Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт М. П., срещу решение 10424 от 25.07.2014 г. по адм. дело 3572/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: . От данните по делото е видно, че:
Министърът на образованието и науката със заповед РД 09-1671 от 15.11.2013 г. е разпоредил на определена от него комисия "
да извърши проверка в РИО-С. З. и в училища на територията на административната област във връзка с установяване изпълнението на отговорности и задължения на началника на РИО - С. З., определени съгласно нормативните актове, действащи в системата на народната просвета ".
Резултатите (констатациите) от проверката са изложени в Доклад 8089403-89 от 06.12.2013 г.
Според чл. 16, т. 10 и чл. 17, т. 4 от Закона за народната просвета държавните образователни изисквания се отнасят и за документите за системата на народната просвета, и се приемат с наредба на министъра на образованието и науката. В изпълнение на това свое правомощие министърът на образованието и науката е издал Наредба
4 от 16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета (
обн., ДВ, бр. 41 от 08.05.2003 г., с последващи изменения, последното обн., ДВ, бр. 51 от 11.06.2013 г. ).
При направената проверка на представените в Регионален инспекторат по образованието (РИО) - гр. С. З. от 97 училища документация, свързана с отчитане и унищожаване на документи с фабрична номерация, били установени нарушения на правилата по Наредба 4 от 16.04.2003 г., които са посочени в т. V на цитирания по-горе доклад 8089403-89 от 06.12.2013 г. и са описани подробно в Констативен протокол, регистриран в РИО - С. З. с вх. 11435 от 22.11.2013 г. Най-много нарушения на тези правила били установени в СОУ "М. Г.", гр. С. З., които са описани както в т. V на посочения по-горе доклад и в констативния протокол, така и в протокол, регистриран с вх. 2920 от 21.11.2013 г. Министърът на образованието и науката е приел, че тези нарушения сочат на допуснати от Т. К. Д., началник на Регионалния инспекторат по образованието (РИО) - гр. С. З., нарушения на чл. 8, ал. 1, т. 1, 11 и 31 във връзка с чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието (ПУДРИО), защото не е осъществила контрол върху дейността на директорите на училища на територията на О. С. З. по изпълнението на задълженията им по Наредба 4 от 16.04.2003 г. (
началникът на регионалния инспекторат по образованието контролира дейността на директорите на училища по издаване на документи с фабрични номера и съхранява отчетни протоколи съгласно Наредба 4 от 16.04.2003 г. - чл. 8, ал. 1, т. 11 ПУДРИО ).
В т. Х на Доклад 8089403-89 от 06.12.2013 г., наименована "По отношение на спазването на финансовата дисциплина", са описани констатации за:
- нарушения на изискванията на Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (т.Х.1., наименована "Системи за финансово управление и контрол"),
- нарушения на правилата на Закона за счетоводството и на Наредбата за командировките в страната (т.Х.2. от доклада, наименована "Относно издадените заповеди за командировка на служители в РИО - С. З."),
- нарушения при определянето на лицата, на които се възлага управлението на служебния автомобил (т.Х.3. от доклада),
- нарушения на Закона за счетоводството и на Наредба 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б., изразяващи се в некоректно и неразбираемо попълнени пътни листове и в неподписани от началника на РИО пътни листове (т. Х.4 от доклада),
- други нарушения на изискванията на Закона за счетоводството и на финансовата дисциплина - отчитане на извършен разход от 300 лв. с РКО (разходен касов ордер) 232 от 28.10.2013 г., който не е подписан от лицето, получило сумата (т. Х.5.1 от доклада) и липсващи документи, удостоверяващи изпълнението на договор за абонаментна поддръжка на техника, респ. документи, оправдаващи изплащането на сумата 1110 лв. по този договор (т. Х.5.2 от доклада).
Министърът на образованието и науката е приел, че във вина на началника на РИО - С. З. следва да бъдат вменени нарушенията, описани в т. Х.2, т. Х.4 и т.Х.5.2 от доклада, които е определил като нарушения на на чл. 8, т. 1, 6 и 31 ПУДРИО, според които
началникът на регионалния инспекторат по образованието
планира, организира и контролира дейността на регионалния инспекторат по образованието (т. 1) и се
разпорежда с финансовите средства на регионалния инспекторат по образованието в съответствие с действащата нормативна уредба (т. 6).
.
При тези данни министърът на образованието и науката е издал заповед РД 10-92 от 10.02.2014 г., с която е наложил на държавния служител Т. К. Д., началник на РИО - С. З., дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) отлагане на повишението в ранг с една година.
Сезиран с жалба от Т. К. Д., Върховният административен съд (тричленен състав на пето отделение) е отменил заповедта на министъра с посоченото по-горе решение 10424 от 25.07.2014 г. по адм. дело 3572/2014 г. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че:
1. Въпреки
подробно изложените факти липсва описание на извършените нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателства, които го потвърждават - не са конкретизирани и служебните задължения, които са нарушени от Димитрова виновно, а посочените (в заповедта) нарушения водят до невъзможност да се установи неизпълнението на задълженията от страна на държавния служител, което обуславя и незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.
2.
Обстоятелството, че вследствие на извършена проверка от комисия, назначена от министъра, е съставен протокол с вх. 2920 от 21.11.2013 г., в който са констатирани нарушения на изискванията от Наредба 4/16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета в СОУ "М. Г.", гр. С. З. по никакъв начин не може да се вмени във вина на жалбоподателката. Още повече, че в заповедта е посочено, че като началник на РИО г-жа Димитрова е следвало да прилага ефикасен контрол върху извършваните действия на пряко подчинения й директор на СОУ "М. Г.", гр. С. З. и да не позволява допускането на нарушения от негова страна, а при евентуално допуснати такива - да предприеме своевременно мерки за отстраняването им. След като жалбоподателката е предприела своевременни мерки за отстраняването на нарушенията констатирани с протокол с вх. 2920 от 21.11.2013 г., във връзка с осъществяването на контрол върху дейността на директора на СОУ "М. Г." относно документите с фабрична документация в училището и неизползвана задължителна учебна документация, то констатациите в оспорената заповед се явяват неправилни.
3.
Изводът, че отговорността по отношение на командировъчна заповед 792/05.08.2013 г. на г-жа Ж. П. - главен счетоводител, с която е изплатена сума в размер на 106, 45 лв. с платежно нареждане от 08.08.2013 г., издадена от г-жа Р. Д., като заместник на жалбоподателката, съгласно заповед на МОН е неправилен.
4.
В заповедта за дисциплинарно наказание са описани нарушения свързани с отчетни документи за управление на служебните автомобили на инспектората, като комисията от МОН е установила, че пътните листи не са заверени с подпис от г-жа Димитрова, в качеството й на началник на РИО С. З. и са попълнени некоректно и неразбираемо. В оспорената заповед няма конкретизиране в какво точно се изразява неразбираемото попълване на конкретните отчетни документи за управление на служебните автомобили на инспектората, не става ясно какви свои задължения е нарушила жалбоподателката. Още повече, че от представените по делото доказателства е видно, че проверените отчетни документи за управление на служебните автомобили на инспектората са без подпис срещу издал пътен лист, но са посочени водач, дата, време на излизане от гаража и време на прибиране в гаража /дата, час, мин./, километропоказател /начален км. и краен км./, приел и проверил пътния лист с посочване на име и фамилия, дата и подпис на лицето, извършило действията. На база на изложеното се налага изводът, че констатациите за неразбираемо попълване на пътните листове е неправилен.
5.
Относно изложените твърдения, че по време на извършване на проверката е било установено, че в РИО - С. З., липсват документи - протоколи за извършена профилактика, както и посещенията на фирмата, осъществяваща поддръжка на компютърната техника, липсва и документ, доказващ изпълнението на договора, същите са неправилни. От представените по делото констативни протоколи, с номер на поръчката 1278, 1178, 1464, 1585, 1719 е видно, че посещения на фирмата [Фирма 1], осъществяваща поддръжка на компютърната техника са извършвани, а изплатените 1110 лева на обслужващата фирма са общата сума в изпълнение на чл. 7 т. 2 от сключен договор 13-1 за абонаментна поддръжка на техника между РИО С. З. и [Фирма 1] представлявано от Ж. П.. Ето защо следва да се приеме, че извършените плащания не са в нарушение на нормативните изисквания, а са по изпълнение на сключен договор 13-1 за абонаментна поддръжка на техника между РИО С. З. и [Фирма 1] представлявано от Ж. П., за месечна сума от 150 лв. без ДДС.
Тричленният състав на Върховния административен съд е приел още, че с оглед на изложените по-горе обстоятелства се налага изводът, че преобладаващата част от описаните в оспорената заповед нарушения не са извършени, което обосновава извод, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Липсват съображения, които да обосновават конкретната тежест на установените нарушения на база на големия брой факти, изложени в заповедта, послужили като основание за санкциониране на служителя. Освен това не са осъществени посочените в заповедта нарушения на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Дисциплинарнонаказващият орган не е описал факти, които да сочат, че от страна на служителя е допуснато поведение, уронващо престижа на службата, както и такова, което да се квалифицира като нарушение на нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл. Допуснато е, според тричленния състав, противоречие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта фактическите обстоятелства сочат на неизпълнение на служебните задължения, а правното основание е свързано с нарушение на етичните правила. Това формално несъответствие е съществен порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за отмяната му в тази част. Освен това оспорената заповед според тричленния състав на Върховния административен съд е постановена и в нарушение на чл. 91 от ЗДСл, като при налагане на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител.
.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд (касационна инстанция по чл. 217, ал. 1, предл. 2-ро АПК) не споделя изразеното от тричленния състав на Върховния административен съд становище за незаконосъобразност на оспорената от Т. К. Д. заповед, поради следните съображения:
1. Не се спори между страните и жалбата на Т. К. Д. започва с признанието: "
Вменени са, в качеството ми на ръководител на РИО - С. З., дисциплинарни нарушения в две основни групи: а) неосъществяване на контрол върху дейността на директорите на учебни заведения по издаване и водене на документация и регистри, както и б) неизпълнение на задължения за управление и контрол на счетоводната и документна отчетност при финансовата дейност на РИО и училищата
". Прочитът на подробно мотивираната заповед показва, че това е така - министърът на образованието и науката е приел, че:
а) Т. К. Д., началник на РИО - С. З., не е осъществявала контрол върху дейността на директорите на училища на територията на О. С. З. и това е неизпълнение:
- на задълженията по чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 11 и т. 31 във връзка с чл. 2, ал. 1 ПУДРИО;
- на задълженията по чл. 2, ал. 1 - 5 и чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), и
- на задълженията на началника на РИО по раздели , V (т. 1 и 46) и V (т. 1) по утвърдената му длъжностна характеристика.
Изрично в мотивите на оспорената заповед, в частта им относно това дисциплинарно нарушение, министърът на образованието и науката е посочил, че според него е "
неприемливо държавен служител, заемащ длъжността началник на регионален инспекторат по образованието
(...)
да узнае от писмо на МОН за искане на писмени обяснения, че пряко подчиненият му директор на СОУ "М. Г.", гр. С. З., е извършил множество нарушения на законовата нормативна уредба в системата на образованието
". Това становище на министъра на образованието и науката следва да бъде споделено. Предприетите след това мерки за отстраняването на нарушенията, констатирани с протокол вх. 2920 от 21.11.2013 г., не заличават, нито санират, виновно допуснатата преди това липса на контрол от началника на РИО, поради което е необоснован изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че "
след като жалбоподателката е предприела своевременни мерки за отстраняването на нарушенията констатирани с протокол с вх. 2920 от 21.11.2013 г.
(...)
констатациите в оспорената заповед се явяват неправилни
".
б) Т. К. Д., началник на РИО - С. З., не е подписвала в посочените с номера и дати командировъчни заповеди отчетите за извършената от командированите служители работа и финансовите отчети на последната страница на същите заповеди, а при изплащането на пътните и дневни пари по командировъчна заповед 1166 от 21.10.2013 г. разходния касов ордер не е подписан от нея като ръководител и това представлява неизпълнение:
- на задълженията на началника на РИО по чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 6 и т. 31 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 ПУДРИО и във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (
според който
ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета за извършената работа
);
- на правилото по чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, според което
предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство
(
този извод е за липсата на подпис на ръководителя върху разходен касов ордер
);
- на задълженията по чл. 2, ал. 1 - 5 и чл. 6, ал. 1 КПСДА и
- на задълженията по раздел V, т. 1, 7 и 46 и раздел V, т. 2 от длъжностната характеристика за длъжността началник РИО.
В мотивите на оспорената заповед, обсъждайки дадените от Т. К. Д. обяснения, министърът на образованието и науката е изразил становище, че "
заповедта за командировка е документ, с който
(...)
се отчита изпълнението на поставените задачи, направените разходи за командировката и тяхното изплащане от каса на предприятието
(поради което)
с неполагането на подпис от страна на ръководителя за приемане на извършената работа, както и за приемане на финансовия отчет на четвърта страница на командировъчната бланка, същата не може да се счете за редовен документ и не може да породи очакваните вследствие на издаването му последици
". А по въпроса защо счита, че началникът на РИО следва да носи отговорност и в случая, при който липсата на подпис за ръководител, приел отчета за извършената работа и финансовия отчет по заповедта за командировка, се дължи на опущение от служителя, който е замествал отсъстващия началник на РИО, министърът на образованието и науката е дал следния отговор: "
Неприемливо е държавен служител, заямащ длъжността началник на РИО, да оправдава допуснатите нарушения с действията на определения от него временно да изпълнява задълженията му служител. След като ръководителят е делегирал правата си на даден служител, той носи и отговорност за извършените от заместника си действия
." Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че и това становище на министъра на образованието и науката следва да бъде споделено.
