Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д., в качеството му на управител на "Д. Д. 03" ЕООД, срещу решение 1859 от 11.08.2014 г. по адм. дело 2378 по описа за 2013 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизиоенен акт 241300744 от 6.04.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение 711 от 15.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 15 077.11 лв. и начислена лихва за забава в размер на 7 000.94 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт. Не се претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор И. В. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизиоенен акт 241300744 от 6.04.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение 711 от 15.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и...