Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Димитровград, подадена чрез процесуалния му представител адв.М.К, против Решение № 685 от 09.10.2019г., постановено по адм. дело № 98/2019г. по описа на Административен съд – Хасково, с който съдебен акт е отменено Решение № 1134/20.12.2018г. на Общински съвет – Димитровград, в частта му по т.II, т. 2, т. 2.2, с която на основание чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/ Общински съвет – Димитровград, е определил размера на такса битови отпадъци /ТБО/ за 2019г. по населени места, както следва: за населението на с. Б. – 4, 5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019г. по видове услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2, 2 промила; за обезвреждане на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 по ЗУО – 1, 6 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 0, 7 промила, и е осъден касаторът за разноски.

Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, изводът на първоинстанционният съд за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при приемането на оспорената част на административния акт, в частност изводът за нарушение на правилата на чл. 66 и чл. 69 от АПК, е сторен без да се прецени тежестта им, съобразно и преследваната от законодателя цел, вкл. и доколко са се отразили на приетото решение по същество. В този аспект се счита, че тази преценка е била длъжна, но не е сторена от състава на съда, а при изпълнение на това задължение би се констатирало, че са спазени всички изисквания на ЗМДТ, и в този смисъл до липсата на основания да се приеме същественост на така констатираните нарушения. Излага и съображения, че в жалбата има признание че докладната записка на кмета на общината, с включен проект на решението, е била оповестена на официалния сайт на О. Дд, което позволявало да се узнае съдържанието му. Изрично са посочени дата и място на провеждане сесията на Общински съвет – Димитровград, т. е. заинтересованите лица са били уведомени, а отделна покана до конкретното лице няма как да бъде направена. Самата сесия била проведена публично, с което е било гарантирано и правото на участие на заинтересованите лица. Т.е. следва да се приеме, че целта на предварителното оповестяване и обсъждане на приемания акт е постигната и изводът на съда за противното е незаконосъобразен. Счита че липсва произнасяне по законосъобразността на Решението по същество, а такова е било дължимо. Твърди се, че при изпълнение на това задължение, а не само стореното флагрантно обследване, би се стигнало до обратен на сторения от съда извод. Настоява за отмяна на съдебния акт, като незаконосъобразен и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответника по касация.

Ответникът по касационната жалба – П.З, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната недопустимост, като подадена от лице, без надлежно учредена представителна власт, а по същество и за нейната неоснователност и претендира присъждане на осъществените разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Неоснователни са възраженията на ответника по касация за недопустимостта на касационния контрол. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 25, т. 6 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) /ЗМСМА/, именно председателят на общинския съвет представлява съвета пред външни лица и организации. Това представителство включва и възможността на председателя да упълномощи адвокат за процесуално представителство пред ВАС. Отделно от това с Решение №102/30.01.2020 г. на общинския съвет е допълнена нормата на чл. 15, ал. 1, т. 5 от Правилник за дейността на общинския съвет, съгласно което допълнение председателят на общинския съвет може да упълномощава процесуални представители-адвокати и/или адвокатски дружества и сключва договори за правна помощ с тях за процесуално представителство по съдебни производства, по които ОбС - Димитровград е страна.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на производството пред Административен съд – Хасково е законосъобразността на Решение № 1134/20.12.2018г. на Общински съвет – Димитровград, в частта му по т.II, т. 2, т. 2.2, с която на основание чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет – Димитровград, е определил размерът на такса битови отпадъци за 2019г. по населени места, както следва: за населението на с. Б. – 4, 5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019г. по видове услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2, 2 промила; за обезвреждане на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 по ЗУО – 1, 6 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 0, 7 промила.

