Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „Арена – И.Т.“ ЕООД, ЕИК 115824651 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Тракия“ № 14, подадена чрез пълномощника му адв.. В, против решение № 288/04.02.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2445/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16001616002113-091-001/10.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване е данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 306/30.05.2018 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 820.15 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд или отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Д. Иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001616002113-091-001/10.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 306/30.05.2018 г. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а според решаващия орган и т. 3, върху данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени данъчни задължения на ревизираното дружество „Арена – И.Т.“ ЕООД за: 1. ДДС в общ размер 2 270 345.99 лв. и лихва 955 774.26 лв. за д. п. от 2013 г., 2014 г. и 2015 г.; 2. ДДС за д. п. м. 04/2013 г., м. 02.2014 г., м. 03/2014 г., м. 12/2014 г. и м. 12/2015 г. в резултат на отказано е право на данъчен кредит в общ размер 145 013.78 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за придобити леки автомобили; 3. корпоративен данък за 2013 г. – 144 299.74 лв. и лихва – 59 023.99 лв.; корпоративен данък за 2014 г. – 369 889.51 лв. и лихва – 113 711.69 лв.; корпоративен данък за 2015 г. – 141 716.93 лв. и лихва – 29 136.90 лв.; 3. лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2012 г. – 1 172.74 лв.; 4. задължителни осигурителни вноски за професионален пенсионен фонд за наетите по трудови правоотношения лица в размер на 8 338.70 лв. и лихва – 3 305.54 лв. за периода 01.06.2011 г. – 31.12.2015 г.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и неоснователно. РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите. Спазени са административнопроцесуалните правила при провеждането на ревизията. Според него констатациите на органите по приходите във връзка с определянето на данъчните основи по реда на чл. 122 ДОПК са правилни и законосъобразни и не са опровергани от жалбоподателя. След като подробно ги е обсъдил, съдът е обосновал извод, че основанието на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК се подкрепя от събраните в рамките на ревизията доказателства. Данъчната основа е законосъобразно определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Счел е, че правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, прието от решаващия орган, тъй като не е спорно, че са придобити леки автомобили. Фактическата обстановка във връзка с установените лихви върху авансовите вноски за корпоративен данък за 2012 г. не е спорна между страните, тъй като при ревизията не са установени различия спрямо декларираните от дружеството данни в ГДД за 2012 г. Не са спорни фактите и във връзка със задължителните осигурителни вноски за професионален пенсионен фонд за наетите по трудови правоотношения лица. Липсват конкретни възражения от страна на жалбоподателя по отношение на лихвите и осигуровките. Съдът е обосновал подробно извода си за материална законосъобразност на РА и в тези части.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо.

Правилни са изводите на първостепенния съд за това, че заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ и следващите заповеди за продължаване на срока за извършването й са издадени от компетентни органи и не са нарушени правата на жалбоподателя във връзка с връчването им. Ревизионното производство е възложено със ЗВР № Р-16001616002113-020-001 от 28.03.2016 г. /л. 525, т. 2/, издадена от В.И на длъжност началник сектор при ТД на НАП – Пловдив. Със заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК са определени органите по приходите, които да издават ЗВР /л. 293/. Със заповед № РД-09-2/05.01.2015 г. директорът на ТД на НАП е изменил заповед № РД-09-518/30.04.2014 г., като в приложение № 1 към нея вместо С.Ш се вписва В.И. С оглед така установените факти неоснователен е доводът на касатора, че ЗВР е издадена от некомпетентен орган. С тази ЗВР е определен срок на ревизията – 3 месеца, т. е. до 07.07.2016 г., тъй като е връчена на 07.04.2016 г. Със следващите две ЗВР, издадени от същия началник сектор, срокът е продължен до 07.09.2016 г., т. е. с още два месеца, което е в съответствие с чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Следващото продължаване на срока на ревизията е до 07.04.2017 г. въз основа на заповед № Р-16001616002113-ЗИД-001/02.09.2016 г. на изп. директор на НАП. На 27.09.2017 г. отново изп. директор на НАП е издал заповед № Р-16001616002113-ЗИД-002/27.09.2016 г., с която срокът е продължен до 03.12.2017 г. /л. 507/. Така продълженият срок е в съответствие с чл. 114, ал. 4 ДОПК и доводите на жалбоподателя за липсата на заповеди, издадени от изп. директор на НАП, са неоснователни. Заради спирането на ревизията, след нейното възобновяване срокът е продължил да тече до 29.01.2018 г. РД е издаден на 01.02.2018 г. в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК.

Не са допуснати от съда съществените процесуални нарушения, които касаторът твърди в жалбата си.

Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната /ССЕ/, се е запознало с иззетите от органите на досъдебното производство счетоводни документи на дружеството и е заявило, че всички документи, които е ползвало, са приложени по делото. Съдът действително е заличил свидетеля Р.А от списъка за призоваване, но това е станало след като пълномощникът на жалбоподателя адв.. В в открито съдебно заседание на 29.05.2019 г. е заявил, че се отказва от искането си за неговия разпит.

Относно съответствието на решението с приложимите материално правни норми:

1. Правилно съдът е потвърдил РА в частта му, в която е отказано право на данъчен кредит за придобитите леки автомобили, както следва: за д. п. м. 02/2014 г. – 35 085.63 лв.; за д. п. м. 03/2014 г. – 35 791.69 лв.; за д. п. 12/2014 г. – 28 883.21 лв.; за д. п. м. 12/2015 г. – 7 314.81 лв. Безспорно от представените свидетелства за регистрация част І се установява, че са придобити леки автомобили по определението на пар. 1, т. 18 ДР ЗДДС с брой на местата 4+1 и 3+1 /категория М1/, заведени са като ДМА по сметка 205 и по отношение на тях не са доказани изключенията, регламентирани в ал. 2 на чл. 70, поради което на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС не е налице право на приспадане.

