Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“, срещу решение № 6615 от 30.10.2015 година, постановено по адм. д. № 3/2015 година по описа на Административен съд София-град, с което са отменени решения № 576/24.11.2014 г. на директора на Агенция „Митници“ по жалба срещу решение за възстановяване на акциз и решение № 32-110293/18.09.2014 година на началника на Митница Б. и преписката е изпратена на административния орган за издаване на ново решение по направеното искане при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
В касациионната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В постъпила писмена защита по делото се иска, съдът да отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на разпоредбите на чл. 4 /1/, чл. 21 /5/ и чл. 9 /1/ от Директива 92/12/ЕИО от 25.02.1992 г. относно данъчното третиране за целите на акцизите на енергийните продукти при комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Ответникът – [фирма] със седалище [населено място], намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на [фирма] решение № 576/24.11.2014 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е потвърдено решение № 32-110293/18.09.2014 г. на началника на Митница Б. за отказ за възстановяване на акциз на дружеството в размер на 625 016.94 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че начисленият и внесен от дружеството акциз е недължим съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС) и не е доказано основание за приложение на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС за задължение заплащане на акциз, тъй като не е установено потребление на енергийни продукти от дружеството за цели, различни от посочените в удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Поради това съдът е отменил решение № 576/24.11.2014 г. на директора на Агенция „Митници“ като е приел, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и е изпратил преписката на началника на Митница Б. за издаване на ново решение за възстановяване на акциз съобразено с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ЗАДС решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13, с което началникът на митницата се произнася по отправено до него искане, може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на Агенция „Митници”, който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването на жалбата. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция „Митници” се обжалва по реда на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК). Предвид цитираната изрична норма, правилно съдът е приел за допустима подадената от [фирма] в законоустановения срок за това жалба против решението на директора на Агенция „Митници” по жалба срещу решението за възстановяване на акциз на началника на Митница Б. в частта му, с която на дружеството е отказано възстановяването на акциз в размер на 624 908.33 лева за периода от 01.05.2013 година до 31.05.2014 година. Предмет на оспорването в случая е именно решението на директора на Агенция „Митници”, а препращането към ДОПК обосновава извод, че по същество на проверка за законосъобразност подлежи решението на началника на Митница Б., потвърдено чрез оспореното решение № 576/24.11.2014 г. на директора на Агенция „Митници“. Принципно правилно е становището на касатора, че съгласно чл. 27, ал. 4 ЗАДС предмет на съдебно оспорване е решението на директора на Агенция „Митници“, но тази неточност в диспозитива на съдебното решение, с оглед отмяната с него и на решение № 576/24.11.2014 г. на директора на АМ, не е основание за неговата недопустимост. Съдът правилно е конституирал страните в съдебното производство, произнесъл се е по предмета на оспорването, без да допусне неговата замяна, като е отговорил изчерпателно на всички мотиви за отказ за възстановяване на акциз, посочени в първоначалното и в потвърждаващото решение, поради което не е налице порок, водещ до недопустимост на съдебното решение. Решението е и правилно.
Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспореното решение на началника на Митница Б. и потвърдилото го решение на директора на Агенция „Митници” е законосъобразен.
По делото безспорно е установено, че [фирма] е освободен от акциз краен потребител, регистриран по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАДС и разполага с издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП), съгласно което има право да получава енергийни продукти – конкретно въглища – за използване за освободени от акциз цели – в случая при производството на електрическа енергия. Несъмнено е също, че дружеството е топлоелектрическа централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чиято основна суровина са въглищата. Технологичния процес на работа е подробно анализиран в заключенията на СТЕ и в решението на първоинстанционния съд, поради което не следва да бъде повтарян. Безспорно установено е, че акцизните горива - въглища, се изгарят в парогенератори (котли), от където се получава високоенергийна пара, основната част от която посредством общ парен колектор захранва електрически турбогенератори (турбини), от които едновременно се получават електрическа енергия и топлинна енергия, без да е налице разделяне на производствения процес на такъв за електрическа и на друг за топлинна енергия. Заключенията на двете приети по делото СТЕ са еднозначни, че акцизната суровина е вложена изцяло в производството на пара, от която първо е произведена електрическа енергия и само част от нея за топлоенергия. Според вещите лица при конкретното комбинирано производство е невъзможно да се извърши прецизно разделяне, измерване и остойностяване на количествата горива, необходими за добива на двата вида енергия като горивото участва едновременно в технологичния процес за добива им. С оглед на описания процес, правилно съдът е приел за недоказано основанието на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, въз основа на което с решението на директора на Агенция „Митници“ е отказано да бъде възстановен заплатеният от дружеството акциз. Правилен е изводът на съда, базиращ се на приетата ССЕ, че през посочените в решението периоди, цялото количество въглища е вложено за производство на електрическа енергия, като не е установено част от същото да е използвано директно за добиване на топлинна енергия. Съдът е констатирал наличие на предпоставките на чл. 24, ал. 2, т. 3 вр. чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за освобождаване на жалбоподателя от облагане с акциз на използваните при производството на електрическа енергия енергийни продукти, поради което и облагането на количествата въглища е в нарушение на материалния закон.
