№ 702

гр. София, 25.11.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М. Е. Д.

при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 2803 по описа за 2024 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена на 01.07.2024г. от Д. Х. Г.. Предмет на отмяна е влязлото в сила решение № 111 от 13.05.2024г. по гр. д. № 477/2023г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 992 от 04.08.2023г. по гр. д. № 531/2023г. на Районен съд-В. Т. за отхвърляне на предявения от молителката против „Е. П. П. АД иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на 1250лв. обезщетение за неимуществени вреди, частичен иск от вземане с размер 6 000лв., които вреди са причинени от злоупотреба с процесуално право на пълномощника на ответника по гр. д. № 1970/2021г. на Районен съд-Г. О. и по гр. д. № 475/2022г. на Районен съд-Свищов, изразяващи си в подаване на просрочени и нередовни въззивни жалби срещу постановените по съществото на правния спор актове.

Поддържаното основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителката твърди, че атакуваното решение е нищожно като постановено от незаконен състав, а именно състав, който е следвало да се отведе от разглеждането на спора. Наред с това молителката счита, че е било нарушено правото й на участие в процеса поради непроизнасяне по искането й за участие чрез видеоконферентна връзка по чл. 135а ГПК, както и поради непроизнасяне по искането й за определяне на срок за представяне на писмена защита.

Ответникът по молбата „Енерго-П. П. АД, ЕИК 103533691, представляван от юрк. С., изразява становище, че молбата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 4000 от 11.09.2024г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане.

По основателността на молбата за отмяна Върховният касационен съд намира следното:

За да отхвърли предявената от ищцата /сега молител/ претенция за вреди Габровски окръжен съд е приел, че подаването на въззивни жалби срещу постановените решения на Районен съд-Свищов и на Районен съд-Г. О. е добросъвестно действие от страна на ответника по иска, дори и когато посочените във въззивната жалба обстоятелства не бъдат установени. По делото липсват доказателства въззивните жалби да са подадени с цел да се навреди другиму или за да се накърни друг обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна. Доказването е в тежест на ищеца в първоинстанционното производство, тъй като недобросъвестността не се предполага и този който я твърди следва да я докаже, поради което от събраните по делото доказателства не е установено да е налице недобросъвестно упражняване на правото да се подаде въззивна жалба.

Въззивната жалба е разгледана от Окръжен съд-Габрово поради това, че всички съдии от Окръжен съд-В. Т. са си направили отвод и Апелативен съд-В. Т. е изпратил жалбата именно на Окръжен съд-Габрово. Видно, че за разглеждането на спора пред въззивната инстанция са насрочени три открити заседания. В първото заседание на 27.02.2024г. ход на делото не е даден поради представен от адвокат К. Т., пълномощник на жалбоподателката Д. Г., болничен лист. С молба от 26.03.3024г. ищцата /въззивник/, чрез пълномощника си адв. К. Т., неин син, е поискала отвод на състава на Габровски окръжен съд. Посочено е, че пълномощникът лично и като процесуален представител на друго лице, води дела срещу Окръжен съд-Габрово. Поради това поставя под съмнение безпристрастността на съда. В съдебното заседание на същата дата пълномощникът не се е явил, съдът е докладвал молбата и я е оставил без уважение. Посочил е, че му е служебно известно образуването на девет дела с ищец К. Г. Т. и с ищец М. О., представляван от К. Т., срещу Окръжен съд-Габрово. Счел е, че ищец и жалбоподател по настоящето дело е Д. Х. Г. и тя, независимо че е майка на адвокат К. Т., няма отношение към водените от него дела срещу съда. Посочил е, че не са налице други обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, които да налагат отвод на състава. В това заседание ход на делото не е бил даден отново поради представен болничен лист от адв. К. Т.. В следващото заседание на 30.04.2024г. пълномощникът не се е явил. Депозирал е в същия ден молба, съдържаща отново искане за отвод на състава, както и искане „на основание чл. 268, ал.3 ГПК за писмени бележки“. Съдът е дал ход на делото, оставил е без уважение искането за отвод по същите съображения и е дал ход на устните състезания.