Неправилно обаче на същото правно основание с РА не е признато право на приспадане на ДДС в размер на 37 938.44 лв. за д. п. м. 04/2013 г. във връзка с придобит автомобил П. К рег. № [рег. номер МПС ], тъй като по отношение на него е безспорно доказано, че е продаден на 14.03.2014 г., т. е. е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1, предложение последно ЗДДС. Поради това неправилно съдът е потвърдил акта в тази част.

2. Решението е правилно в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения за лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2012 г. – 1 172.74 лв. и задължителни осигурителни вноски за професионален пенсионен фонд за наетите по трудови правоотношения лица в размер на 8 338.70 лв. и лихва – 3 305.54 лв. за периода м. 06/2011 г. – м. 12/2015 г. по изложените в него мотиви, които съгласно 221, ал. 2, изречение последно АПК не следва да бъдат преповтаряни. Конкретни доводи за неговата неправилност в касационната жалба не се излагат.

3. Решението е правилно и в частта му, в която е потвърден РА относно начислен ДДС за д. п. от м. 02/2013 г. до м. 12/2013 г. върху данъчна основа, формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, в размерите, посочени в таблицата на стр. 65 от РД /колона 6/, както и допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2013 г. – 144 299.74 лв. и лихва – 59 023.99 лв. Установено е в хода на ревизията, че са отчетени от дружеството по дебита на сметка 3022 „Материали растениевъдство“ количества гориво, изписани като разход по кредита на същата сметка за оранжерийно производство /общо 944 085 л. на стойност 1 196 494.27 лв./ за месеците от февруари до декември 2013 г., както и отчетени по дебита на сметка 302 „Материали“, аналитичност 10 „Газьол“ и изписани като разход за производство в сушилня през месеците ноември и декември 2013 г. 198 290 л. на стойност 246 503.13 лв. Срещу тези разходи обаче не е отчетена произведена селскостопанска продукция, която да е реализирана. С оглед безспорно установеното обстоятелство, че дружеството в този период осъществява дейност, свързана с търговия на едро и дребно с горива, правилно е приел съдът, че заведените по дебита на сметка 302 горива, които не са налични в края на периода, са продадени и от продажбата им дружеството не е отчело приходи. При доказано придобиване на горивото и недоказана реализация органите по приходите могат да презюмират, че данъчнозадълженото лице е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите им на базата на фактите, които са й известни /виж решение на СЕС от 5 октомври 2016 г. по дело С-576/15/.

4. Основният спорен по делото въпрос е за това доказани ли са от приходната администрация обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК /данни за укрити приходи и използване в счетоводството на ревизираното лице документи, които са неистински и с невярно съдържание/ за данъчните периоди от 2014 г. и 2015 г. /за 2014 г. всички месеци без м. юли и м. август и за 2015 г. всички месеци без м. ноември/, което е дало основание за допълнително начисляване на ДДС върху данъчна основа, формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК в размерите, посочени в колона 6 от таблицата на стр. 65 от РД и допълнително дължим корпоративен данък, като отчетеното на разход гориво от дружеството за производствена дейност в оранжериите и сушилните /изцяло/ е прието за продадено от него на трети лица, данъчната основа за облагане с ДДС е определена на база отчетна стойност плюс акциз в размер на 0.645 лв. на литър на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗАДС/, а данъчната основа по ЗКПО е определена като непризнатите разходи за гориво /отчетна стойност/ са приети за приходи от неговата продажба.

4.1.За 2014 г. такива обстоятелства безспорно са установени за д. п. м. май. През м. май 2014 г. „Арена – И.Т.“ ЕООД е издало и осчетоводило 16 фактури с получател „Велев 2014“ ЕООД с предмет на доставките газьол за отопление. Управителят и представляващ дружеството – получател заявява в писмените си обяснения, че не е осъществявал дейност чрез него, тъй като е бил в Англия, и представя доказателства за това. Дал е пълномощно на Д.Ж от самото регистриране на дружеството. В писмените си обяснения пълномощникът Желев заявява, че „Велев 2014“ ЕООД през 2014 г. е осъществявало дейност само и единствено в обект „Дюнер“, находящ се в гр. П. на ул. „Ген. Гурко“ № 2, но отрича дружеството да е осъществявало дейност през м. май 2014 г. в оранжериите в с. Г. и гр. Б. по силата на сключени договори за наем с „Арена – И.Т.“ ЕООД и с „Енерджитур“ ЕООД.Уено е, че договорите за наем на оранжериите, сключени съответно на 06.05.2014 г. и 07.05.2014 г., и прекратени на 28.05.2014 г., са подписани от името на „Велев 2014“ ЕООД от лицето З.Д, с която то няма сключвани трудови или граждански договори, но която е служител на „Арена – И.Т.“ ЕООД, назначена с трудов договор. Към фактурите са представени товарителници с вписани данни за изпращач и превозвач - „Арена – И.Т.“ ЕООД, получател - „Велев 2014“ ЕООД и място на разтоварване – оранжерии в гр. Б. и с. Г., подписани от името на получателя „Велев 2014“ ЕООД отново от З.Д. З.Д е подписала от името на „Велев 2014“ ЕООД и приемо-предавателните протоколи и акцизните документи. В издадените 16 фактури жалбоподателят е вписал, че продава газьол за отопление и е начислил акциз по реда на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗАДС в размер на 50 лв. за 1000 кг. / 0.05 лв. на кг./ гориво.

Както и в д. п. от 2013 г., така и за д. п. м. май 2014 г., правилно е приел съдът, че фиктивните доставки на гориво за отопление към „Велев 2014“ ЕООД прикриват действително осъществени доставки на гориво при акциз в размер на 645 лв. за 1000 л. по чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗАДС /0.645 лв. за л./, съответно по-малък размер на начисления ДДС, тъй като съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС данъчната основа на доставката се увеличава с акцизите. При формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа на доставките по процесните 16 фактури, за д. п. м. май 2014 г. правилно е определена основата за облагане и е установен допълнително дължим ДДС в размер на 47 679.13 лв.

