Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 1273 от 20.07.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 2627/2014 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 021401325 от 24.09.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 357 от 15.12.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП” [населено място], относно определени на П. В. П. задължения за 2010 г. за държавно обществено осигуряване (ДОО) – авансови вноски в размер на 806.40 лв. и лихва от 543.31 лв. и годишно изравняване в размер на 3033.60 лв. и лихва от 1571.01 лв., за здравно осигуряване (ЗО) – авансови вноски от 201.60 лв. и лихви от 133.38 лв. и годишно изравняване в размер на 1516.80 лв. и лихва от 528.90 лв., както и за периода от 01.01.2011 г. до 28.02.2012 г. за ДОО - авансови вноски в размер на 149.52 лв. и лихва от 80.05 лв. и за здравно осигуряване – авансови вноски в размер на 33.60 лв. и лихва от 17.55 лв.

Касаторът ДДОДОП претендира за отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК, приета със ЗИД на ДОПК, Д.в. бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г., е процесуалноправна норма, която урежда специфични доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответните закони при съществени или пълна липса на изискуемите доказателства за осъществяване на предвидените в тях фактически състави. Като процесуална норма същата била приложима към всички висящи ревизионни производства, образувани след...