За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

С докладна записка № РД-28-587/06.12.2018г. г. Кметът на О. Дд е предложил на Общинския съвет да приеме решение, с което да одобри план-сметка за разходи за дейности по чл. 66 от ЗМДТ, както и посочените размери на такса битови отпадъци за 2019 г. за извършваните услуги за населените места на О. Дд, сред които и процесните такива. В последствие с Д. З с рег. Индекс № РД-28І587#1 от 18.12.2018г. същият е предложил поправка в текста на проекта за решение, която не касае предмета на правния спор.

На 11.12.2018г., 12.2018г. и 13.12.2018г. последователно същата докладна записка е разгледана от постоянни комисии Икономическа политика и бюджет; Европейски програми и опазване на околната среда и Законност и обществен ред, с изразено от всяка една от тях положително становище.

На 13.12.2018г. на сайта на Общински съвет – Димитровград е публикувана покана за редовно събрание на Общински съвет – Димитровград с дата на провеждане 20.12.2018г. от 09.00 часа, като в определения дневен ред под т. 9 е включена и коментираната докладна записка, вкл. в три прикачени файла е била достъпва за запознаване докланата записка.

На 20.12.2018г. било проведено заседание на Общински съвет – Димитровград, при дневен ред, включващ и разглеждане на докладната записка на Кмета на О. Дд за приемане план-сметка за разходите за дейностите по чл. 66 от ЗМДТ и определяне размера на ТБО за 2019г. на територията на О. Дд, за което е съставен и протокол № 42 от същата дата. На същото заседание е прието Решение № 1134, с което на основание чл. 21 ал. 1 т. 6 от ЗМСМА във вр. с чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ с т.I е одобрена план-сметка за разходите по видове дейности, а конкретно с оспорената т.II, т. 2, т. 2.2 е определен размерът на такса битови отпадъци за 2019г. за конкретни населени места вкл. и с. Б. .- 4, 5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019г., по видове услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване – 2, 2 промила; за обезвреждане на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 1, 9 промила и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – 0, 7 промила. Това решение е прието с 26 гласа „за“, 0 „против“ и 3 „въздържали се“ от участвалите при гласуваното общо 29 общински съветника (при общ брой на общинските съветници в О. Дд 33 броя).

След приемането му Решението е публикувано на интернет страницата на О. Дд на 27.12.2018г. и във вестник Дититровградски пазар бр. 1 за периода 29 януари – 18 февруари.

От данните по делото е видно, че с разпореждането за насрочване на делото от 07.02.2019г. съдията-докладчик е дал изрични указания на ответника да попълни административната преписка с относимите към спора писмени доказателства (конкертно цитирани), вкл. и с доказателства за спазване на процедурата по чл. 66 и чл. 69 от АПК. Аналогични указания са дадени и в проведеното открито съдебно заседание от 15.05.2019г. в което се е явил процесуален представител за Общински съвет Димитровград, респ. в проведеното на 18.09.2019г. открито съдебно заседание последният е заявил, че други такива, извън вече депозираните като част от административната преписка по делото липсват.

При така установеното от фактическа страна, решаващият състав е приел, че оспорването е процесуално допустимо.

В тази връзка е прието, че оспореното решение съставлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, който има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица - собственици на имоти, попадащи в обхвата на оспорената част от решението, от което и въз основа на ангажираните писмени доказателства (нот. актове за право на собственост по отношение на недвижими имоти на територията на с. Б.) и при съобразяване нормите на чл. 64 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ е прието, че е оспорването е инициирано от лице, притежаващо пряк, непосредствен и личен правен интерес. П. е и че е спазен срокът по чл. 179 от АПК.

По съществото на правния спор, преценяйки законосъобразността на Решението в оспорената му част е приел, че то е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 (неточно посочена като т. 6) ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, при спазване изискванията на чл. 27, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и в предвидената в АПК писмена форма, но при съществени нарушения на административно-производствените правила по чл. 66 и чл. 69 АПК. Уточнил е, че липсват доказателства за осъществено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на общия административен акт, нито са представени такива удостоверяващи извършеното оповестяване на основните съображения за издаване на акта и формите на участие на заинтересованите страни в производството. В тази насока е посочи и че не определени и формите на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, за дадена възможност на същите да осъществят правото си на участие в производството, нито е спазен срокът за това, който не може да е по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.