С РА не се установяват задължения за акциз, а за ДДС върху формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК вр. чл. 26 ЗДДС данъчна основа, която включва акциз в размер на 0.645 лв. за литър гориво. Поради това е неоснователен доводът на касатора, че след като в ревизията е установено, че е начислен акциз в размер на 0.05 лв. на литър, не е следвало да се начислява такъв в размер на 0.65 лв., тъй като не е ясно какво се случва с начисления и внесен акциз от дружеството, както и че ревизиращият екип няма право да установява задължения за акциз при положение, че е налице образувано и неприключило ревизионно производство за митнически задължения.

По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че за д. п. м. май 2014 г. е дължим допълнително от ревизираното лице ДДС в размер на 47 679.13 лв. Видно от РД обаче за този д. п. е установен допълнително дължим ДДС само в размер на 9 133.99 лв. вместо 47 679.13 лв. В резултат на установения като допълнително дължим ДДС в размер на 9 133.99 лв. и на декларирания от дружеството, но невнесен ДДС за този д. п. е установено, че се дължи ДДС в размер на 64 140.89 лв. със съответните лихви. Поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 160, ал. 5 ДОПК, правилно съдът е потвърдил РА в частта му на установените задължения за ДДС и лихви за д. п. м. май 2014 г. така, както са установени с него. Действително, погрешно задължението за ДДС в размер на 47 679.13 лв. за м. май 2014 г. с РА е установено за друг д. п., а именно за м. май 2015 г., но тази очевидна фактическа грешка не е поправена с издаване на акт за поправка по реда на чл. 133, ал. 3 ДОПК. От изложеното следва, че неправилно с оспореното съдебно решение е потвърден РА относно установеното с него допълнително задължение за ДДС за д. п. м. май 2015 г. в размер на 47 679.13 лв.

4.2.Относно доказването на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК за останалите д. п. от 2014 г. / всички месеци без м. май, м. юли и м. август/.

Според констатациите в РД по счетоводни данни дружеството е отчело изразходвано гориво за отопление за оранжерии в периода от м. януари до м. юни и от м. септември до м. декември 2014 г. – 2 344 485 л. с отчетна стойност 2 739 036.34 лв., както и изразходвано гориво за сушилни за месеците от януари до април и м. ноември и м. декември 2014 г. – 806 896 л. с отчетна стойност 952 966.10 лв. Отчело е общо разходи на гориво за производство на селскостопанска продукция - 3 151 381 л.

По делото на л. 12214 – л. 12223 от т. 38 е приложен протокол от проверка за установяване на обстоятелства № П-16001614015572-073-01/22.12.2014 г., изготвен от главен инспектор по приходите Хаджиева, според който на 22.10.2014 г. е извършена съвместна проверка с органи на А. М на обектите, в които „Арена – И.Т.“ ЕООД осъществява дейността си, в т. ч. на оранжериен комплекс с. Г., обл. Пловдив.

Констатациите за него са следните: оранжериен комплекс с. Г. е собствен на дружеството. Обектът представлява оранжерия за производство на селскостопански продукти – зеленчуци и е разположена на 16 дка. Има две нафтови горелки за затопляне на парната инсталация. По счетоводни данни началното салдо на сметка 302/2 – налично гориво е 61 766 лв. Постъпили допълнително са 1 839 137 л. Разходвани към датата на проверката – 22.10.2014 г. са 1 885 833 л. Салдото на сметката е 15 070 л. При инвентаризацията са установени налични 15 000 л. Представена е изготвената от дружеството справка за периода 01.01.2014 г. – 22.10.2014 г. за часовете, през които горелките са работили в оранжериен комплекс с. Г., и за изразходваното гориво.

Относно оранжериен комплекс гр. Б. общ. Карлово констатациите са следните: ползван е от „Арена – И.Т.“ ЕООД по силата на сключен договор за наем от 25.11.2013 г. с „Енерджитур“ ЕООД. Представлява стоманено-стъклена конструкция с площ 10 000 кв. м., котелно помещение от 200 кв. м., оборудване с отоплително и оросителна инсталация, склад за материали 300 кв. м. и прилежащи площи. Според изготвената от дружеството справка на този обект горелките са работили 2 880 часа в периода 01.01.2014 г. – 01.05.2014 г. и са изразходвали 843 822 л. гориво на стойност 1 011 864.42 лв.

Сушилнята в стопански двор в с. К., общ. Марица се ползва по силата на сключен договор за наем от 21.11.2013 г. При инвентаризацията към датата на проверката 22.10.2014 г. няма налично гориво. Според справката, изготвена от дружеството, горелките са работили през периода 01.01.2014 г. – 11.04.2014 г. общо 2 020 часа и са изразходвали 684 396 л. гориво на стойност 825 586.80 лв. По инвентарен опис към датата на проверката /22.10.2014 г./ и по счетоводни данни от сметка 303 „Продукция“ има наличност на продукция „пипер“ 140.400 т.

Заключението на вещото лице Пешлеевски, изготвило ССЕ, потвърждава констатацията в протокола за проверка, че по счетоводни данни по сметка 303 „Продукция“ са изписани 140.4 т. изсушени червени чушки за производство на червен пипер по договора с „Интертел“ ЕООД, а част от тях /55.6 т./ са осчетоводени като продадени през м. май, м. юни и м. септември 2014 г.

На 15.01.2015 г. отново е извършена проверка на обектите, в които „Арена И.Т.“ ЕООД произвежда селскостопанска продукция, и е изготвен доклад от ст. инспектор по приходите Стефанов, приложен на л. 5604 от т. 18. Според този доклад при проверката на 15.01.2015 г. в обект оранжерия, находящ се в с. Г., е констатирано, че има въведено фискално устройство /ФУ/ модел Експерт – SX-KL с потвърждение № 3560851 от 07.01.2014 г. През ФУ се отчитат продажби на маруля и репички, сушен лук и сушен пипер, произведен с сушилнята в с. К. Д. В момента на проверката в складовото помещение е установена произведена продукция маруля – 2 600 бр. и репички – 600 бр. връзки. Производството се осъществява от работещи четири лица, които са попълнили декларации. Приложени са декларации от С.Ю, В.С, З.С, П.П.