При съобразяване на горните обстоятелства се налага извод, че наведените в молбата за отмяна твърдения за нарушения на правото на защита, са неоснователни.

По смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна са нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в съдебното дирене, да изрази становище по спора, по представените доказателства и да ги оспори, да ангажира доказателства във връзка с твърденията и оспорванията, както и да изложи правните си съображения. В случая не се установяват подобни нарушения, довели до лишаването на Д. Г. от възможност да участва в производството по делото.

Първото, формулирано от молителката основание за отмяна е, че съдиите от състава е следвало да се отведат от разглеждането на спора. Това обстоятелство не попада в нито една от хипотезите на чл. 303, ал.1, т. 1-7 ГПК. Отмяната на влязло в сила решение не е средство за провеждане на контрол за законосъобразност на акта, а се допуска само в изчерпателно посочените в кодекса случаи, а наведеното от молителката не е сред тях. Евентуалното наличие на основание за отвод няма за резултат лишаване на страната от участие или ненадлежното й представителство по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Както е обобщено в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2023г. на ОСГТК (с което е отклонено искането за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК) в практиката на Върховния касационен съд се приема, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Акцентира се в мотивите, че основната задача и цел на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е да гарантира разглеждането на делото от безпристрастен съд. Затова е необходимо съдът да има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали съмнението на страната в безпристрастността на съда, породено от посочени от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото. Горното разбиране съответства на практиката на ЕСПЧ по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. В допълнение, в случая действията на съда и постановеният съдебен акт по никакъв начин не внасят съмнение в независимостта и безпристрастността на съдиите, постановили обжалваното решение. Съдебният акт е надлежно обоснован, мотивите са подкрепени със съдебна практика и изложените съображения са извлечени от данните по делото и закона, при което са спазени принципите на законност и на установяване на истината (чл.5 и чл. 10 ГПК).

Второ, твърдението за непредоставено право на участие в делото чрез видеоконферентна връзка по чл. 135а ГПК, е напълно несъстоятелно. Такова искане изобщо не е било отправяно към съда. Видно, че съдът на два пъти е отложил делото поради заболяване на пълномощника на жалбоподателката -ищца, а в последното заседание, в което е даден ход на устните състезания, няма данни жалбоподателката или нейният пълномощник да са били възпрепятствани да се явят по някакви причини. Освен това, видно от разпоредбата на чл. 135а и чл. 156а, ал.2 - 4 ГПК, за да се осъществи видеоконферентното участие е необходимо отправяне на нарочна молба и издаване акт на съда, с който да определи в кой районен съд, най-близък до местопребиваването на страната, да се яви страната. При липса на искане съдът не може да предприема действия по чл. 135а ГПК.

Трето, по отношение на недадения срок за писмена защита. Не може да се приеме, че съдът, пропускайки да се произнесе по това искане, е нарушил правото на страната да участва в делото. Според разясненията по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда; даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането на страната по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Така че, посоченото от молителя нарушение на чл. 268, ал.3 ГПК във вр. чл. 149, ал. 3 ГПК, независимо че съставлява процесуално нарушение, не води до лишаване на страната от участие в устните състезания и не се обхваща от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В същия смисъл са: Решение № 226/25.11.2014 г. по т. д. № 2568/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 97/27.10.2022 г. по гр. д. № 1990/2022 г. на ВКС, I г. о. В Решение № 52/08.07.2022 г. по гр. д. № 335/2022 г. на настоящия състав на ІІ г. о. е прието обратното (че недаденият срок за представяне на писмена защита съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК), но то касае съдебно заседание, проведено по време на обявената в страната извънредна епидемична обстановка, когато явяването на страните по делата бе затруднено. В настоящия случая е липсвала пречка за явяване на жалбоподателката, респ. на пълномощника й, в откритото съдебно заседание и приетото в посоченото решение е неотносимо.

На основание изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и не може да бъде уважена.

В полза на ответника по молбата, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Х. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 111 от 13.05.2024г. по гр. д. № 477/2023г. на Габровски окръжен съд.

ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на „Енерго-П. П. АД, ЕИК 103533691 сумата 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: