О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4253 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 2648 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.307, ал.1 ГПК.

Образувано по молба вх.№ 2537/31.05.2024г. и уточнения към нея, подадени от М. Л. Ж., с искане за отмяна на влязло в сила решение № 2881 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 19198/2017 г. на Районен съд Варна, постановено в производство по чл.71, ал.1, т.1-3 ЗЗДискр. Твърди се, че е налице противоречие между това решение и постановеното решение № 74 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 4046/2021 г. на ВКС, III г. о., тъй като и двете дела са със същия предмет, по същия повод и срещу същия ответник. Според молителя, решението по гр. д.№ 19198/2017 г. на Районен съд Варна е за извършено нарушение по-късно от това, което е предмет на решение по гр. д.№ 4046/2021 г. на ВКС, с което ответникът е осъден да се въздържа в бъдеще от такова поведение и представлява неизпълнение на решението.

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“, чрез ст. юрисконсулт С. С., счита молбата за отмяна за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че постъпилата молба по чл.303 ГПК е процесуално недопустима поради следните съображения:

С решение № 74 от 25.05.2022 г. по гр. д.№ 4046/2021 г. състав на III г. о. на ВКС се е произнесъл по искове за установяване на осъществена дискриминация по отношение на М. Ж. от служители в затвора в гр. Варна, във връзка с получена от него хранителна пратка на 15.02.2014г.

С решение № 2881 от 26.06.2019 г. по гр. д.№ 19198/2017 г., чиято отмяна се иска, Районен съд Варна се е произнесъл по искове с идентично правно основание и между същите страни, но за нарушение на 05.04.2014г.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 и т.10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/ 2014 г., ОСГТК, отмяната е съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания. Молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима. В този случай ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.

От изявленията на молителя в молбата за отмяна и уточненията към нея е видно, че молителят се позовава на хипотезата по чл.303 ал.1 т.4 ГПК – за несъответствие на изводите по гр. д.№ 19198/2017 г. на Районен съд Варна с по-късно постановеното решение № 74/25.05.2022 г. по гр. д. № 4046/2021 г. на ВКС, което е между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая, обаче, липсва идентитет между двете съдебни производства, тъй като /както посочва молителят/ гр. д.№ 19198/ 2017 г. на Районен съд Варна има за предмет установяването на друго конкретно нарушение на ЗЗДискр., извършено по-късно от разгледаното в решение от 25.05.2022 г. на ВКС. Съгласно т.5 на цитираното ТР № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4, във връзка с чл.307, ал.4 ГПК, е налице когато двете съдебни решения се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право, или когато въпреки различието в спорните предмети между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. В случая, изложените от молителя фактически твърдения не отговарят на визираната в чл.303, ал.1, т.4 ГПК хипотеза. Липсва пълен обективен идентитет в спорния предмет на двете съдебни решения, тъй като не са разрешени по различен начин правни въпроси, по които се формира сила на пресъдено нещо. Само когато признаците на извършено нарушение на правата, уреждащи равенство в третирането, по смисъла на чл.71 ЗЗДискр,, се осъществява по отношение на едно и също нарушение, но в двете дела се достига до различен извод, може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. В този смисъл, декларативното позоваване на някое от основанията по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК, не покрива изискванията за редовност молбата за отмяна, поради което същата следва да се остави без разглеждане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Л. Ж. за отмяна на влязло в сила решение № 2881/26.06.2019г. по гр. д. № 19198/2017 г. на Районен съд Варна.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.