На 15.01.2015 г. е проверена и оранжерията в гр. Б., м. „Стадиона“. Констатирано е, че в момента се засяват репички и има поникнала маруля и работят шест лица, наети по трудови договори.

Екип в състав Е.И и Г.К е проверил и сушилните, находящи се в с. К. Д, общ. Пещера и е констатирал, че в момента на проверката в общо 14 броя камери се суши пипер.

Проверки на обектите в с. Г. и с. К. Д са извършени от същия екип от инспектори по приходите / Е.И и Г.К / заедно с органи от с-р „ПИП“, „БОБ“ и „ПБЗН“ при ОД на МВР – Пазарджик на 18.03.2015 г. и 19.03.2015 г. Изготвени са доклади на 01.04.2015 г., приложени на л. 5813 и л. 5791 от т. 34. Констатирано е, че в обектите се извършва оранжерийно производство и сушене на плодове и зеленчуци. Проверено е наличното гориво и е констатирано съответствие със счетоводните данни.

Тезата на ревизиращите органи е, че дружеството не е произвело селскостопанска продукция през 2014 г., а горивото, което е отчело като разход, е продадено без да са отчетени приходи от продажбата му. Според тях дружеството „Интертел“ ЕООД не е извършило в полза на „Арена И.Т.“ ЕООД услуга по сключения договор от 15.11.2014 г. за изработка на 95 040 броя опаковки по 0.675 кг. подсладен червен пипер марка „Снакс паприка“, включваща и задълженията да постави съответните стикери и етикети и да го опакова в кашони. Според тях това е така, защото от „Интертел“ ЕООД е представено искане за изписване от склада на доставчика за влагане в производството на червен пипер 180 кг. захар, но са представени доказателства за получена от „Брадърс и Ко“ ООД захар в разфасовки от 2.5. гр., която е използвана в основната дейност на Интертел“ ЕООД – коктейл бар в гр. П. на ул. „К. Р“ № 53. Освен това себестойността на пакет подсладен червен пипер от 650 гр. е изключително висока – 17.34 лв. Според приходната администрация не е осъществен и износ на същия червен пипер в периода 16-19.12.2014 г. по представените от „Арена И.Т.“ ЕООД 12 митнически декларации с получател „Н. Ил Трейдинг“, тъй като в декларациите е вписана стока „снакс паприка“, а не сладък червен пипер, и тъй като голяма част от стойността на стоката не е разплатена.

От „Арена И.Т.“ ЕООД и от „Интертел“ ЕООД при извършената насрещна проверка, за резултатите от която е съставен Протокол № П-16001615035790/24.04.2015 г., са представени множество документи – договор от 15.11.2014 г., фактури за закупени кашони и изработени етикети, пътни листове за превози на суровина – изсушен червен пипер и товарителници, свидетелство за регистрация на МПС, собственост на „Арена И.Т.“ ЕООД, свидетелство за управление на МПС на шофьора И.Ч, приемо-предавателни протоколи за предаване на суровината, приемо-предавателен протокол за предаване на изработените опаковки червен пипер от 15.12.2014 г., фактура за извършената услуга, фактура за закупени найлонови пликове за пакетаж, граждански и трудови договори, сключени от Интертел“ ЕООД с работници за извършване на услугата, констативни протоколи към гражданските договори, заповеди за командировка на наетите по трудови договори лица с вписани задачи, свързани с договорената услуга, ЕАД за износ, фактура, издадена от „Си Ем Ей Си Джи Ем България“ АД, за осъществен транспорт на 12 броя контейнери до товарно пристанище, фактура с доставчик „Атибо“ ЕООД за извършени товаро-разтоварни работи, транспорт и митнически услуги. Фактура, издадена от „СМА СGМ BULGARIA JSCO“ за извършен транспорт на контейнери на пристанище Варна. След проверка на така представените документи инспекторите по приходите са направили извод, обективиран в цитирания протокол, че е доказано осъществяването на услугите от Интертел“ ЕООД в изпълнение на договора с „Арена И.Т.“ ЕООД, за които е издадена фактура № 01000000001/01.12.2014 г.

Извършена е насрещна проверка и на митническия агент „Атибо“ ЕООД. Това дружество е потвърдило извършването на митническите услуги – оформяне на палети за всеки контейнер, изготвяне на износни митнически декларации, представяне на същите пред митническите органи. Представени са от страна на „Атибо“ ЕООД и протоколи за товарене на стоката от митническия склад в контейнера, фактура за извършване на транспортната услуга от Пловдив до Варна и други документи.

За 2015 г. ревизираното дружество по счетоводни данни отчита разход на гориво за отопление в оранжериите общо 1 154 118 л. /за всички месеци без м. ноември и м. декември/ и разход на гориво за отопление за сушилните – 515 066 л. /за месеците от януари до юни вкл. и за м. декември/.

За всичките д. п. през 2015 г. приходната администрация счита, че е доказала обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК, тъй като ревизираното дружество е декларирало неосъществени ВОД за „AINOS FOOD COMMERS“ през месеците октомври, ноември и декември 2015 г. по издадени 10 фактури с предмет сушен лук и сушен червен пипер. Изводът на административния съд за липсата на доказателства за осъществени ВОД са правилни. Той е подкрепен изцяло от показанията на свидетеля Д.Й, дадени в открито съдебно заседание на 28.03.2019 г., относно начина на регистрирането на това дружество и вписването му като управител, относно това, че дружеството не е осъществявало дейност и не е получавало стоки, относно това, че част от международните товарителници той е подписал за получател в България, а друга част са останали неподписани, относно превода на сумите по банковата сметка на „Арена И.Т.“ ЕООД. Изводът е обоснован и от отговора на гръцката данъчна администрация.

