Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, [населено място] против решение № 932 от 22.05.2015г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 153/2015г., с което е отменен ревизионен акт № Р-02-1400958-091-01/05.11.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден по административен ред с решение № 371/22.12.2014г. в оспорената част относно установените на ЗКПУ Обединение, [населено място] задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2009 година в размер на 29 554.16 лева и лихви в размер на 13 952.03 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилно тълкуване и приложение на чл. 189б, ал. 2, т. 1 и чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - ЗКПУ Обединение със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Т оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмено становище. Представя писмени доказателства на основание чл. 219 АПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С оспорения ревизионен акт на ЗКПУ Обединение е определен корпоративен данък за 2009 година...