Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв.. И, против решение № 2029 от 28.11.2014 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 1777 от 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 021302716/23.05.2014г. издаден от началник сектор „Ревизии“ и старши инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 221/31.07.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати в полза на дирекция „ОДОП” – Б. разноски по делото в размер на 587, 76 лева.

В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението на основание чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробно поддържаните пред първата инстанция съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 във връзка с чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АДмС – Б. е бил ревизионен акт № 021302716/23.05.2014г. издаден от началник сектор „Ревизии“ и старши инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 221/31.07.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], при...