От протоколите за разпит на свидетелите М.К и С.М се установява, че през м. декември 2014 г. и до 30.06.2015 г. са работили в сушилнята в с. К. Д. Те, както и останалите работници, които са били около 10, са работили отвън на двора и са подготвяли суровината кромид лук за сушене. Подготовката включвала почистване от люспите и нарязване със специална машина. След това са разтилали нарязания лук на специални сита за изсушаване. Тези сита се вкарват от сушарите в камерите с топъл въздух, който идва от специални горелки. Двамата свидетели дават показания, според които по това време в сушилните са сушени и червени чушки, които те след изсушаването прибирали в чували. С. К. дава подробно описание на сушилните, вратите, с които се затварят, вентилаторите, релсите, по които се движат касетите със суровината, суровинната площадка, на която товарните превозни средства разтоварват и натоварват суровината и продукцията. Поради това следва да се приеме, че възприятията й на конкретните факти, за които свидетелства, са точни и обективни и няма причина нейните показания, както и тези на св. Мишев да не бъдат кредитирани. Сушенето на чушки в тези сушилни през зимата на 2014 г. се потвърждава и от показанията на свидетеля А.И.С М.Х заявява, че в периода от време, когато е отдал под наем сушилнята на „Арена“, е виждал в нея да се сушат чушки и кромид /периодът е м. ноември 2014 г. – м. юни 2015 г. и м. декември 2015 г./.

По отношение на оранжерията в гр. Б.: Свидетелят И.Ф заявява, че е работил там през зимата на 2014 г. – 2015 г. и тогава са се отглеждали зеленчуци /основно марули/. Свидетелката Д.К заявява, че през м. февруари 2015 г. е работила в тази оранжерия и тогава в нея са се отглеждали марули. Свидетелят Г.Д заявява, че от началото на 2015 г., т. е. през цялата 2015 г., работи в оранжерията. В нея се отглеждат предимно марули и лук, а през лятото – домати. Работата му се е изразявала в бране на готова продукция, почистване, измиване и редене в чували. Други работници са се занимавали с торенето.

По отношение оранжерията в с. Г.: Свидетелката З.С дава показания, според които е работила в нея през 2014 г. и 2015 г. Потвърждава, че са отглеждани зеленчуци основно марули, но и ряпа и домати, магданоз и копър, лук и чесън. В същия смисъл са и показанията на свидетеля В.С, който също заявява, че е работил в оранжерията през 2014 г. и 2015 г. Потвърждава отглеждането на зеленчуци – маруля, домати, краставици, червени чушки, ряпа, лук, както и червени чушки м. април 2015 г. Свидетелят З.С дава показания, според които е работил в оранжерията по няколко дни през месеците септември, октомври и ноември 2015 г., през които са се отглеждали зеленчуци /маруля, магданоз, ряпа, копър/. Според показанията на свидетеля З.Х, когато той е започнал работа през лятото на 2014 г. оранжериите са били засети с домати. След това от началото на 2015 г. до м. април 2015 г. са били отглеждани зелен фасул, маруля, домати, краставици, магданоз и копър и чушки. Червени чушки за първи път са били засети през лятото на 2015 г. Свидетелят П.П дава показания, според които е работил в оранжерията като служител на „Арена И.Т.“ в периода от м. май 2014 г. до м. октомври 2015 г. Според неговите показания в този период са работили още около 5 до 12 човека. Основната продукция, която е била отглеждана, е домати, но са се сменяли още 10-12 вида култури. През зимата се отглеждат основно различни видове салати. През зимните месеци инсталацията се пали ежедневно, а през топлите – по-рядко. Продукцията се реализира на борсите или в големите търговски вериги като Кауфланд, Метро, Фантастико.

Според свидетелските показания отговорник на обекта е бил С.Ю. С.Ю потвърждава отглеждането на зеленчуци в оранжерията в с. Г. в периода 2014 г. – 2015 г. През месеците от януари до април 2014 г. и 2015 г. са отглеждани зеленчуци /марули, краставици, лук/. Чушки били отглеждани веднъж в периода от средата на м. март 2015 г. до началото на м. юли 2015 г. /засадени около 6-7 декара/. Готовата продукция е експедирана на борсата в София и до Кауфланд. Отоплението се осъществява чрез две дизелови горелки, които се захранват от цистерни с вместимост 60 000 л. и 5 000 л. Според него се е случвало от „Арена И.Т.“ ЕООД да изпратят цистерна с нафта на обекта, която обаче стои без да разтоварва гориво. Камионът стои до цистерната с включен двигател за около 20 мин. и след това си тръгва. Времето за разтоварване е около 20 мин. Той не може да си спомни дали шофьорът е вършил точно това или не, т. е. дали е имало извадени маркучи или не. Не е подписвал документи за доставки, за които е имал съмнение, че не са извършени. Такива курсове са се случвали в периода от средата на 2014 г. до м. септември 2015 г. по два пъти на месец. За последно е получил нафта през м. декември 2015 г. – 5 000 л. на 29.12.2015 г., които са били реално разтоварени. Приемал е няколко пъти гориво в оранжерията в гр. Б., но тогава разтоварването е било реално, а в сушилнята в с. К. Д не е получавал доставки.

Според показанията на шофьора на специализиран автомобил за доставка на гориво през зимата на 2014 г. два-три пъти е карал гориво само по документи /камионът е бил лек/ до сушилнята в с. К. и един–два пъти през зимата на 2014 г.–2015 г. до сушилнята в с. К. Д. По това време в сушилните не е работил никой. Имало е само пазач. Такива курсове е правил и друг шофьор – А.Т и това го знае от него. Извън зимния период са правени нормални доставки на гориво за двете сушилни. Доставките на гориво до оранжериите в гр. Б. и с. Г., които е правил, са били както трябва.

Другият шофьор на товарен автомобил цистерна „Ивеко“, модел „Стралис“ заявява, че е работил като такъв през 2015 г. Потвърждава, че е извършвал фиктивни доставки на гориво, което означава, че цистерната реално се е пълнела с около 700 – 800 л. гориво, а по документи е доставяно значително по-голямо количество – 5 т., 10 т., 17 т. Разтоварвал е 3 или 4 пъти гориво в оранжерията в с. Г., където го е посрещал С.Ю и той е подписвал документите.Такива фиктивни доставки е извършвал и до оранжерията в гр. Б., където също го е посрещал Югов. Югов го е посрещал и на сушилните в с. К. Д. На всички обекти е правил и реални доставки на гориво и те са били повече. Според него осъществените по този начин доставки на гориво са били над 30, но между тях са и такива до „Еко хидро 90“, чиято база се намира в началото на гр. П. /те не са коментирани в РД/.

