Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение 4502 от 02.07.2014 г., постановено по административно дело 11870/2013 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на К. П. И., действащ като ЕТ Мирка-90 К. П., ЕИК 040469475, срещу заповед РД1-389/09.09.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от ЕТ Мирка-90-К. И. (в удостоверението на Русенския окръжен съд, и в първоинстанционното производство е посочено ЕТ Мирка 90 К. П., поради което настоящият състав приема, че наименованието е погрешно изписано в касационната жалба), представлявано от К. П. И. от с. Щ., чрез адв.. Д.. Наведени са доводи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на направените по делото разноски.
О. И.ият директор на Агенцията по социално подпомагане, чрез надлежно упълномощената адв.. Н. оспорва касационната жалба в съдебно заседание и моли за оставянето й без уважение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението на Административен съд София-град се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора обстоятелства и факти, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за нейната незаконосъобразност.
С оспорената пред първоинстанционния съд заповед РД1-389/09.09.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (съгласно заповед РД01-927 от 02.09.2013 г.) на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) е заличена регистрацията на ЕТ Мирка-90-К. П., с. Щ. с представител К. П. И., за предоставяне на социални услуги Домашен помощник за възрастни хора, Социален асистент за възрастни хора, Личен асистент за възрастни хора, Домашен социален патронаж, Обществена трапезария и Дневен център за стари хора, с оглед на това, че ЕТ Мирка 90 - К. П. не е предоставил в Агенцията за социално подпомагане отчети за дейността по предоставянето на социални услуги за 2010 г., 2011 г. и 2012 г.
Обосновано съдът е приел, че процесната заповед е законосъобразна издадена е съгласно материалноправните норми, от компетентен по материя, по място и по степен административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ЗСП) регистрацията на лицата по чл. 18, т. 3 и т. 4 от Закона за социалното подпомагане, които предоставят социални услуги, се заличава: 1. по искане на регистрираното лице; 2. при прекратяване на юридическото лице и при заличаване от търговския регистър на физическото лице, регистрирано по Търговския закон; 3. при неспазване на установените критерии и стандарти за предоставяне на социални услуги - по предложение на компетентния орган след извършена от него проверка; 4. при неосъществяване на дейност по предоставяне на социални услуги от регистрираното лице в продължение на две години; 5. при неспазване на изискването по чл. 47 в продължение на една година; 6. при отнемане или изтичане на лицензията за предоставяне на социални услуги за деца до 18-годишна възраст. Съгласно чл. 47 от ППЗСП до 31 май всяка година регистрираните лица представят в Агенцията за социално подпомагане отчет за дейността си, свързана с предоставяне на социални услуги.
В конкретния казус съгласно цитираните по-горе разпоредби лицето по чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) не е предоставяло отчети за извършваната през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. дейност по предоставяне на социални услуги. Първоинстанционният съд е приел, че от предоставените по делото разпечатки от електронната поща на жалбоподателя е видно, че по електронен път на Агенцията за социално подпомагане са изпращани отчети за 2011 г., 2012 г. и отчета до 31.05.2013 г., но не е доказано, че отчетите са получени от Агенцията за социално подпомагане. Приложено е и писмо изх. 94КК-115/25.10.2013 г. от зам. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, издадено във връзка със заявление на К. И. за получаване на достъп до обществена информация относно спорния в настоящото производство въпрос дали Агенцията за социално подпомагане е получила по електронната си поща отчетите за дейността на ЕТ Мирка-90-К. И.. В посоченото писмо е отговорено, че на електронната страница на Агенцията за социално подпомагане (АСП) е публикувана информация на актуалния адрес (n.ilieva@asp.government.bg), на който от 28.05.2012 г. могат да се предоставят отчети от доставчиците на социални услуги, вписани в регистъра, като от 28.05.2012 г. до 31.05.2012 г. на този адрес са получени 70 отчета от доставчиците на социални услуги. Решаващият състав е приел, че с оглед разпределението на доказателствената тежест, въпреки представените разпечатки от електронната поща на ЕТ Мирка- 90 -К. П., от които е видно, че са изпращани отчети на електронен адрес msu@asp government.bg, в съдебното производство не са представени доказателства за получаване на отчетите от Агенцията за социално подпомагане.
