Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Основно училище (ОУ) „З. С“ [населено място] срещу Решение № 1045 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 654/2019 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед № РД 09-907 от 20.02.2019 г. за налагане на ученика И. В. от VІ „а“ клас от същото училище на санкция по чл. 199, ал. 1, т. 2 от Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) - „преместване в друга паралелка на същото училище“.
Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Излага аргументи, че при издаване на заповедта са спазени процесуалните и материалните разпоредби на специалния закон и чрез налагането на конкретната санкция ще се предотвратят бъдещи конфликти между двамата съученици. Твърди, че са изчерпани всички възможности за преодоляване на проблемното поведение на наказания ученик. Моли да бъде отменено обжалваното решение и спорът да бъде решен по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу заповедта, както и да присъди разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – И. В., чрез законния си представител Д.В и пълномощника адв. Б.Х представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна.
Предмет на обжалване пред административния съд е Заповед № РД 09-907 от 20.02.2019 г. на директора на ОУ „З. С“ [населено място], с която на ученика И. В. от VІ „а“ клас от същото училище е наложена санкция по чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗПУО - „преместване в друга паралелка на същото училище“.
Мотивите за налагане на санкцията са обобщени в три групи в обстоятелствената част на процесната заповед:
1. Физически и психически тормоз над съученичката си/прояви на психическа и физическа агресия, изразяваща се в обиди и физически сблъсъци и удари към съучениците си, като на 16.01.2019 г. блъска съученичката си А. А., вследствие на това момичето пада и се удря в решетката на парното в коридора на ІV етаж на училището, като наранява лицето си (пукната устна, разклатен зъб), като ученикът И. В. не помага на съученичката си след падането и не изразява съжаление за случилото се – нарушение на чл. 55, т. 8 и 11 от Правилник за дейността на училището (ПДУ);
2. Нарушаване на дисциплината в учебните часове – обръща се, говори със съученици, не носи материали и не проявява интереси, за което са нанесени отзиви от преподавателите по английски език и по изобразително изкуство в ученическата книжка на ученика – чл. 55, т. 2 от ПДУ;
3. Ползване на мобилна техника в часовете – нарушение на чл. 55, т. 13 от ПДУ.
В заповедта е посочено, че преди налагане на санкцията с класа е работено групово от педагогическия съветник през периода от 04.10.2018 г. до 04.12.2018 г., тъй като родителите на ученика отказват да се работи индивидуално с него, но груповата работа не дава резултат.
Първоинстанционният съд е приел за доказано от фактическа страна, че класният ръководител на VІ „а“ клас при ОУ „З. С“ [населено място] е изготвил писмено предложение с вх. № 1008/07.02.2019 г. до директора на училището за налагане на ученика И. В. от VІ „а“ клас на санкция по чл. 199, ал. 1, т. 2 ЗПУО - „преместване в друга паралелка на същото училище“. Като мотиви се сочи конфликт между И. В. и А. А., завършил с взаимна гонитба в коридора, като по време на гоненето Вълков блъснал момичето, което паднало на предпазната решетка на парното, вследствие на което момичето получава нараняване. Съдържат се също така данни, че ученикът често шуми, явява се без домашно, без материали по учебните предмети и влиза в пререкания с учителите; използва мобилен телефон в час и е правил запис на съучениците си докато пеят в част по музика, използвайки мобилния телефон. В писменото предложение класният ръководител е посочил нарушените норми от Правилник за дейността на училището.
С писмо на директора на ОУ „З. С“ [населено място] с изх. № 307/07.02.2019 г. Д.В – баща на ученика И. В., е уведомен, че ученикът е предложен за налагане на санкция, че родителят следва да се яви в дирекцията на училището на 13.02.2019 г. в 13:30 ч. заедно с ученика за изясняване фактите и обстоятелствата, свързани с нарушението.
За проведеното на 13.02.2019 г. изслушване на ученика е съставен Протокол с вх. № 1050/13.02.2019 г.
С. З № РД 09-907/20.02.2019 г. на директора на ОУ „З. С“ [населено място] на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО и чл. 19, ал. 2, т. 17 от Наредба за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, вр. чл. 203, ал. 1 и чл. 205, чл. 199, ал. 1, т. 2 ЗПУО, вр. чл. 58 и чл. 59, т. 2 от Наредба за приобщаващото образование, по предложение на класния ръководител на VІ „а“ клас на ученика И. В. от VІ „а“ клас е наложена санкция „преместване в друга паралелка на същото училище“ за нарушение на чл. 55, т. 2, 8, 11 и 13 от ПДУ.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че актът е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени нарушения на изискванията за форма и административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалноправните разпоредби. Решаващите мотиви на съда са, че не са конкретизирани фактическите основания за издаване на заповедта и не са посочени доказателства за всяко едно нарушение, описано в обстоятелствената част на заповедта; не е достатъчна индивидуализацията на неизпълнението на задълженията на ученика и времевия период на извършените нарушения; на ученика е ограничено правото на защита в административното производство; не са изчерпани останалите механизми на въздействие върху вътрешната мотивация на ученика, с което е допуснато нарушение на чл. 199, ал. 1 ЗПУО. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилно съдът е обосновал, че неизпълнението на задълженията на ученика по чл. 55, т. 2 и 13 от ПДУ не е индивидуализирано като времеви период – не става ясно кога ученикът е допуснал процесните нарушения, посочени в т. 2 и 3 от мотивите на оспорената заповед. За изясняване на тези обстоятелства не се съдържат данни и в останалите документи в преписката, включително в писменото предложение на класния ръководител. По отношение на нарушението на чл. 55, т. 13 от ПДУ (ученикът да не използва мобилен телефон и други технически и електронни средства по време на час) също не е посочена дата на извършване. Освен това, доколкото в предложението на класния ръководител е посочено неизпълнение и на други задължения във връзка с публикуване на снимков и/или видеоматериал в социалните мрежи, а в оспорения акт като фактическо основание за издаването му е посочено единствено – „ползване на мобилна техника в часовете“, съдът правилно е отбелязал, че не става ясно какво точно е приел административният орган като неизпълнение на задълженията от ученика. По горните съображения съдът правилно е приел, че не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за форма на административния акт.
Предвид неточното и неясно посочване на фактическите основания за издаване на заповедта необоснован е останал изводът да административния орган, че ученикът е допуснал нарушения, съставляващи основания за налагане на конкретната санкция. Това препятства както пълноценното участие и защита на ученика в административното производство, така и съдебния контрол относно спазването на материалния закон.
Правилен е също така изводът на съда, че в преписката не са налице данни за изпълнение на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, съгласно чиято разпоредба предвидените от законодателя санкции се налагат след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. Позоваването на конкретната конфликтна ситуация от 16.01.2019 г. изисква установяване от органа на факта, че са изчерпани останалите механизми за въздействие именно във връзка описания конфликт. Съдът изрично е указал на ответника доказателствената тежест за този факт. От свидетелските показания на педагогическия съветник обаче се установява, че след конфликта на 16.01.2019 г. не е работено нито индивидуално, нито общо с класа, тъй като са били в грипна и междусрочна ваканция. Има само данни, че класният ръководител Д.А след инцидента е работила общо с класа да няма насилие, което обаче не е достатъчно да се приеме, че преди налагане на санкцията са изчерпани механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците.
По изложените съображения съдът е мотивирал правилен извод за незаконосъобразност на административния акт. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1045 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 654/2019 г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА ОУ „З. С“ с Булстат 000082218 и адрес [населено място],[жк] да заплати в полза на И. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] разноски по водене на делото в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
Решението е окончателно.