При така установените факти настоящата касационна инстанция намира следното:

Не е доказано по категоричен начин от ревизиращия екип, че износ на червен пипер с наименование на опаковките „снакс паприка“ не е осъществен, а следователно и не е произведен от ревизираното дружество през 2014 г. сушен червен пипер. На първо място относно производството от ССЕ се установява, че част от заведената по сметка 303 „продукция“ стока /55.6 т./ е реализирана чрез продажби през месеците май, юни и септември 2014 г. на територията на страната, а не чрез износ. Т. обстоятелство е констатирано и от органите по приходите при една от извършените проверки. Така декларираните доставки не са били проверявани в хода на ревизионното производство и не са оспорени. Работниците на дружеството потвърждават, че е извършвано сушене на червени чушки в сушилнята в с. К. Д именно през зимните месеци на 2014 г. /ноември и декември/. Дори и да не е извършен износ на червен пипер, тъй като в митническите декларации за износ е вписана стока „снакс паприка“, то с РА не е начислен ДДС с мотива, че същият е реализиран на територията на страната, а не чрез износ, а е обоснован извод, че такъв изобщо не е произведен. Това е така, защото относим към спора е именно въпросът има ли произведена селскостопанска продукция през 2014 г., за чието производство дружеството отчита разход на гориво.

Във връзка с неосъществените ВОД на сушен лук и сушен червен пипер по издадените в периода 15.10.2015 г. – 22.12.2015 г. фактури към гръцко дружество с РА не е начислен ДДС, поради това, че стоката е реализирана на територията на страната, защото, както и при износа през 2014 г., тезата на приходната администрация е, че стоките изобщо не са били произведени. Тази теза обаче се опровергава от показанията на работниците, според които лук и червени чушки са били отглеждани в оранжерията в с. Г. през 2015 г. и сушени в сушилнята в с. К. Д през целия период от време през 2014 г. и 2015 г., в който жалбоподателят го е ползвал под наем.

Протоколът от проверките, извършени на 15.01.2015 г., и показанията на работниците оборват тезата на ревизиращия екип, че през 2014 г. и 2015 г. ревизираното дружество изобщо не е произвеждало селскостопанска продукция, поради което неправилно е отчело като разход за отопление цялото количество гориво, а го е продало и от продажбата му е реализирало приходи, които е укрило. Напротив, събраните по делото доказателства установяват осъществявана от дружеството производствена дейност в четирите обекта, свързана с производство на зеленчуци, както през зимните месеци /марули, лук и др./, така и през летните месеци /домати и чушки/ и реализацията им на вътрешния пазар. От страна на ревизиращия екип обаче не е изследван въпросът каква точно, в какви обеми, на каква себестойност е тази продукция.

По така изложените мотиви настоящият касационен състав намира за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че за всички месечни данъчни периоди през 2014 г. и 2015 г. органите по приходите са доказали наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК /данни за укрити приходи и използване в счетоводството на неистински и с невярно съдържание документи/, поради което законосъобразно е формирана данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с ДДС като изцяло отчетеното като разход гориво за отопление, свързано с производство на селскостопанска продукция, е прието за продадено.

Според допълнителната СТЕ за периода, през който е ползвана под наем сушилнята в с. К., средният разход на гориво за 36 камери, оборудвани с 36 горелки, е 1 641 600 л., а максималният – 1 900 800 л. Средният разход на гориво в сушилнята в с. К. Д, оборудвана с 29 камери и 29 горелки, за периода, през който е ползвана под наем, е 3 946 320 л., а максималният – 4 698 000 л. /общо за двете сушилни – среден разход – 5 587 920 л. и максимален разход – 6 598 800 л./. Отчетените от дружеството разходи за гориво за сушилните общо за 2014 г. и 2015 г. са 1 321 926 л., т. е. много под средния разход. Според допълнителната СТЕ средният разход за гориво за двете нафтови горелки в оранжериите в с. Г. е 15 240 л. за 24 часа / 457 200 л. за месец/, а за двете нафтови горелки за оранжериите в гр. Б. – 13 920 л. за 24 часа /417 600 л. на месец/. Максималният разход за горелките в с. Г. за 24 часа е 16 800 л. за 24 часа /504 000 л. на месец/, а за горелките в гр. Б. – 7 680 л. за 24 часа /230 400 л. на месец/. За първите 6 месеца от 2014 г. отчетеният от дружеството разход на гориво за двете оранжерии е в размер на 1 790 003 л. или 298 333 л. средно за месец за двете оранжерии. За м. ноември и м. декември 2014 г. то е общо в размер на 425 602 л. при среден разход на месец съответно 504 000 л. и 230 400 л. За 2015 г. отчетеното като разход гориво за двете сушилни е общо 1 154 118 л. за 10 месеца при среден разход според данните от СТЕ – 7 344 000 л.

Изводът, който може да бъде направен от заключението на СТЕ, е че ревизираното дружество е отчело разход на гориво, който е значително под средния, а това също опровергава тезата на ревизиращия екип, че е отчитан разход на гориво без да е използвано то за производство на селскостопанска продукция. Дори показанията на двамата шофьори и отговорника Югов потвърждават, че голямата част от доставеното по документи гориво е действително получено и вложено в производството. Поради изложените съображения, настоящият касационен състав намира за неправилно приетото от приходната администрация и от административния съд, че цялото отчетено като разход за отопление за производствени нужди гориво не е използвано с такава цел, а е продадено.

Според показанията на двамата шофьори т. н. фиктивни доставки на гориво /с „леки автомобили“, т. е. заредени с по-малко гориво от вписаното в документите/ са осъществявани от тях през зимата на 2014 г. – 2015 г. за сушилните в с. К. Д и с. К. - два-три пъти до сушилнята в с. К. и един–два пъти до сушилнята в с. К. Д, 3 или 4 пъти в оранжерията в с. Г..

