Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба подадена от Р. Г. ЕООД срещу решение 66 от 11.07.2014 г. постановено по адм. дело 22 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) Ловеч.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, че с оглед влязло в сила съдебно решение 150 постановено по адм. дело 193 по описа на АС - Ловеч за 2011 г. неправилно са начислени и съответно жалбоподателят е надвнесъл над 70 000, 00 лв. за задължения за такса битови отпадъци (ТБО). Неколкократно са отправяни искания да бъде извършена проверка и след като се съобразят задължителните указания на съда в решение 150 постановено по адм. дело 193 по описа на ЛАС за 2011 г. ,

да бъде издаден акт за прихващане и възстановяване относно всички задължения на жалбоподателя. Вместо да издаде акт за прихващане и възстановяване органът издал акт по чл. 107 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който на Р. Г. ЕООД са установени задължения за данък недвижим имот (ДНИ). Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Това не е сторено и в производството по административно оспорване на акта пред горестоящия орган. В съдебното производство са събрани доказателства за наличие на възможност за прихващане, както и за отправени от страна на жалбоподателя искания в този смисъл, но съдът е игнорирал същите и е потвърдил оспорения акт без да изложи мотиви за съответствието му с целта на закона. Съдът е следвало да прецени дали оспорения акт отговаря на всички условия за законосъобразност, включително и за съответствие с целта на закона. С приетата в хода на производството съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ) безспорно е установено наличието на суми и възможност...