в) При проверка на случаен принцип на отчетни документи е било установено, че 9 пътни листове (с посочени в доклада и в оспорената заповед номера и дати) не са заверени от началника на РИО - С. З., като ръководител и комисията, а след нея и министърът на образованието и науката са приели, че освен неподписани, тези пътни листове "
са попълнени некоректно и неразбираемо
". В писмените си обяснения Т. К. Д. е заявила, че не приема този извод на комисията, защото не е посочено в какво се състои некоректността и в какво се изразява неразбираемостта на съдържанието на тези пътни листове. В отговор министърът на образованието и науката е изразил следното становище в мотивите на процесната заповед: "(...)
за да бъдат признати извършените разходи по използването на служебния автомобил за служебни цели, следва издадените пътни листи да са попълнени коректно, т. е. да съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно приложение 11 към чл. 66, т. 7 от Наредба 33 от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта. Видно от описаните по-горе пътни листи липсва подписът на г-жа Димитрова като издател на документа, както и нейн подпис в графа "Заверка", след осъщественото пътуване. Така извършените пропуски в попълването на съответните пътни листи водят до тяхната нередовност
(като счетоводни документи)." Това становище също следва да бъде споделено. В съдебната практика единодушно се приема, че
пътният лист е първичен счетоводен документ, който служи като основание за изписване на разходено гориво за извършен пробег и липсата на този първичен счетоводен документ води до документална необоснованост на разхода на гориво. Тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, необосновано е приел, че "
в оспорената заповед няма конкретизиране в какво точно се изразява неразбираемото попълване на конкретните отчетни документи за управление на служебните автомобили на инспектората
(и)
не става ясно какви свои задължения е нарушила жалбоподателката, още повече, че от представените по делото доказателства е видно, че проверените отчетни документи за управление на служебните автомобили на инспектората са без подпис срещу издал пътен лист, но са посочени водач, дата, време на излизане от гаража и време на прибиране в гаража /дата, час, мин./, километропоказател /начален км. и краен км./, приел и проверил пътния лист с посочване на име и фамилия, дата и подпис на лицето, извършило действията
" (виж по-горе т. .4.).
2. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е възприел за основателен инвокираният с жалбата довод, че "
не е посочено мястото на извършване и датата на извършване на всяко от посочените нарушения - което опорочава оспорената заповед поради липса на изискуемото от закона и императивно наложено съдържание
". Вменените на жалбоподателката дисциплинарни нарушения се състоят в неизпълнение на задължения, т. е. в бездействия или, с други думи казано, в липса на нормативно дължими действия. Поради това в нейна тежест е да докаже извършването на дължимите действия, за които дисциплинарно наказващият орган е приел, че не са извършени. Доводът, че не е извършено дължимо действие, по своята същност е отрицание, а един от принципите на съдебния процес е, че отрицание не се доказва.
3. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не споделя и изразеното от тричленния състав становище, че в оспорената от Т. К. Д. заповед е допуснато противоречие между фактическите и правни основания за нейното издаване фактическите обстоятелства сочат на неизпълнение на служебните задължения, а правното основание е свързано с нарушение на етичните правила. За всяко едно от дисциплинарните нарушения, които министърът на образованието и науката е приел, че жалбоподателката е извършила, той е посочил кои задължения, установени с ПУДРИО тя не е изпълнила и кои задължения, установени с длъжностната характеристика също не е изпълнила. За всичките тях е приел, че едновременно с това представляват и неизпълнение на чл. 2, ал. 1 - 5 и чл. 6, ал. 1 КПСДА. Това становище на министъра на образованието и науката не е съвсем прецизно, защото посочените от него правила представляват общи положения с принципно значение, буквално преписани от Закона за държавния служител. Така например, според чл. 18 ЗДСл, наименован "
Основни принципи при изпълнението на държавната служба
",
изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост. А чл. 2, ал. 1 КПСДА гласи: "
Дейността на служителите се осъществява при спазване принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност." Съпоставянето на двата текста сочи, че в чл. 2, ал. 1 КПСДА не е вписан принципът за йерархична подчиненост, но чл. 6, ал. 1 КПСДА започва с този принцип, след което пояснява какво служебно поведение изисква той: "
Служителят е длъжен да спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите на горестоящите органи и служители от администрацията". Така и чл. 24 ЗДСл, наименован "Йерархична подчиненост", в ал. 1 повелява същото служебно поведение: "
Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители
". Чл. 2, ал. 2 КПСДА пояснява, че принципът за законност в дейността на държавните служители означава, че
"служителят изпълнява служебните си задължения при строго спазване на законодателството в Р. Б., като съдейства за провеждането на държавна политика, основаваща се на принципите на правовата държава". И т. н. Всяко дисциплинарно нарушение представлява неправомерно поведение, нарушаващо един или повече от основните принципи за изпълнение на държавната служба. Така и в процесния случай допуснатите от началника на РИО неизпълнения на служебни задължения нарушават принципите за законност и отговорност (чл. 18 ЗДСл и чл. 2, ал. 1 КПСДА) и принципа за отчетност (чл. 2, ал. 1 КПСДА) при изпълнението на държавната служба.
