Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е касационна жалба от Н. Гиаси, [държава], подадена чрез пълномощник адвокат А.М.Ж е срещу решение №6449 от 01.11.2019г., постановено по адм. д. №9314/2019г. по описа на Административен съд София – град. С него е отхвърлена жалбата на касатора Н. Гиаси против решение №4413/29.07.2019г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) ѝ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че се страхувала за живота си, защото е приела друга религия, която е различна от религията в [държава]. Твърди, че нейният съпруг и неговото семейство не почитали християнството. Твърди, че била принудена да напусне [държава], поради съображения за нейната лична неприкосновеност и страх от посегателства. В открито съдебно заседание на 30.06.2020г. пред ВАС е заявила, че вече бил предоставен хуманитарен статут на непълнолетния й син, което налагало отмяна на обжалваното решение и да й се предостави хуманитарен статут. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение.
Ответникът– председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез пълномощник юрисконсулт К.С, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Твърди, че не е предоставен хуманитарен статут на непълнолетното дете, защото това е от изключителната компетентност на председателят на ДАБ и съдът нямал такива правомощия. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства, се установява че не са налице изискуемите предпоставки на Закон за предоставяне бежански или хуманитарен статут на лицето. Счита че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила поради липса на касационни основания за неговата отмяна.
Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Н. Гиаси, [гражданство], против решение №4413/29.07.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), ѝ е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Решението на Административен съд - София град е законосъобразно, обосновано и правилно, като постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут на Н. Гиаси. Решението на председателят на ДАБ е постановено след пълен анализ на бежанската история на чужденеца. Правилни и законосъобразни са изводите на администравния орган за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради наличието на основателни съмнения в достоверността на представената бежанска история от чужденката. Видно от доказателствата по делото се установява, че в съответствие с изискванията на чл. 63а и чл. 63б от ЗУБ с Н. Гиаси са били проведени две интервюта на 22.02.2019г. и на 08.03.2019г. Видно от интервюто проведено на 22.02.2018г., Н. Гиаси е заявила, че не е имала никакви политически проблеми или изяви, не е членувала в политически партии или организации. Твърдяла, че е била осъдена с влязла в сила присъда по политически причини, като е представила решение на Първи отдел на [населено място]. За установяване достоверността на твърденията на чужденката е било изпратено писмо от посолството на Р. Б в [населено място] за превод на разпоредбите на Ислямския НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС), който е действал през 2017г. От превода на текстовете било установено, че те нямат нищо общо с действителните разпоредби на същия този кодекс. Т. означава, че Н. Гиаси е представила неистински документ. Освен това при първоначалната си регистрация Н. Гиаси умишлено е представила неверни данни, въпреки че е била предупредена, че за такова деяние носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) на Р. Б.
Настоящият съдебен състав счита, че във връзка с направените доводи за недостоверност на бежанската история на чужденеца, като основание за постановения отказ, административния орган не е нарушил разпоредбите чл. 35 и чл. 36 от АПК, които го задължават да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и служебно да събира доказателства, ако прецени че представените такива не са били достатъчни.
На следващо място, твърденията на Н. Гиаси, че е имала семейни проблеми с мъжа си, не дават основания да се приеме, че тя е била принудена да отпътува от [държава], поради реална опасност от тежки посегателства. Правилни са изводите на първоинстанционният съда, че жалбоподателката не е преследвана по причини посочени в чл. 8 от ЗУБ и даващи основание да се предостави статут на бежанец. Н. Гиаси не е била принудена да напусне държавата си на произход поради страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, самата тя заявява в интервюто си, че е напуснал [държава] нелегално, независимо, че имала издаден паспорт за пътуване в чужбина. Молителката не твърди факти, въз основа на които би могло да се приеме, че изпитва опасения от преследване по някакви причини.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в частта, в която е отказано предоставяне хуманитарен статут на чужденеца. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
В случая не са налице изискванията на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕС тълкуването на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО), във връзка с чл. 2, б."д" от същата, не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б."в" от Директива 2011/95/ЕС трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история жалбоподателката не съобщава за такова насилие срещу нея. Насилието в страната не е достатъчно и не презюмира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателката. Освен това съгласно т. 35 от преамбюла на Директива 2011/95/ЕС опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Тъй като касаторът Н. Гиаси не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б."е" от Директива 2011/95/ЕС. Това е така, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. От приложената по делото справка се установява, че цялостната оценка на ситуацията в [държава] въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Лицето не е било принудено да напусне [държава] поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства. В случая не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността на кандидата, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание.
Неоснователни е твърдението на касатора Н. Гиаси, че следвало да й бъде предоставен хуманитарен статут, защото синът й бил получил такъв статут с влязло в сила решение №8088 от 17.12.2019г. по адм. д. №9316/2019г. на АССГ, оставено в сила с представеното в касационното производство решение №4848/24.04.2020г. адм. д. №1506/2020г. на ВАС. С това решение съдът само е отменил решението на ДАБ и е върнал преписката за ново разглеждане на председателя на ДАБ, като са дадени изрични указания за отстраняване на адмиинистратувно-производствените нарушения. А именно - при новото произнасяне да бъдат изложени подробни мотиви във връзка с предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на лицето при отчитане на „висшия интерес на детето“. Указанията на съдебните състави не са за предоставяне на хуманитарен статут на Н. Джавади, а за обсъждане на всички данни и доказателства по делото при отчитане на „висшия интерес на детето“. Съдът не може да предоставя закрила на чужденците, а осъществява съдебен контрол на решенията постановени от единствения компетентен административен орган - председателя на ДАБ, съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУБ.
По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6449 от 01.11.2019г., постановено по адм. д. №9314/2019г. по описа на Административен съд София – град. Решението е окончателно.