Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС), вр. чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗСПЗЗ).
Образувано е по касационната жалба на „Производствена кооперация – Зора”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област Р., против Решение № 5 от 27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 427/2014 г. от Административен съд Русе с доводи за неправилност по основанията на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се направените за две инстанции разноски.
Ответникът - Кметът на [община], в писмен отговор и становище по съществото на правния спор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № РД-09-694 от 11.10.2013 г. на Кмета на [община], област Р., с която е наредено изземване на част от недвижим имот - публична общинска собственост, предмет на АПОбС № 226 от29.05.2013 г., представляващ 12, 000 дка от имот № 000086 по картата на възстановената собственост (КВС) – земеделска земя, с начин на трайно ползване “пасище, мера”, с площ 37, 208 дка, седма категория, находящ се в местност “Полето” в землището на [населено място], [община], област Р. и е отправена покана за заплащане на сума в размер на 1584 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири) лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за времето на неправомерно ползване на имота през годината.
За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните норми и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че с оспорената заповед, издадена от кмета на [община], е наредено да се изземе имот - публична общинска собственост, представляващ 12, 000 дка от имот № 000086 по картата на възстановената собственост (КВС) – земеделска земя, с начин на трайно ползване “пасище, мера”, с площ 37, 208 дка, седма категория. Съобразил е разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, която е посочена като правно основание за издаване на заповедта, като е отчел, че административното производство по изземване на общиснски имоти предполага кумулативно наличието на три предпоставки - имот общинска собственост, лице което го владее или държи и липса на основание. Приел е за установено, че на [община] е възстановена собствеността върху земеделска земя, с начин на трайно ползване “пасище, мера”, с площ 37.208 дка, седма категория, находяща се в землището на [населено място], [община], област Р., ЕКАТТЕ 73362, имот № 000086 по картата на възстановената собственост, местност “Полето”, като процесният участък от 12.000 дка, попада и е част от имот № 000086, поради което е налице първата предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. На следващо място съдът е приел за установено, че „Производствена кооперация – Зора” стопанисва процесните 12, 000 дка, което е установено както от становището на самия жалбоподател, така и от информацията, предоставена от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, легитимираща „Производствена кооперация – Зора”, като бенефициент по смисъла на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), който е кандидатствал по мерките и схемите за подпомагане по реда на ЗПЗП именно с процесните 12.000 дка, заявявани като блокове на земеделски стопанства /БЗС/. С оглед така установените факти, съдът е приел, че е налице и втората предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. На последно място съдът е приел, че процесната част от имота на [община] се ползва без правно основание от жалбоподателя и не по предназначение. Липсва наемно правоотношение между собственика и ползвателя на земята, предвидено в чл. 37п ЗСПЗЗ. Не е годно правно основание и наличието на споразумение между ПК ”Зора” и останалите собственици и/или ползватели на обработваеми земи по чл. 37в от Закона.
Настоящият съдебен състав приема така постановеното решение за валидно и допустимо, но за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 65 от ЗОбС, във вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ. Аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ земите от общинския поземлен фонд подлежат на изземване от лицата, които ги ползват без правно основание, като ал. 1 на същия член предвижда, че за да бъде установено неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Нормата на чл. 34, ал. 4 определя и реда за изземване - този по чл. 65 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ). Съгласно тази разпоредба общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на чл. 65 от ЗОбС налага извода, че за да бъде издадена заповед за изземване следва кумулативното да са налице три предпоставки, третата от които съдържа три алтернативни предложения. В този смисъл административният орган следва да установи, че 1) имотът е общинска собственост; 2) владее се или се държи от лицето и 3) без да е налице правно основание за това /предложение първо/; не по предназначение /предложение второ/ или необходимостта от него е отпаднала /предложение трето/.
В конкретния случай [община], в качеството си на собственик, на имот № 000086 по картата на възстановената собственост, местност “Полето” с площ от 37, 208 дка и начин на трайно ползване „пасище, мера” установява, че 12, 000 дка от имота е обработена. След извършена справка в регистъра на Държавен фонд „Земеделие” приема за установено, че „Производствена кооперация – Зора”, [населено място] е декларирал тези 12 дка, които са включени в Блок на земеделско стопанство 73362-28-1 и 73362-30-1. На следващо място е констатирала, че между общината и ПК „Зора” липсва наемно правоотношение, поради което са налице основанията за издаване на заповед от кмета на общината по реда на чл. 65 от ЗОС.
Предвид така изложеното от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай правилно административният съд е приел за установено, че на [община] е възстановена собствеността върху земеделска земя, с начин на трайно ползване “пасище, мера”, с площ 37.208 дка, седма категория, находяща се в землището на [населено място], [община], област Р., ЕКАТТЕ 73362, представляваща имот № 000086 по картата на възстановената собственост, местност “Полето”. Това обстоятелство се доказва от приложените по делото Протоколно решение № 2/29.07.2008 г., скица от 29.04.2013 г., Данъчна оценка от 24.04.2013 г. и Акт за публична общинска собственост № 226/29.05.2013 г. В този смисъл безспорно [община] е собственик на имот № 000086 по картата на възстановената собственост.
