Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.У от [населено място] срещу Решение № 60 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 208/2018 г. на Административен съд - В. Т, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“, приложена на 23.05.2016 г. от инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. В. Т (ОДМВР - В. Т).

В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че мярката е приложена от компетентен орган и са налице предпоставките за прилагането й по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП). Твърди се също така, че в констативния протокол е посочена норма (чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП), която не е приложима в случая, но въпреки това съдът не е отчел това нарушение при прилагане на ПАМ, а е извършил преквалификация на правното основание за прилагането й. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се отмени принудителната административна мярка. Претендират се разноски.

Ответникът - инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - В. Т, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване...