Образувано е по касационна жалба на Х. Е. В. от гр. В. срещу решение 1853 от 22.07.2014 г., постановено по адм. дело 1179/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед К-201/27.03.2014 г. на ВНД директор на ОДМВР - Варна за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и уважаване на жалбата против процесната заповед. Ответникът не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Според настоящата инстанция касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно, по следните съображения:

Фактическата обстановка е правилно изяснена, а мотивите на съда, обосновали отхвърлянето на жалбата, изцяло се споделят.

Х. В. е заемал длъжността старши полицай в отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Варна. Безспорно е установено, че на 01.03.2014 г. в гр. В., около 22.30 часа, касаторът след употреба на алкохол (1, 2 промила на хиляда), в извън работно време, в цивилно облекло, заедно с лицето К. М. Б. са се опитали да отворят автомобил и да извършат проверка на три лица от женски пол, намиращи се в него, без да имат основания за това. При така установените релевантни за спора факти, дисциплинарно наказващият орган е приел, че поведението на полицейския служител противоречи на правилата по точки 7, 8 и 9 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи и му е наложил дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. .

От своя страна съдът правилно е счел, че действията на жалбоподателя и настоящ касатор, които са извършени в извън работно време и в нетрезво състояние, сочат на грубо незачитане на личната свобода и достойнство на гражданите. Деянието е съпроводено с нарушаване на етични правила, които предписват определено поведение от страна на държавния служител, като неспазването им съставлява дисциплинарно нарушение, което в случая е несъвместимо с оставането на служба в МВР и за което задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение. Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма и в съответствие с процедурните правила на дисциплинарното производство. При определяне на дисциплинарното наказание е изпълнено изискването на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че при формиране на фактическите си и правни изводи съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Представеният в касационното производство обвинителен акт, установяващ повдигнато обвинение на Врангелов за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК (хулиганство) не променя горния извод, тъй като наказателната отговорност съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР се носи отделно от дисциплинарната.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето оделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 1853 от 22.07.2014 г., постановено по адм. дело 1179/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. Д.Д.