Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] против решение № 1056 от 15.06.2015г. на Административен съд, [населено място] постановено по адм. дело № 779/2015г., с което е отменен ревизионен акт № Р-021400945-091-01/15.01.2015г. издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията - органи по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта, в която на Т. И. Л. от [населено място] са установени задължения за данък добавена стойност за данъчен период м. 03.2012г. в размер на 18 970.39 лева и съответните лихви в размер на 5331.79 лева и са присъдени разноски.
Касаторът излага доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съделен акт. Твърди се, че фактическата обстановка по делото не е била спорна и същата е установена правилно от съда. Спорът е по приложението на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Касаторът счита, предвиденият в нормата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС общ принцип относно доставката на сгради като освободена доставка не е достатъчно да се приеме, че е налице промяна в правния режим на доставките. Посочва, че в чл. 47, ал. 7 от ЗДДС е предвидена възможност за избор относно характера на доставките на сгради, които не са нови и е налице и режимът на облагаема доставка. Фактът, че има възможност доставката да е освободена не следва да се приема като промяна в режима на облагане, тъй като независимо кой режим е посочен като основен и кой като алтернативен, и преди и след влизане в сила на действащия ЗДДС е предвидено, че доставката на стари сгради е облагаема доставка.
Счита, че относно доставката на процесния хотел П. не е приложима хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и че в случая корекцията на ползвания данъчен кредит следва да се извърши на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Позовава се на принципа за неутралност на данък добавена стойност - неизвършването на корекция в ползвания данъчен кредит препятства възможността данъка да бъде възложен на крайния потребител. Претендират се разноски.
Искането е за отмяна на решението и да се реши спора по същество като се отхвърли жалбата на ревизираното лице.
Ответникът - Т. И. Л. с ЕТ ТВЛ - 3 - Т. Л., чрез процесуалния си представител адв. С. Е оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения за приложение на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, изложени в устните състезания по делото и в представен писмен отговор от 22.07.2015г.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Бургас е бил ревизионен акт, в частта, в която на Т. И. Л. с [фирма], [населено място] са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 03.2012г. в размер на 18 970.39 лева и съответните лихви в размер на 5331.79 лева. Органите по приходите са извършили корекция на ползван данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на данъчния кредит, ползван във връзка с придобиването и реконструкцията на хотел П. [населено място].
За да отмени ревизионния акт в оспорената част, съдът е приел, че съгласно чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС - корекции по чл. 79, ал. 1 - ал. 7 ЗДДС не се извършват, ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките и услугите бъде променен със закон. От фактическа страна съдът е установил, че хотел "П." представлява дълготраен материален актив по смисъла на ЗКПО, придобит е през 2003г., когато строежът е въведен в експлоатация с разрешение за ползване и при изграждането му е ползван данъчне кредит. Хотелът е продаден през м. март 2012г. от частен съдебен изпълнител. По делото няма спор, че в изпълнителното производство ревизираното лице като собственик на вещта не е упражнило правото си на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС и при публичната продан не е начислен ДДС. Съдът е приел за безспорно установено и обстоятелството, че за хотел П. е издадено разрешение за ползване № 361/27.06.2003г. и към датата на продажбата през 2012г. са изтекли повече от 60 месеца т. е. сградата не е нова по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС.
При тези фактически данни съдът е обосновал извод, че към момента на въвеждане в експлоатация на хотела през 2003г. доставките на сгради според действалия към този момент ЗДДС /обн. ДВ бр. 153/23.12.1998 г., отменен от 01.01.2007г./, не са сред изброените в глава осма на ЗДДС отм. освободени доставки. Като получател по облагаеми доставки ревизираното лице е имало право на приспадане на данъчен кредит. При продажбата на сградата през 2012г. /погрешно посочена в мотивите на решението като 2013г., тъй като публичната продан е вписана на 01.03.2012г./, по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката на сгради, които не са нови е освободена доставка. Поради това и съобразно чл. 45, ал. 3 във връзка с ал. 7 от ЗДДС съдът е направил извод, че е налице нормативна промяна в режима за облагане с ДДС на този вид вид недвижими имоти преди и след 01.01.2007г., което представлява основание по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС за изключване на корекцията в ползвания данъчен кредит за придобиването им. Решението е правилно постановено.
Спорът по делото е правен и касае спазването на материалния закон - чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Настоящият състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд по тълкуването и приложението на основанията за извършване на корекции в ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 и чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда изключение от правилото на чл. 79 ЗДДС, съгласно което не следва да се извършва корекция на упражненото право на данъчен кредит, когато със закон бъде променен данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоката или услугата.
При установените по делото факти, подробно описани по-горе, законосъобразен е изводът на съда, че процесният случай попада в посочената хипотеза. След влизане в сила на ЗДДС /от 01.01.2007г. е налице законова промяна в режима на облагане с ДДС на сгради, които не са нови по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, какъвто е и процесният хотел. Основното възражение на касатора за липса на нормативна промяна в режима на облагане е правото на избор на регистрираното лице по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да определи доставката като облагаема. Първоинстанционният съд е обсъдил това възражение в мотивите на обжалваното решение и е правилно е съобразил, че правото на избор в конкретния случай не е упражнено от доставчика при извършване на публичната продан. Възможността за упражняване на правото на избор по чл. 45, ал. 7 ЗДДС в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от ЗДДС е изрично предвидена по силата на чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС /ДВ бр. 10/2011, в сила от 01.02.2011г. /, приложим в процесния период на м. 03.2012г. Съществуването на право на избор по чл. 45, ал. 7 ЗДДС за доставчика да осчетоводи доставка от този вид като облагаема, не води до извод, че режимът за този вид доставки е непроменен с новия ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба единствено в правото на доставчика е да направи избор дали сделката да е облагаема и когато такъв избор не е направен, е приложим общият принцип, че доставките на стари сгради са освободени. При действието на ЗДДС, в сила до 01.01.2007 г. доставките на сгради са облагаеми доставки, което се промени с разпоредбите на новия ЗДДС – в сила от 01.01.2007 г.
С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че последващата доставка на хотела е освободена по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Промяната в данъчния режим на доставките е по силата на закона, и поражда основанието за прилагане на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Неоснователен е и доводът за нарушение на принципа за неутралност на данъка, тъй като се касае за изрично предвидено в закона изключение от корекцията на ползвания данъчен кредит.
Като е достигнал до същите изводи и е приел, че за Т. И. Л. с [фирма], [населено място] не са възникнали задължения по чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС в данъчен период м. 03.2012г. и е отменил ревизионния акт в оспорената част, съдът е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Разноски за касационното производство не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като има искане по чл. 161, ал. 1 ДОПК в представения по делото писмен отговор на касационната жалба, но липсват доказателства за извършването на такива, включително за ползваната адвокатска защита.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1056 от 15.06.2015г. на Административен съд, [населено място] постановено по адм. дело № 779/2015г. Решението е окончателно.