Производството е по реда на чл. 208-228 от Аадминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р.С от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г.К, срещу решение № 3196 от 13.05.2019 г., постановено по адм. д. № 554/2019 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони/ПРСР/2014-2020 г. за кампания 2017г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът не е съпоставил площта заявена през 2017г. с тази за която е поет ангажимента през 2015г. и е изследвал предпоставките на чл. 17, ал. 2 от наредба №4 не спрямо първоначално поетият ангажимент, а спрямо площите през 2016г., за които жалбоподателят няма поет нов ангажимент и няма сключен нов договор. По подробно изложени съображения в касационната жалба моли, съдебното решение да се отмени. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна по касация - Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ в писмено становище по делото, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Жалбоподателят Р.С в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) /ЗПЗП/, е подал заявление за подпомагане с УИН 22/090715/62022 по схемите и мерките за отпускане на финансова помощ, по мярка 11 „Биологично земеделие". С уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020г. от 24.02.2016г., ДФЗ е уведомил жалбоподателя, че е одобрен за участие по направление "Биологично растениевъдство" с приложена таблица, в която са описани одобрените площи в общ размер на 165, 23 ха. По повод поетият ангажимент жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 г. и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2016 с направление „Биологично растениевъдство“, към което приложил съответните документи. ДФЗ е уведомил оспорващия с писмо от 15.12.2016г., че е одобрен за участие по направление "Биологично растениевъдство" със заявените от него площи, описани в таблица 1, които за кампания 2016г. са в размер на 224, 85 ха. За кампания 2017г. Станимиров е подал заявление за подпомагане по директни плащания като е заявил за одобрение 154.2 ха.

В резултат от автоматичните проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане за директни плащания за кампания 2017г. е установено, че кандидатът не е декларирал същите площи по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11, спрямо декларираните от предходната 2016г., като незаявените парцели са описани подробно по номера, а в таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“ е посочен размера на площите по мярка 11 заявени през 2015 г. и 2016 година.

Съпоставяйки данните за 2017г. и тези за 2016г. административния орган е изчислил че съвпадението /припокриването/ възлиза на 68, 58 % и тъй като нормата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 изисква всяка година поне 90 % от площта по направлението да се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент, на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от същата наредба е постановил обжалвания акт с който е прекратил биологичния ангажимент по отношение на жалбоподателя.

По делото е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на която е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е дало заключение, че изчисленият процент на пресичане на заявените за подпомагане парцели през 2017 г. спрямо одобрените референтни парцели по направление „Биологично растениевъдство“ е 68, 58 %. Освен това вещото лице в заключението посочва, че заявените през 2016 г. площи са увеличени спрямо одобрените през 2015 г., като общата площ на референтните парцели е в размер на 224.85ха.

Съдът, като е обсъдил фактите по спора, установени от приложеното заявление за подпомагане и административния акт, издаден от изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната му част, е приел, че акт за прекратяване на биологичен ангажимент изх. № 01- 6500/459 + 5 от 04.12.2018г. е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на Р.С. За да достигне до този извод съдът е приел, че е доказано по несъмнен начин, че припокриването между референтните площи /тези от 2016г./ и заявените през 2017г. е по-малко от 90 %. Извел е извод, че оспорващият не е изпълнил изискванията на чл. 17 ал. 2 от Наредба № 4, което е основание за прекратяване на ангажимента по мярка 11 на оспорващия.

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон.

Неоснователни са доводите на касатора във връзка с отчитане на припокриването на референтните площи за 2015 и 2017 година.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., дейностите по направление "Биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението.

Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4, одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. В чл. 15 от наредбата са посочени изчерпателно условията, при които ДФ "Земеделие" прекратява поетия ангажимент, като съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 фондът прекратява поетия ангажимент, когато подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2.

От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът регламентира като материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент, заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10% от одобрената/ референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление.

В тази връзка, обоснован е изводът на съдът, че в случая в издадения административен акт изрично е посочено, че са извършени административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г., а съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, административните проверки на подадените заявления са извършват автоматизирано, чрез интегрирана информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в съответните регистри. В издадения акт са посочени и резултатите от тези проверки, а именно, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от оспорващия през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели по направление „Биологично растениевъдство“ е 68.58 %. Този процент установен от административният орган е потвърден и от приетото по делото заключение на изготвената СТЕ, като вещото лице е установило, че заявените през 2016 г. площи са увеличени спрямо одобрените през 2015 г., като за 2017г. заявената площ е намалена на 154, 2 ха.

Видно от гореизложеното, е била нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, като следва да се посочи, че съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата, ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че както административният орган, така и съдът са изследвали предпоставките на чл. 17, ал. 2 от Наредба №4 не спрямо първоначално поетият ангажимент през 2015г., а спряма площите, увеличени през 2016г., за които жалбоподателят няма поет нов ангажимент и сключен нов административен договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от наредба №4/2015г. при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 с над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 10 ха. се поема ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и те подлежат на одобряване по реда на глава четвърта от наредбата в случай, че са изпълнени условията на ал. 1 и ал. 2.

В случая не е спорно по делото и от приетата по делото СТЕ се установява, че през 2016г. жалбоподателят е увеличил поетият от него през 2015г. ангажимент за парцели с обща площ 165.23 ха. със заявяване на нови парцели с обща площ на референтните парцели в размер на 224.85ха., което представлява повече от 10 ха. с което е поел ново задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи и които е редуцирал през 2017г. на 38 парцела с обща площ 154.20 ха., за които процентът на припокриване на площта от пресичане на завените от оспорващия през 2017г., спрямо одобрените парцели за участие по направление "биологично растениевъдство" през 2016г. е 68.58%, което е с повече от 10% в нарушение на чл. 17, ал. 2 от наредба №4 и представлява основание за прекратяване на поетия ангажимент на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от наредбата, поради неизъплнение на изискванията на чл. 17, ал. 2.

Първоинстанционният съд, като е приел, че административния акт е законосъобразен, е постановил правилно решение, което не страда от визираните в жалбата пороци.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3196 от 13.05.2019г., постановено по адм. д. №554/2019г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Р.С, ЕГН: [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.