивски апелативен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Е. Г. М. 15000лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, заедно със законната лихва от 30.04.2016г. до окончателното плащане.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решиение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.

Според касатора решението е неправилно тъй като съдът се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите как се определя размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че в наказателното производство, ДП № 463/2009г. по описа на ОД МВР – С. З., ищецът Е. М. на 18.12.2009г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за три тежки, по см. на чл. 93, т. 7 НК, престъпления - по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК; чл. 316 във вр. чл. 308 ал....