О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4068

гр. София, 17.09.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. дело № 2610 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. К. Т., представляван от адв. В. Г., срещу определение № 1105/07.05.2024 г. по ч. гр. д. № 972/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу протоколно определение от 25.01.2024 г. по гр. д. № 327/2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е оставено без уважение направеното от същия искане за спиране на производството по делото на основание чл. 299, т. 4 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като същото не е преграждащо за изхода на спора, нито е изрично посочено в закона като обжалваемо.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Определението за спиране на съдебното исково производство в рамката на висящия процес, на някое от визираните основания по чл. 229 ГПК, е процесуално действие на съда, което има преграждащо развитието на производството, макар и с временен характер, действие. Обратното - отказът на съда да...