Основателен е доводът на жалбоподателя, че двамата шофьори са разпитани като свидетели по досъдебно производство № 26/2016 г. и са посочени с идентификационен номер съответно 19 и 20. Личните им данни не са му известни и поради това той не е могъл да поиска те да бъдат разпитани в съдебното производство. Разпит на свидетеля Югов обаче също не е поискан от него. Заверени за вярност преписи от протоколите са представени по реда на чл. 42, ал. 3 ДОПК, а защитата на свидетелите е допустима по реда на чл. 141 НПК. Мерките за защита на свидетелите по реда на НПК са допустими съгласно чл. 59 ДОПК и по отношение на лицата, дали писмени обяснения в ревизионното производство. Показанията на тези шофьори установяват доставки само по документи 1-2 пъти, съответно 3-4 пъти през зимата на 2014 г. – 2015 г. до двете сушилни и 3-4 пъти до оранжерията в с. Г.. Няма причина тези показания да не бъдат кредитирани, още повече, че осъществяването на такива доставки в оранжерията в с. Г. се потвърждава и от отговорника Югов. От свидетелските показания обаче не се установява през кои месеци до кои обекти са правени доставките, а обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са установени за всеки един от ревизираните данъчни периоди, за които се определя данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Според показанията на свидетеля Югов той е имал съмнения за осъществяването само по документи на доставки на гориво в оранжерията в с. Г. два пъти всеки месец в периода м. септември 2014 г. – м. септември 2015 г., но не може категорично да заяви, че щофьорът не е изваждал маркучите и не е разтоварвал. От друга страна според показанията на шофьорите такива доставки са осъществявани през зимата на 2014 г. – 2015 г., но не и в периода м. септември 2014 г. – м. септември 2015 г. Югов отрича да е получавал доставки в с. К. Д, което противоречи на показанията на другия свидетел. Тези негови показания се опровергават и от съдържащите се в: т. 18 на л. 5715 – л. 5721 документи във връзка с доставка на 9 980 л. дизел на 10.01.2015 г. до с. К. Д, подписани от Югов като получател, в т. 32 на л. 010331 – л. 01336 документи за доставка на 9 980 л. маркиран червен дизел до с. К. Д на 26.02.2015 г., подписани от Югов като получател, в т. 32 на л. 010324 – л. 010329 документи за две доставки на по 6 000 л. маркиран червен дизел до с. К. Д на 12.03.2015 г.; съдържащите се документи на л. 5700 и следв. и 5700 и следв. за доставки на 17 980 л. до с. Г. на 09.01.2015 г., документи за доставка на 17 980 л. на 05.01.2015 г. до гр. Б. като единствените, в които е вписано името на шофьора, което съответства на дадените от последния показания, и за получател е вписан С.Ю, но не съдържат негов подпис.

Обсъдени, свидетелските показания не доказват по категоричен начин осъществяването на доставки на гориво само по документи без същото да е било разтоварено в конкретен обект през конкретен месец на 2014 г., за да се приеме, че за този конкретен данъчен период основата за облагане с ДДС следва да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Тъй като дори и при облагането по реда на чл. 122 ДОПК данъчната основа следва да е максимално обективна, данните от изброените по-горе документи за доставки на гориво следва да се съобразят за съответните д. п. от 2015 г., а именно за д. п. 01/2015 г. допълнително дължимият ДДС е в размер на 13 190.12 лв.; за д. п. 02/2015 г. – 2 864.26 лв., а за д. п. 03/2015 г. – 3 444 лв.

С оглед изложените мотиви за законосъобразност на решението на Пловдивския административен съд в частта му, в която е потвърден РА относно установените с него задължения за ДДС за 2013 г. с изключение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 37 938.44 лв. за д. п. м. 04/2013 г. и формиране на резултат за този д. п. – ДДС за внасяне в размер на 55 095.54 лв., съответно - разлика между дължимия и подлежащия за приспадане ДДС за м. 03/2013 г. - 2 627.62 лв. вместо установения с РА – 40 566.06 лв., същото следва да се остави в сила в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА в частта му, установяваща задължения за ДДС за д. п. м. 02, 03 – ДДС за възстановяване в размер на 52 467.92 лв., от 05 до 12, а за д. п. 04/13 – за установено задължение за ДДС в размер на 2 627.62 лв. и съответните лихви за забава.

За 2014 г. в частта по ЗДДС:

С оглед непризнатото право на данъчен кредит за д. п. 02/14 г. в размер на 35 085.63 лв. резултатът е ДДС за възстановяване в размер на 79 014.95 лв. вместо декларирания от дружеството – 114 100.58 лв. С оглед непризнатото право на данъчен кредит за д. п. 03/14 г. в размер на 35 791.69 лв. резултатът е ДДС за възстановяване в размер на 22 682.33 лв. вместо декларирания от дружеството – 58 474.02 лв. Част от декларираният от дружеството ДДС за м. 04/14 г. в размер на 117 567.70 лв. подлежи на приспадане, а установеният за 05/14 г. в размер на 64 140.89 лв. в резултат на допълнително начислен в размер на 9 133.99 лв. и на декларирания от дружеството, но невнесен ДДС, подлежи на внасяне. Декларираният от дружеството ДДС за останалите д. п. от 2014 г. е внесен. С РА няма установени задължения за ДДС за д. п. 07 и 08/14 г. За д. п. 12/2014 г. поради отказаното право на данъчен кредит в размер на 7 314.81 лв. резултатът е ДДС за възстановяване е в размер на 142 561 лв. вместо декларирания – 171 444.21 лв.

