№ 253

[населено място], 29.05.2017г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 2614 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частни касационни жалби на всяка от страните, както следва:

Н. Б. и Н. Н. обжалват определение № 3194 / 27.09.2016 год. по ч. гр. д.№ 4117 / 2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му в която със същото е частично отменено определение от 20.06.2016 год. по гр. д.№ 8086/2015 год. по описа на Софийски градски съд и жалбоподателите са осъдени да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи„ /Н. /, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК сумата от 8 604, 48 лв. – възмездяване на понесени от ответника разноски от заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и превод на документи. Жалбоподателите считат, че възмездяване на разноски дължи конституираното на страната на ответника трето лице – помагач – ЗАД „А. България„, в качеството му на кореспондент на застрахователна компания „А.„ Гърция, а ако не би бил споделен този довод, че следва да се отхвърли като неоснователно искането на С., по реда на чл. 248 ГПК, за възмездяване на разноски. Първия си довод жалбоподателите обосновават с извършено от ЗАД „А. България„ частично плащане, след завеждане на делото, станало причина и за оттеглянето на исковете срещу С.. Във всички случаи, според страните, изменение на решението в частта за разноските е недопустимо, предвид непредставен от ответника списък с разноски, до постановяване на определението за прекратяване на производството, позовавайки се на т. 9...