чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Сливен срещу решение 89 от 26.09.2014г.

на Административен съд, гр. С., постановено по административно дело 163/2014г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба-Н. С. С., взема становище за неоснователност на същата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211 АПК .

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

При служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

В хода на производството пред Административен съд, гр. С. не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение на възражението за обоснованост и правилно приложение на материалния закон, касационната инстанция приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Сливен е Заповед 5145/23.06.2014г. на началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Сливен, с която на основание чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, чл. 4 и чл. 12а от Наредба

I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, на

Н. С. С. е отказано извършването на регистрация на лек автомобил Пежо 206 с индивидуализация по заповедта.

Като единствен мотив на отказа е изписано, че собственикът поискал регистрация, не представя австрийско свидетелство за регистрация част първа и втора оригинал, като органът има данни, че същите са приложени като доказателства към досъдебно производство 2823/2012г. по описа на Районна прокуратура-В. Т..

Административен съд-Сливен е събрал относими, допустими и необходими доказателства, въз основа на които е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция и не се спори от страните.

По делото не са спорни фактите относно образуваното и водено досъдебно производство, както и по отношение и на производството по регистрация на процесния автомобил.

Спорът е по отношение на материалния закон и касае приложението на чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл. 4 и чл. 12а от Наредба

I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

По прилагането на материалния закон, касационната инстанция приема, че същият е приложен правилно от административния съд:

В действителност, нормата на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП сочи, че пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани.

Чл. 4 от Наредба

I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства изисква собственикът при искане за регистрация на превозното средство да представи необходимите документи в определения срок за извършването й. Ч

л. 12а от същия нормативен акт изброява тези необходими документи, като изрично е посочено, че към заявлението за регистрация следва да се приложи копие от свидетелство за регистрация част 1 и част 2.

П. А.ивен съд Сливен е приел, че от съдържанието на обжалвания акт безспорно се установява, че оригиналът на изисканото свидетелство е доказателство по образувано досъдебно производство и административният орган има данни затова. С нарочно постановление на районен прокурор е разпоредено автомобилът да се върне на собственика Садуллов, като на същия се предоставят надлежно заверени копия от материалите по делото, необходими за регистрация на автомобила. Видно от постановление на районен прокурор при Районна прокуратура В. Т. от 17.12.2013г., същият е отказал връщане на оригиналите на австрийското свидетелство за регистрация на Садулов, като е разпоредено, на административните органи по регистрация на автомобила да се предадат заверени копия от същите.

Касационната инстанция споделя извода на Административния съд за необоснован отказ на органа по регистрация. Посоченото основание за отказ е неправилно, доколкото от данните по делото става ясно, че органът е имал възможност да се запознае с оригинала на това свидетелство, приобщено като доказателство в досъдебно производство, като в хода на административното ползва заверено копие от този документ.

Изложените допълнително съображения за спиране на административното производство не следва да се обсъждат от касационната инстанция, доколкото не представляват мотиви на акта.

Предвид гореизложеното, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 89 от 26.09.2014г.

на Административен съд, гр. С., постановено по административно дело 163/2014г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ И. Р.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ К. А./п/ М. К.

М.К.