За 2015 г. в частта по ЗДДС:

С оглед допълнително дължимия върху данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК ДДС в размер на 13 190.12 лв. за д. п. 01/2015 г. дължимият за внасяне ДДС е в размер на 102 902.67 лв., който подлежи на приспадане. С оглед допълнително дължимият ДДС в размер на 2 864.26 лв. за д. п. 02/2015 г. резултатът за периода е ДДС за внасяне – 89 129.35 лв. като част от него в размер на 4 533.43 лв. е внесена, а друга част подлежи на приспадане. С оглед допълнително дължимият ДДС в размер на 3 444 лв. за д. п. 03/2015 г. резултатът за периода е ДДС за внасяне в размер на 3 444 лв., тъй като декларираният от дружеството ДДС за внасяне е внесен. За следващите д. п. от м. 04/2015 г. до м. 11/2015 г. декларираният от дружеството ДДС е внесен. За д. п. м. 12/2015 г. в резултат на отказаното право на данъчен кредит в размер на 7 314.81 лв. дължим е именно данък в размер на 7 314.81 лв., тъй като отново декларираният от него е внесен.

В частта по ЗКПО за 2014 г.:

Първостепенният съд правилно е потвърдил РА в частта му, в която финансовият резултат /ФР/ на дружеството за 2014 г. е увеличен със сумата от 4 000 лв. на основание чл. 78 ЗКПО, представляваща неотчетен приход от придобиването на търговското предприятие на „Росини-2005“ ЕООД, но неправилно е потвърдил същия в частта му, в която е увеличен ФР с 3 692 002.44 лв., представляваща неотчетени приходи от продажби на горива. Тъй като декларираният корпоративен данък е внесен от дружеството, допълнително дължимият е в размер на 400 лв. с лихва за периода 01.04.2015 г. – 01.02.2018 г. в размер на 115.41 лв.

В частта по ЗКПО за 2015 г.

Органите по приходите са приели, че неотчетените приходи от продажби на горива са в размера на отчетната им стойност или за количествата горива, установени като продадени, а не използвани в производството на селскостопанска продукция през 2015 г. по изложените по-горе мотиви – 67 920 л. те са в размер на 53 656.80 лв., а дължимият корпоративен данък – в размер на 5 365.68 лв. с лихва за периода от 01.04.2016 г. до 01.02.2018 г. в размер на 1 001.82 лв.

По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение като неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА относно: 1. отказаното с него право на данъчен кредит за д. п. м. април 2013 г. в размер на 37 938.44 лв. и установените във връзка с това задължения за ДДС; допълнително начислен ДДС върху данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК за д. п. от м. януари до м. април 2014 г., за д. п. м. юни 2014 г. и за д. п. от м. септември до м. декември 2014 г., за д. п. от м. април до м. октомври 2015 г. и м. декември 2015 г., за д. п. м. януари 2015 г. - за разликата над 13 190.12 лв., за д. п. м. февруари 2015 г. – за разликата над 2 864.26 лв. и за д. п. м. март 2015 г. – за разликата над 3 444 лв., за установен корпоративен данък и лихви за 2014 г. – за разликата над 400 лв. и лихва - 115.41 лв., за корпоративен данък за 2015 г. – за разликата над 5 365.68 лв. и лихва - 1 001.82 лв. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в изброените части. Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в останалата му част.

При този изход на спора на страните се дължат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. От тях своевременно са заявени искания за разноски и за двете съдебни производства. Жалбоподателят е доказал направени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 3 553 лв. /държавна такса в размер на 50 лв. и в размер на 1 700 лв., депозити за вещи лица и за разпит на свидетели/. В представеното по първоинстанционното дело адвокатско пълномощно не е договорен конкретен размер на адвокатското възнаграждение и то не съдържа разписка, удостоверяваща заплащането на такова. Съответни на уважената част от жалбата са разноски в размер на 2 675.70 лв. Съответното на отхвърлената част от жалбата юрисконсултско възнаграждение на ответника за двете съдебни инстанции е в размер на 43 290 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 288/04.02.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2445/2018 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „Арена – И.Т.“ ЕООД, ЕИК 115824651 против ревизионен акт № Р-16001616002113-091-001/10.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване е данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 306/30.05.2018 г., относно: 1. отказаното с него право на данъчен кредит за д. п. м. април 2013 г. в размер на 37 938.44 лв. и установените във връзка с това задължения за ДДС; допълнително начислен ДДС върху данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК за д. п. от м. януари до м. април 2014 г., за д. п. м. юни 2014 г. и за д. п. от м. септември до м. декември 2014 г., за д. п. от м. април до м. октомври 2015 г. и м. декември 2015 г., за д. п. м. януари 2015 г. - за разликата над 13 190.12 лв., за д. п. м. февруари 2015 г. – за разликата над 2 864.26 лв. и за д. п. м. март 2015 г. – за разликата над 3 444 лв., за установен корпоративен данък и лихви за 2014 г. – за разликата над 400 лв. и лихва - 115.41 лв., за корпоративен данък за 2015 г. – за разликата над 5 365.68 лв. и лихва - 1 001.82 лв., както и в частта му за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001616002113-091-001/10.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване е данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 306/30.05.2018 г., относно: 1. отказаното с него право на данъчен кредит за д. п. м. април 2013 г. в размер на 37 938.44 лв. и установените във връзка с това задължения за ДДС; допълнително начислен ДДС върху данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК за д. п. от м. януари до м. април 2014 г., за д. п. м. юни 2014 г. и за д. п. от м. септември до м. декември 2014 г., за д. п. от м. април до м. октомври 2015 г. и м. декември 2015 г., за д. п. м. януари 2015 г. - за разликата над 13 190.12 лв., за д. п. м. февруари 2015 г. – за разликата над 2 864.26 лв. и за д. п. м. март 2015 г. – за разликата над 3 444 лв., за установен корпоративен данък и лихви за 2014 г. – за разликата над 400 лв. и лихва - 115.41 лв., за корпоративен данък за 2015 г. – за разликата над 5 365.68 лв. и лихва - 1 001.82 лв.

ОСЪЖДА „Арена – И.Т.“ ЕООД, ЕИК 115824651 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Тракия“ № 14 да заплати на Национална агенция за приходите – София разноски в размер на 43 290 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на „Арена – И.Т.“ ЕООД, ЕИК 115824651 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Тракия“ № 14 разноски в размер на 2 675.70 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.