Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗДет./.

Образувано е по касационна жалба на А.Р от [населено място] подадена чрез адв. А.Г срещу решение № 50/17.01.2020 год. постановено по адм. дело № 2084/2019 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлено оспорването й против заповед № ЗД/Д-В-191/19.07.2019 год. издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Варна към АСП. Наведените в жалбата възражения са за нищожност и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Ответникът директор на дирекция „Социално подпомагане“ Варна към АСП не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Т.Р също не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ЗД/Д-В-191/19.07.2019 год. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна, с която на основание на чл. 30, ал. 2, във вр. с чл. 29, т. 8 от ЗЗДет считано от 19.07.2019 год. е прекратено настаняването на детето А. Р. в Кризисен център за деца [населено място] и на основание чл. 27, ал....