4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2785

София, 28.10.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

Членове: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Димитров

ч. т.д. № 1591/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., като законни наследници на баща си И. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., всички със съдебен адрес в [населено място], чрез адвокат В. В., срещу определение № 349 от 11.06.2024 г. по в. ч.т. д. № 262/2024 г. на Варненски апелативен съд. С атакуваното определение е потвърдено определение № 222 от 29.04.2024 г. по гр. д. № 309/2023 г. на Разградски окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 1878/2021 г. на Софийски градски съд.

Оплакванията на жалбоподателите са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се иска отмяната му. Твърди се, че в производството не е налице спор относно качеството на ищците на кредитори, а единствено спорен се явява размерът на вземането на ищците, което същите не намират за въпрос с преюдициален характер по отношение на предявения от тях иск по чл. 135 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на основания за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в частната касационна жалба, жалбоподателят формулира следния процесуалноправен въпрос, който според него е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда: „В хипотезата, в която длъжникът и ответник...