Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на инж. Л. Т. Ц., зам. кмет на [община] против решение № 27 от 18.6.2015 г., постановено по адм. д. № 47 от 2015 г. на Административен съд - Разград, с което е отменено писмо изх. № 11-04-441-8 от 13.02.2015 г. на кмета на [община]. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – Р. Р. К., лично и като законен представител на малолетните си деца - С. У. и Е. У. чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Счита жалбата за неоснователна и претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Ккасационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Разград е било образувано по -жалба на Р. Р. К. от [населено място], действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца С. У. и Е. У., срещу индивидуален административен акт съдържащ се в писмо изх. № 11-04-441-8 от 13.2.2015 год. на кмета на [община]. С оспореното писмо е разпоредено преустановяване изплащане на издръжка по изп. д. № 358 от 2013 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Разград с взискател Р. Р. К., вместо длъжника С. У. по отношение на децата му С. У. и Е. У..

С обжалваното решение съдът е отменил така постановеният административен акт на кмета на [община]. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.За да достигне до този резултат съдът е установил, че с оспорения акт административният орган е разпоредил „преустановяване„ на плащането на присъдена издръжка, какъвто институт в Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка не е уреден. Решаващият съд е направил обоснованизвод, че в административните актове следва да се ползват понятията и правните институти, употребени в съответния нормативен акт с оглед на яснотата на волеизявлението на административния орган. Съдът правилно е приел, че като не е сторил това, кметът на общината е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като волеизявлението му е неясно – дали е разпоредено „спиране” или е разпоредено „прекратяване” на издръжката. Първостепенният съд обосновано е установил, че в оспореното писмо не е посочено правното основание, въз основа на което кметът е издал своето разпореждане, поради което административният акт противоречи както на администратовнопроизводствените правила, така и на материалния закон.

Делото е било изцяло изяснено от фактическа страна, а именно, че е присъдена издръжка на две непълнолетни лица – български граждани, както и че срещу длъжника – баща на децата, който е чужденец е образувано изпълнително дело. Извършена е проверка и проучване от държавен съдебен изпълнител на доходите и имущественото състояние на длъжника, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка и е установено, че той няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение, което е удостоверено в констативен протокол. Въз основа на тези факти, [община] е започнала изплащане на присъдената издръжка. При извършена втора проверка държавният съдебен изпълнител в срока по чл. 9, ал. 1 от Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) и е установил отново, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение, като е изпратил на общината документите за резултата от проверката, издадени от органите, посочени в същата законова разпоредба. Въз основа на това административния орган е преустановил плащането като е приел, че в противоречие на чл. 9, ал. 1 от Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка събраната от държавния съдебен изпълнител информация за имущественото състояние и доходите на длъжника е по постоянен адрес на взискателя по изпълнителното дело – оспорващата К., а не по постоянен адрес на длъжника.

При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, като е приел, че издаденият акт противоречи както на целта на закона, така и на конституционните принципи за закрила на децата и подпомагане на отглеждането им само на основание на факта, че длъжникът няма регистриран постоянен адрес на територията на Р. Б и не може да се изиска информация от общината по постоянния му адрес, следва да се спре или прекрати плащането на издръжка по чл. 152 от СК, въпреки че са налице другите законови предпоставки.Съдът е приел от събраните в хода на съдебното производство документи, че по делото няма доказателства, длъжникът У. да притежава доходи и имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение, както и че е плащал присъдената издръжка на децата си. Установил е също, че след месец септември 2014 г. оспорващата е продължавала да представя в [община] декларации, че присъдената издръжка не ѝ се изплаща.

Настоящата съдебна инстнация споделя изводите, на първоинстнационния съд, застъпени и в становището на ВАП, за това че съгласно чл. 152, ал. 2 СК, изплащането от държавата на присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Съгласно ал. 8 на правната норма, редът за изплащане от държавата на присъдена издръжка се определя с Наредба и в случая това е Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета с ПМС № 167 от 17.06.2011 г., обн., ДВ, бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата, издръжката се изплаща чрез общината по постоянния адрес на взискателя по изпълнителното дело след установяване на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) с констативен протокол на съдебния изпълнител. А съгласно чл. 9, ал. 1, обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 от СК се установяват чрез изискване от страна на съдебния изпълнител на необходимата за проучване на доходите и имущественото състояние на длъжника информация от органите на Националната агенция за приходите, от поделенията на Националния осигурителен институт, Агенцията по вписванията, контролните органи по ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), търговските банки и от общината по постоянния адрес на длъжника. Общината по постоянния адрес на длъжника, като един от органите по чл. 9, ал. 1, касае само длъжник - български гражданин, какъвто не е длъжникът в настоящия случай. В Наредбата липсва изрична уредба по въпроса коя е общината, от която съдебният изпълнител следва да изиска информация в случаите, когато длъжникът не е български гражданин. Налице е непълнота, която обосновава прилагането на правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Правилно във връзка с това административния съд е приел, че в този случай следва да се иска информация от общината по постоянен адрес на децата, за които се дължи издръжка, като се изхожда от целта на закона и от конституционните принципи за закрила на децата. Решението като правилно следва да се остави в сила.Водим от горното, Върховният адимнистративен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 18.6.2015 г., постановено по адм. д. № 47 от 2015 г. на Административен съд - Разград. Решението не подлежи на обжалване.