4.
Държавната политика в областта на просветата се осъществява от Министерския съвет, а
министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на народната просвета (чл. 34, ал. 3 и 4 ЗНП). По общо правило
министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия (чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията) и затова чл. 35, ал. 1 от Закона за народната просвета (ЗНП) възлага на министъра на образованието и науката да упражнява контрол върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование. Това свое правомощие министърът на образованието и науката изпълнява чрез регионалните инспекторати по образованието, които са териториални администрации към него за управление и контрол на системата на народната просвета (чл. 35, ал. 2 ЗНП), пряко ръководени от началник (чл. 3, ал. 1 ПУДРИО), който
планира, организира и контролира дейността на регионалния инспекторат по образованието
и
провежда държавната политика в областта на образованието на територията на съответната област (чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 ПУДРИО), като осъществява правомощията, изброени в чл. 8, ал. 1 ПУДРИО, както и
други права и задължения, произтичащи от нормативни актове (чл. 8, ал. 1, т. 31 ПУДРИО).
Цитираните разпоредби водят до извода, че началникът на регионален инспекторат по образованието е своеобразен пълномощник на Министерския съвет и на министъра на образованието и науката при осъществяването на държавната политика в областта на просветата, както и при управлението и контрола върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование на територията на съответната област. Това негово качество обуславя и по-високите изисквания към началника на регионален инспекторат по образованието при изпълнение
на служебните си задължения да има такова поведение, което създава увереност у министъра на образованието и науката, че може да му се доверява и да разчита на него при провеждането на държавната политика по образованието на територията на съответната област.
5. Данните в административната преписка и анализа на изложеното от министъра на образованието и науката в оспорената заповед становище за тежестта на установените нарушения и цялостното служебно поведение на началника на РИО - С. З., сочат, че министърът отчита като водещо дисциплинарно нарушение неосъществения контрол
върху дейността на директорите на училища по издаване на документи с фабрични номера и в частност на директора на СОУ "М. Г." - С. З. и това дисциплинарно нарушение, в неговата съвкупност и с останалите нарушения, е породило съмнение у него дали наистина може да се доверява и да разчита на Т. К. Д. като негов своеобразен пълномощник по управлението и контрола върху дейността на училищата на територията на Област - С. З.. Поради това наложеното й дисциплинарно наказание отлагане на повишението в ранг с една година не е несъразмерно тежко, а напълно съответства на тежестта на установените дисциплинарни нарушения и останалите критерии по чл. 91 ЗДСл. Неговата цел не е да унижи Т. К. Д. в качеството й на началник на РИО - С. З., а да я мотивира да коригира служебната си дейност, като повиши интензитета и качеството на упражнявания от нея контрол върху дейността на длъжностните лица по образованието на територията на Област - С. З. и засили отчетността и финансовата дисциплината в поверения й инспекторат.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба на министъра на образованието и науката е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно (материално незаконосъобразно и необосновано), поради което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Т. К. Д. срещу заповед РД 10-92 от 10.02.2014 г. се отхвърли като неоснователна.
При този изход на касационния спор искането на касационния жалбоподател да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение (само) за касационното производство следва да бъде уважено, въпреки че е изпълнено с очевидни фактически грешки, които сочат на недопустима прибързаност при изготвянето на тази част от касационната жалба, адресирана до Върховния административен съд. Още повече, че тези грешки, очевидно допуснати при непрецизно прилагане на технологията, популярна като "
copy-paste
", вероятно ще намалят възпитателния ефект на дисциплинарното наказание, наложено на ответницата по касационната жалба.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 10424 от 25.07.2014 г. по адм. дело 3572/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. К. Д. от гр. С. З. срещу заповед РД 10-92 от 10.02.2014 г. на министъра на образованието и науката.
ОСЪЖДА Т. К. Д. от гр. С. З. да заплати на Министерството на правосъдието 300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Б. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Е./п/ Н. М./п/ Р. П./п/ А. Д.
А.Е.