Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Л. П. Х., от гр. С., чрез процесуалния му представител - адв.. П., против Решение 5255/30.07.2014 г. по адм. дело 8449/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът: ИД на АГКК-София, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът: "Астра и ко" ООД, гр. С., чрез пълномощника му - адв.. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в писмен отговор, който представя. Претендира за разноски пред касационната инстанция.

Ответниците: Р. К. З. и А. И. З., редовно призовани, не се явяват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалбата на Л. П. Х. против Заповед КД-14-74/21.06.2013 г. на ИД на АГКК, в частта й относно: ПИ с идентификатор 68134.4355.273, сгради с идентификатори 68134.4355.2737.1 и 2737.2, както и на схеми на СО в сграда с идентификатор 68134.4355.2737.1.1; 2737.1.2; 2737.1.3; 2737.1.4; 2737.1.5; 2737.1.6 и 2737.1.7, като недопустима и е прекратил производството в тази част, а в останалата част на заповедта е отхвърлил жалбата, като неоснователна.

С оспорената заповед, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР /в ред. преди изм. с Д.в. бр. 49/2014 г./ и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по адм. дело 8708/2010 г. на АССГ, е одобрено изменението в КККР на гр. С., р-н "Люлин, СО, от 30.08.2010 г., изразяващо се: в нанасяне на нови обекти - ПИ с идентификатор 68134.4355.2550, ПИ с идентификатор 68134.4355.2735, ПИ-ти с идентификатори накрая - 2736, 2737, 2738, 2739, 189, и 273 ; сгради с идентификатори 68134.4355.2737.1 и 2737.2 ; и схеми на самостоятелни обекти /СО/ в сграда 2737.1, а именно: СО 2737.1.1, СО 2737.1.2, СО 2737.1.3, СО 2737.1.4, СО 2737.1.5, СО 2737.1.6 и СО 2737.1.7.

За да приеме частично жалбата на Христов за недопустима по отношение на посочените обекти, съдът е извел извод, че оспорената заповед, с оглед фактическите основания на които е издадена е такава по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, т. е първоначална кадастрална карта за обектите за които се отнася, в която хипотеза, за оспорващия липсва правен интерес, по аргумент от чл. 49, ал. 4 от ЗКИР /ред. преди изм.Д.в. бр. 49/2014 г./, тъй като имота му, по отношение на който същия установява собственически права, а именно ПИ 1862 /по отменената с цит. съд. решение заповед/, а сега ПИ 2739, не е съседен и не се засяга от новия ПИ 273 и на сградите в ПИ 2737.1 и 2737.2, както и на схемите на СО от 1-7 вкл. в сграда 2737.1.

По отношение на останалите обекти - предмет на оспорената заповед, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като в тази част заповедта е издадена в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 8708/2010 г. на АССГ, с което е отменена първоначалната заповед от 30.08.2010 г. на ИД на АГКК за р-н "Люлин", гр. С. по отношение на ПИ-ти 1790, 1862, 189 и 273 и делото е върнато на органа за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда при нанасянето на тези имоти, съобразно действащия кадастрален план за територията. Съдът е установил, че при новото произнасяне с оспорената заповед, органа е изпълнил в цялост указанията на съда, като новообразуваните имоти съответстват изцяло на съществуващите такива по действащия кадастрален план от 1998 г,, изменен 2002 г, 2008 г. и 2010 г., съгласно критерия по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /в ред. Д.в. бр. 82/2011 г./, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно.

Законосъобразни са изводите на съда, че по отношение на част от гореописаните имоти, жалбата на касатора, е недопустима, поради липса на правен интерес. Т. имоти не са съседни на неговия имот, нямат обща граница, поради което и за същия липсва процесуален правен интерес от оспорването им, тъй като не го засягат пряко и непосредствено.

Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора по същество. Правилни са изводите на съда, че в тази част заповедта е в изпълнение указанията на съда по влязлото в сила решение 4200/19.07.2012 г. по адм. дело 8708/2010 г. на АССГ, с което е отменена първоначално издадената заповед по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР на ИД на АГКК, от 30.08.2010 г., относно ПИ 1790, 1862, 189 и 273, в които попадат собствените на ответното дружество имоти с пл. 2496 и пл. 2497 по действащия КП на р-н "Люлин" и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Влязлото в сила решение по цитираното дело е задължително за органа, поради което при новото произнасяне с настоящата заповед, същия е бил длъжен да се съобрази с указанията на съда и да нанесе в КККР имотите на ответното дружество, съгласно указанията, а те са, че тези имоти е следвало да се нанесат с граници и площ по действащия КП, към датата на изработване на първоначанланата КККР, при спазване на критерия за установяване на граници по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 3/2005 г. /в ред.Д.в. бр. 82/2011 г./.

От данните по делото и заключение на СТЕ, е установено, че четирите новообразувани имота /от 2735 до 2738/ на името на ответника "Астра и ко" ООД, са заснети в преработената първоначална КК, съобразно границите и площа им по действащия КП, одобрен през 1998 г, изм. 2002, 2008 и 2010 г., т. е съгласно съдебното решение. При това положение изводите на съда, че заповедта в тази част е законосъобразна, са правилни, тъй като при нанасянето им е спазен критерия по кадастралния план, който е с предимство пред критерия по чл. 14, ал. 1, т. 5 от цит.Наредба, по съществуващите на място материализирани граници. Ето защо и оплакванията на касатора, свързани с нанасянето на тези четири имота, в нарушение на тези критерии се явяват неоснователни.

Настоящият състав споделя и другите изводи на съда, че липсват данни за приложение на критерия по чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба 3/2005 г. по отношение имота на касатора, поради липсата на доказателства, че е спазен реда по чл. 39 от същата наредба, изискващ съставяне на протокол по образец, който да съържа данни за посочените граници на ПИ 2739 /бивш 1862/, съгласно документа за собственост или съгласно означените на място трайни знаци.

От изложеното следва, че касацонната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като варлидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

При този резултат основателно е искането на ответното дружество за разноски пред касационната инстанция, в размер на 500 лева за адвокат, видно от договора за правна защитна и съдействие, на стр. 26. Разноските, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, са за сметка на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5255/30.07.2014 г. постановено по адм. дело 8449/2013 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 36-ти състав.

ОСЪЖДА Л. П. Х., от гр. С., ул."Милевска планина" 15, ет. 2, ап. 3, да заплати на "Астра и ко" ООД, ЕИК 121370915, гр. С., представлявано от управителя П. С. В., разноски за касационната инстанция, в размер на 500 /петстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. С./п/ Е. К.

Е.К.