Образувано е по касационна жалба, подадена от А. В. К. от гр. С., чрез пълномощника адв. П. Г., против решение 4570/03.07.2014 г., постановено по адм. дело 4683/2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против решение РО-262/24.04.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София град, с което е потвърдено разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адв. Д. Ф., моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град, не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на А. В. К. против решение РО-262/24.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане 4910278473/27.02.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане е преизчислена пенсията на лицето въз основа на данните за нов тригодишен базисен период 26.11.1987 г. 25.11.1990 г., като преизчислението правилно е допуснато от датата на подаване на заявлението, с което са представени документите, на базата, на които е възникнало основанието за преизчисляване на пенсията. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, според която преизчислението се допуска от датата на подаване на заявлението.

Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна е безспорно, че на жалбоподателката А. В. К. е отпусканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане 4910278473/10.06.2010 г., по заявление с вх. 06003749/23.04.2010 г., в минимален размер до отстраняване на несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в Персоналния регистър на НОИ, на основание чл. 70, ал. 7 КСО, която да се изплаща от 27.10.2009 г. С последващо разпореждане от 02.09.2011 г. пенсията е изменена, считано от датата на отпускането, като размерът й е изчислен въз основа на осигурителен доход от базисен период 20.11.1987 г. 19.11.1990 г. и е определен индивидуален коефициент 0, 572. В мотивите на това разпореждане е посочено, че пенсията е отпусната от посочения базисен период и е изчислена с минималната работна заплата, тъй като видно от уведомително писмо ОАС-02-4291

#1 от 02.10.2010г. на РУСО гр. К. в приетата разплащателна и трудово-правна документация на осигурителя М. С. ООД липсват данни за А. В. К.. Това разпореждане не е обжалвано от последната. С последващи разпореждания размерът на пенсията е актуализиран служебно.

Със заявление вх. МП-20485/11.02.2014 г. жалбоподателката е направила искане за изменение на пенсията й съобразно данните за друг базисен период 16.05.1988 г. 16.05.1991 г., съгласно представеното удостоверение обр. УП-2, издадено от Българска месна компания. Към заявлението е представено удостоверение обр. УП -4/06.02.2014 г., издадено от Българска месна компания АД гр. С., в което е посочен осигурителен доход за посочения тригодишен базисен период. С последваща молба от 18.02.2014 г. А. К. е представила ново удостоверение обр. УП-2 изх. -3/6.02.2014 г. от същия осигурител, в което е посочен осигурителен доход за тригодишния период 26.11.1987 г. 26.11.1990 г.

С разпореждане 4910278473/27.02.2014 г. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е взет предвид осигурителния доход от нов тригодишен базисен период - 26.11.1987 г. 26.11.1990 г. , като е определен индивидуален коефициент 0, 858

и размер на пенсията 193, 37 лв., която да се изплаща от 11.02.2014 г., пожизнено, на основание чл. 21, ал. 3 НПОС.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред единствено относно датата, от която следва да се изплаща преизчисленият размер на пенсията. Същото е потвърдено с решение РО-262/24.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град, което е предмет на оспорването пред съда.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, спорът по делото е свързан с датата, от която следва да се изплаща преизчисления размер на пенсията, като жалбоподателката поддържа, че изплащането следва да е от датата, на която е възникнало правото на пенсия 27.10.2009 г., а административният орган счита, че новият размер на пенсията следва да се изплаща от датата на подаване на заявлението за преизчисляване, с което е представен документ за осигурителния доход за новия базисен период 11.02.2014 г. Изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд и направените изводи са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав на съда.

В разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането, а начинът на изчисляване на коефициента е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Безспорно е установено по делото, че удостоверение обр. УП-2 изх. -3/06.02.2014 г. е представено като приложение към заявление вх. МП-20485/11.02.2014 г. /с допълнителна молба от 18.02.2014 г./. Към заявлението за отпускане на пенсията не е бил представен документ за осигурителния доход на лицето за базисен период 26.11.1987 г. 26.11.1990 г.

Жалбоподателката не е представила доказателства за осигурителен доход за избран от нея тригодишен период до 01.01.1997 г., като при подаване на първоначалното заявление е посочила, че ще представи такова в тримесечен срок, но не го е сторила. Твърдението й в касационната жалба, че несъбирането на доказателство за този доход се дължи на грешка на административния орган е необосновано, той като осигурителят й за посочения период ДСО Родопа, е имал правоприемник Българска месна компания АД гр. С., който е съхранявал документите на праводателя си. Последното недвусмислено се установява от обстоятелството, че от правоприемника са издадени удостоверения обр. УП-2 относно осигурителните доходи на А. К. за посочените в тях периоди.

Вярно е, че при първоначалното отпускане на пенсията от осигурителния орган е поискана информация от дружество, което е различно от посочения правоприемник от М. С. ООД, но това обстоятелство е било известно на А. К., тъй като ясно е посочено в мотивите на разпореждане 4910278473/02.09.2011 г., което й е връчено и въз основа на което същата е продължила да получава пенсия. Същата е имала възможност да обжалва това разпореждане, включително относно размера на пенсията, респективно относно приетия осигурителен доход за тригодишен базисен период, но не го е сторила.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3, изр. първо НПОС, лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях, а съгласно изр. второ, преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75-77 и чл. 79 КСО, от датата на заявлението. В конкретния случай, преизчислението на пенсията на жалбоподателката е извършено в съответствие с правилото, установено в чл. 21, ал. 3 НПОС от 11.02.2014 г., когато е подадено заявлението за преизчисление на пенсията.

По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, не се възлагат разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение

4570/03.07.2014 г., постановено по адм. дело 4683/2014 г. по описа на Административен съд София град

.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Е.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

А.Д.