Така посочените процесуални нарушения, изразяващи се в пълно неспазване на задълженията на административния орган по чл. 66 ал. 1 и ал. 2 и чл. 69 ал. 1 и ал. 2 от АПК, са квалифицирани от съда като съществени, тъй като са нарушили правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт. Същият е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в т. ч. без да е дадена възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица. Това – лишаването на адресатите от посочените права, според състава на съда е всякога самостоятелно основание за отмяна на административния акт, в който смисъл е и цитирал съдебна практика на ВАС.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен.

В унисон с трайното застъпваното от ВАС становище, че решението на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА, с което ежегодно се определя размера на таксата за битови отпадъци, притежава спецификите на общ административен акт, решаващият състав обосновано е анализирал спазването на административно производствените правила, регламентирани в чл. 66-72 АПК.

В тази връзка неоснователни са оплакванията в касационна жалба свързани с факта, че изпълнение на задължението по чл. 66 ал. 1 от АПК следва от публикуването на докладната записка на Кмета на Общината на сайта на последната, вкл. и на сайта на Общинския съвет, където са посочени частта и мястото на провеждането на заседанието на административия орган. Публикуването на докладната записка на Кмета не изменя задължението на органа, издател на общия административен акт, да спази изискванията на чл. 66 и чл. 69 от АПК в тяхната пълнота. След като уведомяването за предстоящото издаване на общия административен акт не е извършено по предвидения в АПК ред, нито са определени формите на участие на заинтересованите лица в производството, при което същите са лишени от правото им участие, респ. дори не е спазен и срокът формулиран в чл. 69 ал. 2 от АПК /законът е категоричен, че той не може да е по-малък от един месец/, то правилно и в унисон с цитираната съдебна практика съставът на първоинстанционният съд е приел, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на решението на Общински съвет – Димитровград, вкл. и в оспорената му част.

Тези нарушения правилно са квалифицирани като съществени, тъй като са рефлектирали върху обективираната крайна воля на органа и са нарушили правото на участие на заинтересованите лица в производството / в този смисъл например Решение № 14740 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2018 г., Решение № 7995 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6175/2018 г. и др./. Това разбиране е и изрично законодателно закрепено с новата ал. 4 на чл. 168 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съгласно която „Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.“ .

Съобразно изложеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е преценил тежестта на така допуснатите процесуални нарушения, респ. съответствието с материалния закон на оспорения общ административен акт.

Ето защо след като е на лице основанието по чл. 146, т. 3 вр. с 184 АПК и е отменил оспореното решение като незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон и обосновано спрямо релевантните по делото факти решение, което следва да бъде оставено в сила.

Макар и в касационната жалба да се поддържа становището за постановяване на съдебния акт при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, но други извън обсъденото такова, липсват, а касационната инстанция не дължи служебна проверка – арг. от чл. 218 ал. 2 от АПК.

Представените от ответника по касация писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, като несъотносими към обхвата на касационния контрол.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е уговорен и изплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 800 лева. Сторено е изрично възражение от процесуалния представител на касатора за неговата прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 45 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Това възражение касационната инстанция преценя като основателно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на казуса и осъществения обем от процесуално представителство – депозиран е единствено писмен отговор и молба за разглеждане на делото в отсъствието на процесуалния представител, съответно такъв не се и явил в проведеното открито съдебно заседание. При това положение разноските за касационната инстанция следва да бъдат присъдени в размер на минимално дължимия адвокатски хонорар, определен по правилото на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или в размер на 500 лева, които О. Дд /по правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК/, следва да репарира.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 685 от 09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 98/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА О. Дд да за плати на П.З, ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица]-[номер], сумата от 500 /петстотин/ лева, разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.