Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г.К, с постоянен адрес в [населено място] срещу решение № 490 от 17.12.2019 г., постановено по адм. д. № 293/2019 г. по описа на Административен съд – В.Т.Р са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. В. Т, чрез юрисконсулт М.В, моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила и в полза на ТП на НОИ гр. В. Т да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – В. Т е отхвърлил жалбата на Г.К против решение № 1012-04-29#7/22.04.2019 г. на и. д. Директор на Териториално поделение на НОИ гр. В. Т, с което е не е уважена жалбата му срещу Разпореждане № 2122-04-4227#1/01.02.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Т.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо и правилно, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба.

При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното:

Касаторът Г.К е подал заявление с вх. № 2122-04-4227/19.10.2018 г. до...