Правилен е и изводът, че в ЗАДС липсва уредба относно начина на определяне на реално проследимо и измеримо количество енергиен продукт, използван за получаването на двата вида изходен продукт - електрическа енергия и топлинна енергия, които се произвеждат едновременно и в един общ и неделим технологичен процес. В ЗАДС няма правило за пропорционално разделяне на горивата, установяващо критериите, при които да бъдат изчислявани и определяни количествата горива, използвани за производство на електрическа енергия и на топлинна енергия. След като по делото е установено по категоричен начин, че цялото количество въглища през посочения период е вложено за производство на електроенергия и не е налице количество, което да е вложено директно в производството на топлоенергия, следва да се приеме, че извършеното облагане на тези количества въглища е осъществено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС. В случая не е доказано основание за приложение на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС, тъй като не е установено по несъмнен и категоричен начин, потреблението на енергийни продукти от оспорващия, в качеството му на освободен от акциз краен потребител за цели, различни от посочените в удостоверението. Ето защо правилен се явява и крайният извод на съда, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
Действително в чл. 33, ал. 1, т. 7, чл. 28 и чл. 41 от ЗАДС се визира начина на определяне на данъчната основа и размера на задължението за акциз, но спорният момент е как се определя данъчната основа по чл. 28, т. 12 от ЗАДС, а именно въз основа на кой законоустановен метод или чрез законова делегация към друг подзаконов акт е определен метода за установяване на количеството енергиен продукт употребен за производство на топлинна енергия при комбинирано производство. С оглед на изложеното посочените разпоредби биха били приложими, ако съществуваше нормативно определен начин за разделяне на горивата при наличие на комбинирано производство на електро и топло енергия. При липса на такъв нормативен метод, правилно съдът е приел, че следва да бъде изследван технологичния процес при производството на двата вида енергия и правилно в тази насока е кредитирал заключенията на СТЕ, тъй като отговора на въпроса е свързан с наличие на специални знания. Изводът на съда, който се споделя от настоящия състав, че след като липсва законова регламентация за точното определяне на дължимите от дадено лице публични вземания и от заключенията на вещите лица се установява, че в действителност е фактически невъзможно да се определи точния им размер, то е недопустимо размера на задължението да се базира на условно разделяне, чрез използване на указания на регулаторен орган и определени в подзаконов нормативен акт коефициенти.
Неоснователна е претенцията на касатора за необходимост от изрична законова разпоредба за случаите на платен акциз за периода от постановяване на отказа до неговата отмяна при наличие на общата разпоредба на чл. 27 ЗАДС. Неправилно касаторът поддържа, че съдът не е посочил изрично нарушените материалноправни разпоредби. В съдебното решение е посочено, че са изпълнени предпоставките на чл. 27, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, което е достатъчно за мотивирането му от правна страна. След като посредством ССЕ е установено, че материалната отчетност в дружеството е организирана така, че дава възможност за проследяване на получаването и използването на енергийния продукт, правилно този допълнителен мотив за отказ е приет като незаконосъобразен от съда.
Настоящият състав намира, че не следва служебно да отправи преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването на чл. 4 /1/, чл. 21 /5/ и чл. 9 /1/ на Директива 92/12/ЕИО на Съвета. Посочените норми са неотносими към настоящия казус и вероятно касаторът е имал предвид тълкуване на същите разпоредби, но от Директива 2003/96/ЕО от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на общността за данъчно облагане на енергийни продукти и електроенергия /Директивата/. Разпоредбата на чл. 4 /1/ от Директивата визира нивата на облагане с данъци, за енергийни продукти и електроенергия, изброени в чл. 2 от Директивата. Разпоредбата на чл. 21 /5/ в резюме определя момента на облагане с данъци на електроенергията и природният газ, като е дадено определение на дистрибутор, а именно предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди, като е посочено, че държавите-членки могат да освободят от облагане с данък дребните производители на електроенергия, при условие че облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия, като на следващо място се изисква за целите на прилагането на членове 5 и 6 от Директива 92/12/ЕИО, въглищата, кокса и лигнитите да подлежат на данъчно облагане и данъкът е изискуем при доставката от фирми, които трябва да са регистрирани да извършват такава дейност от съответните компетентни органи. В чл. 9 /1/ е посочено, че от 1 януари 2004 г. минималните нива на облагане, отнасящи са до горивата за отопление са фиксирани, както е посочено в приложение I, таблица В.
Тези разпоредби са правилно транспонирани в националното законодателство: ЗАДС и ППЗАДС и не са налага тяхното тълкуване. Същите са ясни, но неотносими към процесния случай, тъй като няма спор как се определят нивата на облагане с данъци за енергийните продукти и електроенергията, кой е момента на облагане и кои лица подлежат на облагане. Не е спорно и как се определя облагане на горива за отопление. На следващо място, условие за непосредствено действие на норма на Директива е същата да създава права, а не задължения, какъвто е настоящия случай.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, Агенция „Митници“ ще следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] направените пред касационната инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 22 500 лева, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и представените доказателства за реално извършени такива. Направеното възражение за прекомерност от касатора не следва да бъде уважено, тъй като претендираното възнаграждение се явява съответно на действителна и фактическа правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6615 от 30.10.2015 година, постановено по адм. д. № 3/2015 година по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 22 500 (двадесет и две хиляди и петстотин) лева. Решението е окончателно.