Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С., подадена чрез юрк.. Я., срещу решение 426 от 19.07.2013 г. , постановено по адм. д. 321/2013 г. на Административен съд В. Т..
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу Акт за установяване на задължение /АУЗ/ 1 /15.2.2013 г..
Ответникът по касационната жалба - "Проучване и добив на нефт и газ" АД, чрез своя процесуален представител юрк.. Г., оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд В. Т. е отменил Акт за установяване на задължение /АУЗ/ 1 /15.2.2013 г. издаден от К. Й., старши инспектор при А. М. - М. С., потвърден с Решение изх. А4420/0095/12/14.3.2013 г. на Н. М. С., с който на "Проучване и добив на нефт и газ" АД е определено допълнително задължение за заплащане на акциз в размер на 13, 20 лева по акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия с BG 004300/01-01946/11.12.2012 г. отчитаща данъчен период от 1.11.2012 г. до 30.11.2012 година.
От фактическа страна съдът е установил, че "Проучване и добив на нефт и газ" АД е лицензиран складодържател съгласно лиценз 199/27.6.2006 г. издаден от Агенция "Митници" гр. С., за управление на данъчен склад с ИНДС BGNCA 00117006 с адрес гр.Д. Д., находище "Д. Д." и находище "Г. Д.". Същото е подало в Митническо бюро гр. П. акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за периода от 1.11.2012 г. до 30.11.2012г. на основание чл. 87, ал. 1 и 3 от ЗАДС, която е регистрирана в системата за управление на акциза ( СУА) на 11.12.2012г. с посочен размер на дължимия акциз от 181, 90 лева, която сума е внесена по сметка на митница Свищов на 07.12.2012 г. В същата като освободено за потребление количество природен газ с код КН 2711 21 00 с код за предназначение 27 ( енергийни продукти, използвани в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие, че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад на основание чл. 24, ал. 2, т. 6 от ЗАДС) и код на плащане "30" освободен. От служители на МБ Плевен е извършена проверка и е съставен протокол 3445/18.12.2012 г. като в същия е констатирано, че добитият от два сондажа в данъчен склад в газообразно състояние природен газ се използва за подгряване на вода до 80 С в котелно помещение, при което се касае за технологичен процес на първична обработка на суровия нефт, като при този процес на деемулсация (отделяне на свързаната в нефта вода ) се използва процесния енергиен продукт. При тези констатации дружеството е покането да отстрани констатираните несъответствия в подадената акцизна декларация, като се подаде нова коригираща такава по реда на чл. 103 от ЗАДС, за сумата от 13, 20 лева. Прието е, че съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС и чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС, се касае за енергиен продукт за отопление, който съгласно чл. 4, т. 52 от ЗАДС се използва за стопански нужди, доколкото отделената в процеса топлина се използва от дружеството за неговата стопанска дейност по занятие по смисъла на ТЗ.
Жалбоподателят не е подал коригираща декларация, поради което с обжалвания пред АС акт са установени процесните допълнителни задължения.
За да отмени обжалвания акт, съдът е приел, че незаконосъобразно са приложени разпоредбите на на чл. 4, т. 37 от ЗАДС за стопанските нужди на дружеството по смисъла на чл. 4, т. 52 от ЗАДС. В тази насока ъсъдт се е позовал на заключението на вещото лице изготвило съдебно-техническа експертиза, съгласно което енергийният продукт "природен газ" се използва за получаването на водна пара, чрез която се обезпечава енергийно производството на жалбоподателя, а не отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за отопление.
На следващо място съдът е изложил подробни доводи досежно приложимостта на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 6 ЗАДС, която визира освобождаването от заплащането на акциз на лицензиран складодържател, доколкото акцизните стоки се използват в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад. Съдът е приел за неправилно тълкуването на митническата администрация на текстовете на чл. 24, ал. 2, т. 6, от ЗАДС във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 3 от ЗАДС, че освобождаване от заплащане на акциз по смисъла на първата норма би могло да съществува по аргумент на противното, доколкото акцизните стоки (енергийни продукти) са вложени като суровина за производство на акцизни стоки в данъчен склад. Освобождаването на държател на данъчен склад от заплащане на акциз е само досежно енергийни продукти, който са само вид акцизни стоки, за производство на акцизни стоки от същия вид, като в тази хипотеза не е предвидено първите да имат качеството на суровина. В тази насока съдът се е позовал на практика на ВАС.Според съда тази правна рамка е в съответствие с тълкуването на общностното законодателство съдържащо се в разпоредбата на чл. 21, т. 3 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г., доколкото в същата е предвидено потреблението на енергийни продукти в рамките на предприятие, което произвежда такива, не се счита за възникване на изискуемост на данъчно задължение, ако се консумират само енергийни продукти, произведени на място в това предприятие. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина. Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която правилно е възприета от административния съд при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на него обосновано е прието, че основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийните продукти - природен газ, е получаването на водна пара, чрез която се обезпечава енергийно производството на жалбоподателя, а не отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за отопление. Експертът изрично уточнява, че не е установил отклонения за отопление и други нужди. В този смисъл е решение 6547/15.05.2014г. по описа на ВАС, осмо отделение.
С оглед на това правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. В този смисъл твърденията на касатора, че горивото се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което правилно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 6 от ЗАДС и съответно неприложима разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 3 ЗАДС. Като е достигнал до същите изводи и е отменил обжалвания АУЗ като незаконосъобразен, Административен съд В. Т. е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 426 от 19.07.2013 г. , постановено по адм. д. 321/2013 г. на Административен съд В. Т.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Е. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Р./п/ В. П. Е.М.