Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадени от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Г. О., против решение № 61 от 29.02.2016 г. по адм. дело № 695 по описа за 2015 г. на Административен съд – В. Т, с което е отменена заповед № ДСПСП 11-159 от 25.09.2015 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”, [населено място].

В касационната жалба са изложени съображения, релевиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост на съдебното решение, неправилно прилагане на чл. 25, ал. 1, т. 2, чл. 28, от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).

Ответникът Ш. К. живущ в Х. с временен адрес в Б. [ място] чрез назначения му процесуален представител адв. П. Г е оспорил касационната жалба в писмени бележки.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Посочва се, че действието на процесната заповед е ограничено с определен срок, а именно до влизане в сила на решението на районния съд, тъй като именно това решение по аргумент на чл. 28, ал. 1, вр. чл. 27, ал. 2 ЗЗД е окончателният акт, с който детето се настанява в семейство на роднини или близки, както и за отглеждане в приемно семейство. Прави извод, че при временното настаняване на детето при неговите роднини е била спазена процедурата по чл. 27, ал. 3 ЗЗД. По изложените съображения счита, че решението на съда като необосновано и немотивирано следва да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване...