Производството е реда на чл. 145 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А. И. Н. Д. от гр. Ш. срещу отказа на подуправителя на Българска народна банка (БНБ) Д. К. за предоставяне на обществена информация по точки 1, 2, 3, 5, 6 и 7 от заявление вх. БНБ 104968/04.09.2014 г., обективиран в писмо изх. БНБ-108053/17.09.2014 г. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Претендира присъждане на деловодни разноски.
О. П.лят на БНБ, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано с подаване на заявление с вх. БНБ -104968/04.09.2014 от Н. Д. до Управителя на БНБ с искане за предоставяне на обществена информация относно 1. размера на общата парично сума, която е предоставена през финансовата 2013 г. на работници и служители в БНБ под формата на допълнително материално стимулиране или други парични плащания или чрез платежни инструменти (пр. купони), стоящи извън основното и допълнително месечно възнаграждение на персонала, включително възнаграждението на членовете на Управителния съвет (УС) на БНБ; 2. колко общо на брой работници и служители на БНБ, включително членовете на УС са получили средства по т. 1 от заявлението и съответно колко от тях изпълняват служебни функции на касиери, счетоводители, контрольори, одитори и други с контролни функции, членове на УС на БНБ и на други длъжности по трудово или служебно правоотношение в БНБ; 3. какъв е размерът на сумата по т. 1 получена по категории работници касиери, счетоводители, контрольори, одитори и други с контролни функции, членове на УС на БНБ и на други длъжности по трудово или служебно правоотношение в БНБ; 4. колко работници и служители, имащи качество на хора с трайни увреждания по Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) са работили в БНБ към дата 01.01.2013 и към 01.01.2014 г.; 5. колко работници и служители са имали качеството на хора с трайни увреждания по ЗИХУ и работещи в БНБ към 31.12.2013 г. са били на длъжности, както следва - касиери, счетоводители, контрольори, одитори и други с контролни функции, членове на УС на БНБ и на други длъжности по трудово или служебно правоотношение в БНБ; 6. какъв е общия размер на паричната средства от тези по т. 1, които са получени от работниците и служителите, които имат качеството на хора с трайни увреждания по ЗИХУ и 7. колко от паричните средства по т. 6 са получени от хора с трайни увреждания, работещи на длъжностите касиери, счетоводители, контрольори, одитори и други с контролни функции, членове на УС на БНБ и на други длъжности по трудово или служебно правоотношение в БНБ, като се посочи сумата за всяка от тези категории лица.
С писмо изх. БНБ-108053/17.09.2014 г., подписано от подуправителя на БНБ и главния юрисконсулт на БНБ в отговор на подаденото заявление жалбоподателката е уведомена, че исканата от нея информация не представлява обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до информация (ЗДОИ), че структурата и органите за управление на БНБ са регламентирани в Закона за БНБ (ЗБНБ), а разходите на БНБ се извършват съобразно бюджета на същата, прието от УС на БНБ и обнародван в ДВ, като БНБ представя ежегодно отчет за дейността си на Народното събрание, заедно с одиторски доклад по чл. 49 ЗБНБ. Посочено е, че в годишния отчет за 2013 г. на БНБ публикуван на интернет страницата на БНБ е посочен размерът на изразходваните средства за заплати, социални и здравни осигуровки - 21 971 000 лв. В писмото е посочено, че за БНБ не съществува задължение да поддържа и обработва информация в искания вид получени суми за възнаграждения на служители, заемащи длъжностите, групирани по т. 3 в заявлението, а по отношение на лицата с трайни увреждания, работещи в БНБ е посочено, че към 01.01.2013 г. техният брой е 43, а към 01.01.2014 г. 42 и съответства на изискванията на Кодекса на труда, като за техния брой ежегодно се предоставя информация в Агенцията по заетостта.
Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване административен акт, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваният акт, за който в придружителното писмо изх. БНБ-115260/10.10.2014 г. жалбата на Н. Д.а е изпратена в съда се твърди, че представлява уведомително писмо и не представлява отказ за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ по същество е предоставен достъп до исканата от жалбоподателката информация по т. 4 от заявлението и е постановен отказ да се представи исканата такава по точки 1-3 и 5-7. Поради това настоящият състав намира, че наведеният довод за недопустимост на жалбата поради липсата на административен акт е неоснователен. Независимо от формата, в която е обективиран актът, от съдържанието на същия без съмнение се установява, че същият има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като се отказва издаването на поискания със заявлението акт решение за предоставяне на достъп до обществена информация.
Неоснователен е и наведеният довод, че управителят на БНБ, съответно лицата на които е делегирал правомощията си по ЗДОИ не са административен орган. В разпоредбата на чл. 3 ЗДОИ като задължени субекти да предоставят обществена информация са посочени държавните органи, техните териториални звена и органите на местно самоуправление, както и публично-правните субекти, различни от изброените, включително публично-правните организации. Основна цел на БНБ е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон чл. 2, ал. 1 ЗБНБ, при което без съмнение същата е държавен орган, чиято дейност е част от обществения живот на страната. Действително БНБ не е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 от Закона за администрацията, но без съмнение същата попада в категорията на органите по чл. 3 ЗДОИ, а доколкото в разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 4 АПК е предвидена обжалваемост на актовете на органите на БНБ пред върховния административен съд без съмнение същите действат в качеството им на административни органи. В тази насока следва да се съобрази и съдържанието на заповед БНБ - 92358/22.10.2014 г. на управителя на БНБ, с която е уреден редът за предоставяне на обществена информация от БНБ.
Оспореният акт е издаден от подуправителя на БНБ Д. К., който видно от приложената към делото органограма отговаря за управленията Банково и Фискални услуги. Със заповед БНБ - 92358/22.07.2014 г. управителят на ББ на основание чл. 18, ал. 1 ЗБНБ и чл. 28, ал. 2 ЗДОИ нарежда заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация да се насочват за разглеждане от съответния ресорен ръководител (управител, подуправители, главен секретар), в чийто компетенции попада исканата обществена информация. Като втори издател на акта е посочен главния юрисконсулт на БНБ, който обаче няма правомощия на орган по ЗДОИ и не фигурира като орган, комуто са делегирани правомощия от управителя на БНБ в посочената по-горе заповед. От съдържанието на заявлението се установява, че исканата от Н. Д.а информация не е свързана с дейността на управленията Банково и Фискални услуги, ръководени от издателя на акта. В случая исканата информация е свързана с изплатените допълнителни плащания на всички служители в БНБ, включително тези на членовете на УС, както и по-конкретно за служители, имащи качеството на хора с трайни увреждания по смисъла на ЗИХУ, като се иска и броят на тези служители, групирани по длъжности, при което актът е постановен от некомпетентен орган.
Само това нарушение води до извод за нищожност на акта, но предвид задължението на съда по чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността му на всички основания по чл. 146 АПК, следва да бъде посочено и следното:
Актът е постановен в нарушение на предвидената в чл. 38, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗДОИ форма. Действително същият е постановен в писма форма, но не във формата на решение, като не е посочен и редът за обжалването му.
Актът е постановен и в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Исканата информация от Н. Д.а има характера на обществена такава по смисъла на чл. 2 ЗДОИ, тъй като същата без съмнение е свързана с обществения живот в Р. Б. предвид факта, че БНБ е централна банка на Р. Б. (чл. 1 ЗБНБ) и дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на същата. Неправилно в акта е прието, че исканата информация е предоставена на интернет страницата на БНБ, тъй като липсва изрично законово разпореждане за това, а отделно при справка на сайта на банката htt://www.bnb.bg се установява, че макар да е посочено общо за 2014, че разходите за персонал, социалнно и здравно осигуряване на служителите са в размер на 22 880 000 лв., а броят на служителите в края на 2014 г. е възлизал на 861, при 869 в края на 2013 г. тази информация не покрива исканата със заявлението от Н. Д.а.
Основанията за отказ да се предостави обществена информация са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, като от изложеното в акта не се установява наличие на нито едно от тях. Неоснователни са наведените доводи от ответника, че исканата информация не се дължи, тъй като БНБ не използва бюджетни средства за издръжката си, тъй като това обстоятелство не е измежду изброените в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ основания за отказ да се предостави обществена информация. Освен това доводът е неоснователен тъй като БНБ е създадена с нарочен закон, като съгласно чл. 7 ЗБНБ основният й капитал е определен на 20 000 000 лв. (по-малко от ежегодните разходи за персонал), които без съмнение са държавни средства. Макар, че съгласно чл. 32 ЗБНБ централната банка има право да извършва дейности, като кредитни операции срещу обезпечение, сделки с благородни метали, чуждестранни валути, с депозити и финансови инвестиции и др., съгласно нормата на чл. 9 ЗБНБ когато в баланса сумата на активите й спадне под сумата на задълженията й и на основния капитал министърът на финансите попълва основния капитал на банката до размера на недостига. От изложеното следва, че макар да има право да извършва определена дейност, с която да се издържа, тази дейност се извършва с държавни средства, а отделно от това активите и основния капитал на банката са гарантирани с бюджетни средства.
Предвид така установените тежки и многобройни нарушения по чл. 146, т. т. 1, 2, 4 и 5 АПК настоящият състав намира, че същият следва да бъде обявен за нищожен, като преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на органа при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.
При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентният за това орган по чл. 3 ЗДОИ, в предвидените в с. з. срок 14 дни и форма решение, което да съдържа посочените в чл. 34, респ. чл. 38 ЗДОИ реквизити и при спазване на предвидените в с. з. - Глава трета - Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация административнопроизводствени правила.
При този изход на делото БНБ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в размер на 210 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и хонорар за един адвокат в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОБЯВЯВА
нищожността на отказ да се предостави обществена информация, обективиран в писмо обективиран в писмо изх. БНБ-108053/17.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка. ВРЪЩА
преписката на Българска народна банка за ново произнасяне, при спазване на дадените указания. ОСЪЖДА
Българска народна банка да заплати на А. И. Н. Д. сума в размер на 210 (двеста и десет) лева, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. И.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ И. С.
И.С.