Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

„М. С“ ООД обжалва Решение № 123/07.03.2019 г. по адм. дело № 1161/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлено оспорването му на Протоколно решение от 27.11.2018 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ при община П. за определяне, на основание чл. 210, ал. 1 вр. чл. 192, ал. 2 и 6 ЗУТ, на цена на правото на преминаване през поземлен имот с идентификатор 56277.501.820 по КККР на гр. П., собственост на „М. С“ ООД, за обслужване на поземлен имот с идентификатор 56277.501.685 по КККР на гр. П., собственост на „И. Г“ ЕООД, в размер на 2475 лв.

Ответниците община П. и „И. Г“ ЕООД изразяват мотивирани становища за правилност на атакуваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение и по-специално – на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, е по съществото си бланкетен и изключва възможността да бъде конкретно проверен.

Освен че АПК урежда изрично изискванията относно мотивите към решението, поради което субсидиарно прилагане на ГПК не е необходимо, съпоставката между мотивите към обжалваното решение и предписаното им от чл. 172а, ал. 2 АПК съдържание разкрива съответствие между тях. Изложените от съда съображения очертават становищата на страните, фактическите установявания по релевантните за спора факти и правните изводи по ясен начин и в достатъчна пълнота, позволяващи разбиране на правосъдната воля и проверката на правилността на съдебния акт.

2. С упражненото съдебно оспорване касаторът е реализирал в пълен обем правото си на защита срещу решението на комисията по чл. 210 ЗУТ.З, дори и да не е нарочно уведомяван за отделните етапи на протеклото пред комисията производство по оценка на правото...