Р Е Ш Е Н И Е

№65

С., 23.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 904/2016 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № І-121 от 20.11.2015 г. по в. гр. д. № 1590/2015 г. на Окръжен съд – Бургас, с което след отмяна на решение № 91 от 23.06.2015 г. по гр. д. № 32/2015 г. на Районен съд – Несебър, е прието за установено по отношение на дружеството касатор, че дължи на [фирма] сумата 24 397.86 лв., представляваща просрочена главница, с ДДС, за периода от 14.03.2008 г. до 15.06.2010 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.11.2014 г. до окончателното изплащане, като са присъдени разноски по делото.

С определение № 875 от 05.12.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса – дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б.”в” ЗЗД.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита за неправилно застъпеното от въззивния съд становище за неприложимост на кратката тригодишна давност по претенциите за реално изпълнение на задълженията за заплащане...