Изискването на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ППЗСП, с което се заличава регистрацията на доставчиците на социални услуги при неизпълнение на задължението да представят в Агенцията за социално подпомагане до 31 май всяка година отчета за дейността си, свързана с предоставяне на социални услуги, е императивно. В ал. 1 на същата норма изчерпателно са изброени хипотезите, в които се заличава регистрацията на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗСП, като това са случаите, в които или лицето, което е регистрирано, желае да прекрати доставката на социални услуги, или е налице неизпълнение на предвидените изисквания за осъществяване на доставката на социални услуги. В конкретния случай неизпълнението се дължи на непредставянето на годишен отчет за три последователни години на едноличния търговец, осъществяващ дейност по предоставяне на социални услуги. Представените разпечатки от електронната поща на касатора според настоящия състав не представляват доказателство за своевременното изпращане на тези отчети до Агенцията за социално подпомагане, тъй като не съдържат електронен подпис, който да удостовери авторството на изпращащия отчетите. От друга страна, липсват каквито и да било доказателства за получаване на процесните отчети. За удостоверяване на получаването на електронното съобщение е следвало да има генериран отговор от електронната система на получателя, какъвто в настоящия случай не е налице. Тежестта да докаже изпращането и получаването на отчетите за извършване на социални услуги е възложена на жалбоподателя, като Административен съд София-град в изпълнение на правомощията си по чл. 171, ал. 4 от АПК с определение от 31.01.2014 г., постановено по административно дело 11870/2013 г., е указал на жалбоподателя, че не сочи доказателства, че до 31 май всяка година е представял пред АСП отчет за дейността си, свързана с предоставяне на социални услуги. Представяйки разпечатките на електронната си поща, без да е налице електронен подпис, удостоверяващ авторството на изпращача на документите и без да е генериран отговор от електронната система на получателя, посочените разпечатки не са годно доказателствено средство, което да аргументира незаконосъобразност на заповедта за заличаване на регистрацията на едноличния търговец, осъществяващ доставка на социални услуги и да опровергае фактическите основания за издаването й.
Относно изложените възражения в касационната жалба, касаещи непроизнасянето на съда по отношение на заявленията за достъп до обществена информация, то следва да се отбележи, че те не са предмет на обжалване и доколкото са представени като доказателства по делото, то следва се обсъждат само във връзка със законосъобразността на заповедта на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. От отговорите на Агенцията по социално подпомагане не се извежда информация, която да опровергава фактическите основания за издаване на заповедта, а напротив, посочен е друг електронен адрес, на който са изпращани отчети от регистрираните доставчици на социални услуги, които са надлежно получени от АСП.
Възражението, че не е издадена за 2011г. и 2012 г. заповед за заличаване на регистрацията на ЕТ Мирка-90-К. И., което обуславя получаването на отчетите за тези години и поради това обжалвания административен акт е незаконосъобразен, е неоснователно, тъй като се касае за бездействие на административния орган за посочените години, което обаче не влече до пороци, водещи до отмяна на процесната заповед.
Приложеното по настоящото дело писмо от Секретаря на Ф. С. подпомагане към Министерство на труда и социалната политика от 14.12.2010 г. е предшестващо издаването на административния акт документ, а освен това се отнася и за период, който предшества и представянето на годишния отчет за 2010 г. 31.05.2011 г., поради което е ирелевантно за изхода на спора.
Предвид изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на заповедта на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за заличаване на регистрацията на ЕТ Мирка 90 - К. П. за предоставяне на социални услуги, поради което при липсата на касационни основания за отмяна, решението на Административен съд София-град следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 4502 от 02.07.2014 г., постановено по административно дело 11870/2013 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. Н.Г.