О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 323

София. 18.05.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т. дело № 2616/2016 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. С. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 260 от 01.08.2016 г. по в. т.д. № 265/2016 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 25 от 04.02.2016 г. по т. д. № 113/2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявения против Д. В. А. установителен иск по чл. 422 ГПК, че съществува вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1105/2014 г. на РС-Пещера, въз основа на запис на заповед от 16.10.2013 г., за сумата от 35 883.40 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

В касационната жалба се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията в сезиращата го жалба, а от друга страна се е произнесъл по незаявени от ответника възражения в рамките на предвидения преклузивен срок. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция за възможността менителничният длъжник да противопостави на джиратаря лични менителнични възражения, които би могъл да противопостави на джиранта. Според касатора, решаващият съд е допуснал нарушение на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 5 и т. 6 ГПК, позовавайки се на недопустими гласни доказателства за договорено...