Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТП на НОИ - С. град против решение № 3825 от 02.06.2015 г., постановено по адм. дело №1948/2015 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Ответната страна – Т. Д. Х., чрез своя процесуален представител адв.. М, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РО-26 от 20.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. – град, с което е отхвърлена жалбата на Т. Х. срещу разпореждане № 6002096281 от 22.07.2014 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - С. град, с което разпорежданията на същия пенсионен орган от 24.10.2013 г. и от 09.05.2014 г. са отменени. Съдът е отменил разпореждане № 6002096281 от 22.07.2014 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С. – град, и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ С. – град за произнасяне по жалбата на Т. Х. от 02.06.2014 г., с което е спряно изплащането на лична пенсия за инвалидност, считано от 01.05.2014 г. Така постановеното решение е правилно.

Видно от данните по делото, с ЕР на ТЕЛК от 18.09.2013 г. на Т. Д. Х. е определена 50 % ТНР (трайно намалена работоспособност),...