Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по две касационни жалби: 1. На кмета на СО,район Банкя и 2. На В. И. М. от София против решение 5073/21.07.2014г. по адм. дело 50/2014г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на кмета срещу заповед КД-14-135/22.10.2013г. на изп. директор на АГКК, в частта, с която е извършено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Б. за нанасяне промяна в границите и площта на съществуващи обекти-относно имот с идентификатор 02659.2198.825, отреден за второстепенна улица.
В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената част от заповед, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
О. С. В. В. оспорва жалбите.
О. С. И. С., Х. И. С. и изпълнителен директор на АГКК не вземат становище.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбите.
Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за основателни.
За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Преценено е, че посочването на грешно правно основание за издаване на заповедта-чл. 53 ЗКИР, вместо чл. 49, ал. 1 ЗКИР не представлява съществено нарушение в установената форма.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
С оспорената заповед е одобрено изменение на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР в КККР на гр. Б., състоящо се в нанасяне на нови обекти и промяна в границите, респ. площта на съществуващи обекти, оспорено в частта за ПИ с идентификатор 02659.2198.825, второстепенна улица, собственост на СО, с площ преди промяната 2597 кв. м., а след промяната 1640 кв. м. Заповедта е издадена в изпълнение на влязло в сила решение 2249 от 05.04.2012г. на АССГ по адм. дело 3426/2012г., с което е отменена одобрената КККР в частта за имоти 02659.2198.468, 02659.2198.825 и 02659.2198.824 и преписката е върната за ново произнасяне на изп. директор на АГКК. Това означава, че по отношение на тези имоти КККР не е в сила, т. е. няма одобрени КККР. Новото произнасяне следва да се извърши от административния орган по същия ред и на същото правно основание, при което е била издадена отменената заповед, т. е. по реда на чл. 49 ЗКИР в процедура по чл. 35 и сл. ЗКИР и по задължителните указания, изложени в мотивите на решението. Издаването на оспорената заповед за основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е незаконосъобразно поради липса на предмет на изменението-за имота няма влязла в сила кадастрална карта и регистър по чл. 49 ЗКИР.
Вярно е изложеното от административния съд, че само грешното посочване на правното основание за издаване на заповедта не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт. В случая обаче се касае до неправилно изразена воля на органа в разпоредителната част на заповедта, която е в противоречие със задължителните указания на съда в отменителното решение, както и с фактическите основания за издаването й. Това противоречие е съществен порок във формата на акта и е самостоятелно основание за отмяна. / В този смисъл решения на ВАС, второ отделение по адм. дела 2717/2013г., 10339/2012г.,5384/2014г. и др./
Освен това, административният орган не доказва спазването на процедурата за създаване на КККР, уредена в глава пета на ЗКИР. В представената административна преписка няма проект за КК, вместо това е представен Акт за непълноти и грешки 1659/02.10.2013г., който е бил необходим в случай на изменение на КК, но не и при първоначалното й одобряване. Не е приложен и протокол, удостоверяващ приемането на КК от комисията по чл. 45 ЗКИР. Липсват данни за уведомяване за започване на процедурата на всички заинтересувани лица, което означава, че административният орган е засегнал правото им на защита, лишавайки ги от участие в производството и от уреденото в чл. 46 ЗКИР право да подадат възражение. Това са съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, които са основания за отмяна на издадената заповед. Като не ги е отчел, административният съд е постановил съдебен акт в нарушение на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, който се явява неправилен и следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг по същество за отмяна на незаконосъобразната заповед.
При този изход на делото разноските са в тежест на бюджета на административния орган, издал отменения акт и следва да се присъдят в полза на касатор В. М., който е направил своевременно искане за това и до доказания размер за платено адв. в.ия и такси.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 5073/21.07.2014г. по адм. дело 50/2014г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед КД-14-135/22.10.2013г. на изп. директор на АГКК, в частта, с която е извършено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Б. за нанасяне промяна в границите и площта на имот с идентификатор 02659.2198.825, отреден за второстепенна улица.
ОСЪЖДА АГКК София да заплати на В. И. М. сумата от 1025лв-разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ Л. М. Л.М.