Въпреки това, видно от разпоредителната част на оспорения пред съда административен акт, от „Производствена кооперация–Зора”, [населено място] се изземват 12, 000 дка земеделска земя, като се приема, че последните представляват част от имот № 000086 по картата на възстановената собственост, местност “Полето”, който е с обща площ от 37, 208 дка.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че съвкупният доказателствен материал по делото, безспорно доказва и легитимира [община] като собственик на процесния участък от земеделски имот, правата върху които са възстановени по реда и при условията на ЗСПЗЗ. Налице са множество противоречиви данни за местонахождението на процесните 12, 000 дка, като актуалният цифров модел на Картата на възстановената собственост, извършеното геодезическо заснемане и цифровата ортофотокарта посочват различни граници и площ на имотите в местността „Полето”. От заключението на вещото лице също не може да бъде направен категоричен извод дали процесните 12 дка са част от имот № 000086, който е актуван като общинска собственост. В констативно съобразителната част на експертизата е посочено, че след одобряването на плана за земеразделяне е извършен въвод във владение, но имотите не са трасирани, като не са отразени и границите им, като по този начин последните не са индивидуализирани по площ, размери, съседи и начин на трайно ползване. Настоящият съдебен състав счита, че за да бъде прието за установено, че имотът предмет на изземването представлява общинска собственост, следва да е налице пълен идентитет между площ, граници, съседи и предназначение на иззетия имот и този за който общината притежава право на собственост.
В настоящия случай административният орган не е установил това, като от приложените по делото доказателства не може да бъде достигнато до такъв извод. Изводите на първоинстанционният съд се разколебават и от факта, че имот № 000086 по картата на възстановената собственост, местност “Полето” с площ от 37, 208 дка, който е собственост на общината е с начин на трайно ползване “пасище, мера”, докато процесните 12, 000 дка са обработваема земя, която е заявена за такава от „Производствена кооперация – Зора” и съответно са получени субсидии по реда на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ). От своя страна Държавен фонд „Земеделие” действащ като Разплащателна агенция, за да отпусне субсидия проверява дали са налице условията за подпомагане, като проверява статута на земята, правното основание за ползване, както и фактът дали земята се стопанисва и поддържа в добро земеделско състояние с оглед своето предназначение. Предвид факта, че на „Производствена кооперация – Зора” са отпускани субсидии по реда на ЗПЗП за процесните 12 дка, декларирани като обработваема земя, се налага извод, че те не попадат в имот № 000086 по картата на възстановената собственост, местност “Полето”, тъй като това е имот, който е мера, пасище и не следва да се обработва и засява с култури, поради което ако попадаха в него за тях нямаше да се получи субсидиране.
Крайният извод, който се налага, е че административният орган не е доказал, при условията на пълно и главно доказване факта, че иззетите 12 дка попадат в имот № 000086 по картата на възстановената собственост, местност “Полето” и съответно са общинска собственост, поради което липсва задължителен елемент от състава на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Като е достигнал до различен правен извод, Административен съд Русе е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. В този смисъл е и константата практика на ВАС (решение № 2513 от 08.03.2016 г. на ВАС трето отделение, по адм. дело 2690/2015 г.; решение № 7139 от 16.06.2015 г. на ВАС трето отделение, по адм. дело 9515/2014 г.; решение № 4427 от 22.04.2015 г. на ВАС трето отделение, по адм. дело 8230/2014 г.; решение № 879 от 26.01.2015 г. на ВАС трето отделение, по адм. дело 4553/2014 г. решение № 12717 от 26.11.2015 г. на ВАС трето отделение, по адм. дело 15390/2014 г. и др.)
Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени Заповед № РД-09-694 от 11.10.2013 г. на Кмета на [община], област Р., с която е наредено изземване на част от недвижим имот-публична общинска собственост, предмет на АПОбС № 226/29.05.2013 г., представляващ 12, 000 дка от имот № 000086 по картата на възстановената собственост (КВС) – земеделска земя, с начин на трайно ползване “пасище, мера”, с площ 37, 208 дка, седма категория, находящ се в местност “Полето” в землището на [населено място], [община], област Р. и е отправена покана за заплащане на сума в размер на 1 584 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири) лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за времето на неправомерно ползване на имота през годината.
При този изход на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията за присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции в полза на „Производствена кооперация – Зора” е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно приложените доказателства за адвокатско възнаграждение е заплатена общо сумата от 1 050 лв. /400 лв. по гр. дело 89/2014 г. по описа на РС Русе; 300 лв. по адм. дело 427/2014 г. по описа на АС Русе и 350 лв. по адм. дело 8193/2015 г. по описа на ВАС/, за държавни такси – сумата от 75 лв. /50 лв. за първоинстанционното производство и 25 лв. за касационното производство/ и за депозит за вещо лице общо сумата от 400 лв. /250 лв. за първата експертиза и 150 лв. за допълнителната/. В този смисъл сумата от 1 525 лв. ще следва да се възстанови на „Производствена кооперация – Зора” от бюджета на [община].
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5 от 27.03.2015 г., постановено по адм. дело № 427/2014 г. от Административен съд Русе и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-694 от 11.10.2013г. на Кмета на [община], област Р., с която е наредено изземване на част от недвижим имот-публична общинска собственост, предмет на АПОбС № 226/29.05.2013 г., представляващ 12, 000 дка от имот №000086 по картата на възстановената собственост (КВС) – земеделска земя, с начин на трайно ползване “пасище, мера”, с площ 37, 208 дка, седма категория, находящ се в местност “Полето” в землището на [населено място], [община], област Р. и е отправена покана за заплащане на сума в размер на 1 584, 00 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири) лева, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за времето на неправомерно ползване на имота през годината.
ОСЪЖДА [община] да заплати на „Производствена кооперация – Зора” ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област Р. сумата 1 525 лв. /хиляда петстотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.