Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното против решение № 1002 от 30.04.2015 г. по адм. дело № 3570/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № РД- 14-063/27.10.2014 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Д. И. И. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички представени доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав при обсъждане на всички представени доказателства. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от първоинстанционния съд.

Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалноправни норми е направени при правилно тълкуване и прилагане на...