Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Директора на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ - гр. Б.д, подадена чрез ст. юрк.. Г, против Решение № 18 от 23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 500/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 10/06/1/0/00553/3/01/04/01 от 21.08.2019 г. на Директора на ОД на ДФ“Земеделие“ – гр. Б.д и в полза на жалбоподателя са присъдени съдебни разноски в размер на 410 лева.

С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения съдопроизводствените правила и неосбоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението. Твърди се, че неоснователно първоинстанционният съд е приел, че обжалвания акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Изложено е, че по делото е приложена заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20а, ал. 2, 4 и 6 във вр. с чл. 5 от ЗПЗП на директора на ОД на ДФ"Земеделие" -гр. Б.д е делегирано правомощие да издават АУПДВ по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели и бенефициенти подали заявление за подпомагане в област Б.д и област К., и необосновано съдът се е позовал на предходна и несъотносима към правния спор заповед. По подробно изложени доводи в касационната жалба, се претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения АУПДВ, както и присъждане на юрисконсутско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът – И.М, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като...