1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4668

гр. София, 16.10.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 2781 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 304 от ГПК.

Образувано е по молба на „В. П. ЕООД, ЕИК 126739914, подадена чрез процесуален представител адв. Т. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 2396/30.11.2023г., постановено по гр. д. № 1396/2023г. по описа на Районен съд – Бургас. С това решение по предявения от Д. И. Д. с ЕГН ********** против „С. Й. Р. ЕООД, ЕИК 202415091 иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен между ищеца, като купувач и ответника, като продавач на 17.09.2020г. с предмет самостоятелен обект в сграда № A 209, на ет. 2 във вход А, на кота +2.80, с предназначение жилище, апартамент, състоящ се от: антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня, баня, балкон, при граници и съседи: на север – ***, асансьор, на юг – стълбище, *** на запад — стълбище, коридор, асансьор, на изток – двор и самостоятелен обект в сграда № ***, със застроена площ 43.06 кв. м., ведно със съответните 1.042% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6.84 кв. м. или общо в размер на 49.90 кв. м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с ид. *** по КККР на гр. С., м. А.”, област Бургас, одобрени със Заповед ***г. на ИД на АГКК, целият с площ 6232 кв. м., при съседи ПИ с ид.: ***; ***; ***; ***; *** и ***, за продажна цена в размер на 46000 евро, при условие, че Д. И. Д. с ЕГН ********** заплати на „С. Й. Р. ЕООД, ЕИК 202415091 сумата от 4600 евро в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, на основание 1 чл. 362, ал. 1 от ГПК, както и на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 евро – неустойка за неизпълнение на договора за строителство в срок по раздел V, т. 1. Молбата е основана на твърдения, че дружеството молител е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., м. „А.“, представляващ ПИ с ид. ***, целият с площ от 6233 кв. м., при описани граници. През 2014г. с договор оформен с НА № ***г. дружеството учредило в полза на преобретателя – изпълнител „С. Й. Р. ЕООД право на строеж върху всички самостоятелни обекти в „Жилищни сгради за сезонно обитаване: Сграда 1 – Блок D, E, F и Сграда 2 – Блок A, B, C“ с обща РЗП от 9300.00 кв. м. Към настоящия момент е построена и въведена в експлоатация само Сграда 1, а Сграда 2 не е завършена на етап груб строеж, поради което и на основание чл. 67 от ЗС суперфицията се е погасила по давност в полза на учредителя. Липсата на степен на завършеност „груб строеж“ е установена и с писмо от 16.01.2023г. на Началника на ДНСК. В този смисъл е налице и произнасяне на Окръжен съд – Бургас с влязло в сила решение по гр. д. № 947/2022г., исковата молба по което дело е вписана в имотния регистър с вх. № 15043/29.09.2022г. /а исковата молба по гр. д. № 1396/2023г., по което е постановено атакуваното решение е вписана на 24.03.2023г./, както е вписано и обстоятелството, че е признато за установено, че учреденото право на строеж е погасено в полза на „В. П. ЕООД. Узнал за решението, чиято отмяна претендира на 07.02.2024г., когато решението било вписано в имотния регистър към АВп. Поддържа в тази връзка, че решението, чиято отмяна претендира е неправилно, както и че са налице основания за отмяна, а именно: - наличие на нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – писмо на Началника на ДНСК от 16.01.2023г. и решение по гр. д. № 947/2022г. на ОС – Бургас. Съгласно първото, сградата, в която би следвало да се намира процесния СО, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, не е завършена на етап „груб строеж“, а правата на суперфициара са погасени в полза на собственика на земята – обстоятелство установено и с влязло в сила решение. Сочи, че съдът не е следвало да уважава предявения иск, тъй като към момента на решението не е бил налице годен обект на правото на собственост, който да може да бъде прехвърлен. Твърди, че такъв не е налице и понастоящем /писмо от 06.07.2023г. от Община С. и КП № 6/19.02.2024г./; - наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК – решението е основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, а именно отмяна на удостоверението за завършеност на сградата, която се установява въз основа на същите писмо на Началника на ДНСК от 16.01.2023г. и решение по гр. д. № 947/2022г. на ОС – Бургас; 2 - както и наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК – поради това, че е собственик на земята, върху която е погасено учреденото право на строеж, молителят има качеството на необходим и задължителен другар, с оглед на което съдът е следвало да го конституира в процеса по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД като страна, което не е сторил. Отправя искане молбата за отмяна да се уважи. Ответникът по молбата Д. И. Д., чрез процесуален представител адв. К. И. оспорва допустимостта на молбата с доводи за просрочие, а по същество – с твърдения за липса на отменителни основания и предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ГПК. Поддържа, че наведените в молбата за отмяна оплаквания са за неправилност на влязлото в сила решение. Отправя искане със съответен извод молбата да бъде оставена без разглеждане, респ. без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: При преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК съдебният състав приема, че молбата за отмяна е насочена срещу влязло в сила съдебно решение, постъпила е в срок, но в нея не се съдържат конкретни и надлежни твърдения на поддържаното основание за отмяна по чл. 304 от ГПК, поради което е процесуално недопустима /т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК/ и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Производството по чл. 303 и сл. от ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, но са неправилни поради наличие на основанията по чл. 303, ал. 1 от ГПК и чл. 304 от ГПК. Целта на производството за отмяна е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебните актове като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, като тази цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг лица и съдебни постановления – съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор и определения, имащи техните правни последици и лица. Само заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение /чл. 303, ал. 1 от ГПК/. Разпоредбата на чл. 304 от ГПК дава възможност да се иска отмяна на влязло в сила решение от лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото. За да е осъществен състава на чл. 304 от ГПК е необходимо третото лице, което не е участвало в процеса, защото не е било конституирано, да е необходим другар на страната, спрямо която е постановено неизгодно съдебно решение. В това си качество то участва в неделимо спорно правоотношение, което изисква решението да е еднакво по отношение на всички другари и се явява, поради 3 това обвързващо и за него, въпреки неучастието му в процеса. Конкретният случай не покрива тези изисквания. Същевременно, правният интерес е обща, положителна процесуална предпоставка при всички уредени основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения, включително при соченото основание по чл. 304 от ГПК. За тази процесуална предпоставка съдът следи служебно и тя е налице, когато влязлото в сила решение чиято отмяна се иска има обвързваща сила и е неблагоприятно за страна по делото или за лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 от ГПК/. В конкретния случай молителят обосновава правен интерес от молбата за отмяна на влязлото в сила решение въз основа на твърдения за наличие на основания, които са уредени в чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от ГПК като отменителни за страната по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Няма спор и се установява от данните по делото, че решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 29.12.2023г. и с него са уважени конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с предмет самостоятелен обект в сграда и осъдителен такъв с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД между ищеца Д. И. Д. и ответника „С. Й. Р. ЕООД. Молителят „В. П. ЕООД не е страна по него и разрешеният с влязлото в сила решение правен спор не отрича, не преклудира и не засяга неблагоприятно твърдяното право на собственост на молителя върху ПИ с ид. ***, находящ се в гр. С.. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение са ограничени само между страните по делото и техните правоприемници, без да засягат трети лица, каквото качество има молителят. В молбата не се съдържат надлежни твърдения обосноваващи, нито от данните по делото може да се изведе извод, че поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона съдебното решение, чиято отмяна се иска, е трябвало да бъде еднакво по отношение на всички другари. Не е налице нито обикновено, нито необходимо другарство, още помалко задължително между собственика на земята и суперфициара по конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с предмет самостоятелен обект в построена сграда, защото нито от естеството на спорното правоотношение, нито от законно разпореждане следва, че решението трябва да бъде еднакво спрямо тях. Това е така, тъй като в правната ни система вещното право на собственост и ограниченото вещно право на строеж са уредени като отделни, самостоятелни по съдържание и правопораждащи и правопогасяващи юридически факти права, защитата на всяко от които е уредена самостоятелно. Отделно, правото на собственост върху постройка може да съществува отделно и самостоятелно от правото на собственост върху земята /чл. 63 от ЗС/. Установено е по делото, че с влязлото в сила на 21.04.2023г. решение по гр. д. № 947/2022г. по описа на ОС – Бургас със сила на пресъдено нещо между молителя – собственик и „С. Й. Р. ЕООД – суперфициар е 4 установено, че учреденото в полза на последното дружество право на строеж за Сграда 2 – A, B, C по НА № ***г. е погасено по давност в полза на „В. П. ЕООД поради неупражняването му в законоустановения срок. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение са ограничени само между страните по делото и техните правоприемници. Ответникът по молбата Д. Д. /ищец по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД/ има качеството на частен правоприемник на „С. Й. Р. ЕООД въз основа на влязлото след този момент на 29.12.2023г. конститутивно решение по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Ето защо с това решение не се засяга правната сфера на молителя, а влязлото в сила решение по установителния иск по гр. д. № 947/2022г. на ОС – Бургас е противопоставимо на правоприемника на суперфициара. Това е така доколкото ответникът по молбата и купувач по обявения за окончателен договор за покупко продажба Д. Д. черпи права от суперфициара и затова не може да бъде в по-благоприятно положение от това на праводателя му. Ето защо молителят няма правен интерес от молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД между суперфициара и неговия купувач, което е непротивопоставимо спрямо молителя и положителното произнасяне по нея няма да рефлектира по по-благоприятен начин на правното му положение. Евентуално възникналият между молителя и правоприемника на суперфициара спор за материално право следва да се разреши в самостоятелен исков процес. По изложените съображения подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. Същата следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на Д. И. Д. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 7850 лв. – платено адвокатско възнаграждение за извънредното производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с правно основание чл. 304 от ГПК на „В. П. ЕООД, ЕИК 126739914, подадена чрез процесуален представител адв. Т. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 2396/30.11.2023г., постановено по гр. д. № 1396/2023г. по описа на Районен съд – Бургас. ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на молбата производство по гр. д. № 2781/2024г. по описа на ВКС, III ГО. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „В. П. ЕООД, ЕИК 126739914 да заплати на Д. И. Д. с ЕГН ********** сумата от 7850 лева, представляваща разноски за извънредното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, който за молителя започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.