Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Коосен ауто“, [населено място] против решение № 306 от 23.12.2019 г. по т. дело № 653/2019 г. на Варненски апелативен съд.

Ответникът по касация – ЗАД„Армеец“АД, [населено място] е на становище, че не налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на І т. о., за да се произнесе взе предвид следното:

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени са въпросите: 1.“Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно право пораждащи факти на спорното право, при предявен в друг исков процес за горницата произтичащо право“, 2 / „Ако отговорът на първи въпрос е положителен, то възможно ли е при разглеждането на искове за горницата, съдът да намали вече решеното и ползващо се със сила на пресъдено нещо по справедливост“. И 3 / „Произнасянето в противоречие с тълкувателно решение на ВКС, което е със задължителен характер, нарушение на материалния закон ли представлява или е съществено процесуално нарушение“. Страната е заявила, че счита тези въпроси за разрешавани противоречиво от съдилищата, а от въззивният съд в противоречие с ТР ОСГТК № 3 /16г. Освен това е възпроизведен диспозитива на т. 4 ТРОСГТК №1/09г. и текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Други доводи не са развити.

Касаторът не обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване. От поставения от него първи въпрос може да бъде изведен релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, въпреки противоречието в обосноваващото го съдържание, изведено от това, че е налице разлика между правопораждащ факт и размер на претенцията. В случая касаторът не обосновава допълнителен критерий, тъй като не е налице противоречие при разрешаване на този въпрос с ТР ОСГТК № 3 /16г., приложено и от въззивният съд, който го е съобразил и като мотиви и като диспозитив, очертавайки процесуалните възможности при разглеждане на спора за пълния размер на претенциите, уважени с влязло в сила решение частично. Касаторът е формулирал въпроса без да отчете обстоятелството, че съобразно т. 2 на цитираното тълкувателно решение със сила на пресъдено нещо в предявения исков процес, с предмет - пълният предявен размер на частично уважен иск за същото вземане, на същото основание, се ползват единствено правопораждащите факти, обуславящи правното основание и съответно квалификацията на иска. В този случай, както е приел и решаващият състав, със сила на пресъдено нещо се ползват тези факти / в случая основателността на исковете е съобразена напълно с влязлото в сила решение, с което тези претенции са уважени частично./определящи основанието и правната му квалификация. Размерът, съобразно приетото с тази тълкувателна практика, рамкира претенцията в конкретно определен размер, като същият не може при предявяване на остатъка от вземането да бъде заявен като по-голям или като по-малък / освен ако отново искът не е предявен частично/. Силата на пресъдено нещо, обаче, се отнася само за уважената част на този размер. За остатъка са приложими както правилата за доказване, така и възможността да бъдат направени редица правопогасяващи възражения. В случая въззивният съд подробно е обосновал обективните предели на влязлото в сила решение по отношение на иска за неимуществени вреди, като се е позовал на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е обвързал основателността на остатъка от претенцията именно с доказаност на вредата в нейният пълен размер т. е. с преценката за възмездяване на неимуществените вреди в пълният претендиран размер за разликата над уважената в предходен процес част. Или, при пълно съобразяване с цитираната тълкувателна практика, въззивният съд е постановил своето решение, поради което и не е установено соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, освен, че не е обосновано от касатора, не е и съобразено с наличието на тълкувателна практика, която го изключва.

Вторият поставен въпрос е със същото съдържание като вече разгледания, а третият е хипотетичен и общо теоретичен, поради което и двата така определени като допълващи първият въпрос, не съставляват въведено основание, обосноваващо предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 300лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 306 от 23.12.2019 г. по т. дело № 653/2019 г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Коосен ауто“, [населено място] да заплати на ЗАД„Армеец“АД, [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: