№ 2701

гр.София, 17.10.2024 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1610/2024 г. и за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е образувано по частна жалба на „О. Т. С. „ ООД против определение № 707/21.03.2024 г. по т. д.№ 308/2024 г. на ІІ т. о. на ВКС , с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2501/16.05.2023 г. по гр. д.№ 1315/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20187284/17.09.2021 г. по гр. д.№ 49937/2018 г. на Софийски районен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като се позовава на невъзможност да реализира по друг начин защитата си срещу неправилното, влязло в сила съдебно решение и призовава настоящия съдебен състав да прояви професионален усет и ревизира всички процесуални действия и доказателства, съдържащи се в кориците на първоинстанционното производство. Намира, че погрешните правни изводи относно действителната фактическа обстановка по спора непоправимо са опорочили процеса на формиране вътрешното убеждение на съда, което жалбоподателят счита за достатъчно основание за исканата отмяна .

Ответната страна - „Кей Ем Деливъри „ЕООД оспорва частната жалба, като я намира за необоснована. Споделя изводите за недопустимост на молбата за отмяна, изложени от предходния касационен състав и счита, че атакуваното определение не страна от пороци, надлежно мотивирано е и правилно, като краен резултат .

Върховен касационен състав, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

С определение № 707/21.03.2024 г. по т. д.№ 308/2024 г. на ІІ т. о. на ВКС е оставена без разглеждане молбата за отмяна, подадена от „ О. Т. С. „ ООД против влязлото в сила решение № 2501/16.05.2023 г. по гр. д.№ 1315/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20187284/17.09.2021 г. по гр. д.№ 49937/2018 г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение дружеството е осъдено да заплати на „ Кей Ем Деливъри „ЕООД , на основание чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД вр. с чл. 258 и чл.250 ЗЗД, сумата от 15 000 лева – паричната равностойност на влекач, рег. [рег. номер на МПС] , собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното погасяване на главницата. Ищецът „„ Кей Ем Деливъри „ЕООД е твърдял неформален договор с ответното дружество, в качеството му на наемодател, за наем на паркомясто, за временно съхранение на влекача, след осъществен, също на основание неформален договор с ответника, ремонт на влекача, до получаването му обратно от възложителя на ремонта и последващо наемател - ищеца по делото. Твърдял е, че влекачът не му е върнат и не се намира в държане на ответника, предвид което е претендирал равностойността му. Ответникът „ О. Т. С. „ ООД е оспорвал възникването на каквито и да било облигационни правоотношения с ищеца. За установяване на иска си, последният е ангажирал свидетелски показания, относими и към потвърждаване проведена между страните - чрез viber съобщения - кореспонденция, също представена в извлечение по делото. Съдебното решение е основано на събраните свидетелски показания и viber кореспонденцията, от които съдебният състав е приел за установени облигационни взаимоотношения между страните със съдържанието, сочено от ищеца .

В молбата си за отмяна, формално основана на чл. 303, ал. 1 , т.2 ГПК, „О. Т. С. ООД преимуществено се позовава на процесуални нарушения на постановилия решението съд,“ непоправимо опорочили процеса на формиране вътрешното убеждение на съда„, непопадащи в основанията по чл. 303 и чл.304 ГПК. Акцентира на неистинност на свидетелски показания и неистинност на документ, очевидно визирайки представеното извлечение от viber кореспонденция между страните. Сочи образувано досъдебно производство № 226, по заявителски материал № 76/15.01.2019 г. по описа на ІІ Районно управление на МВР, което - по прокурорска преписка № 38822/2019 г. на Софийска районна прокуратура - е понастоящем спряно. Насетне страната навежда доводи за значимост на резултата по това досъдебно наказателно производство / и изобщо съдебно наказателно производство, ако би било образувано / за спора, по който е постановено атакуваното чрез отмяната съдебно решение, на основание чл. 300 ГПК, респ. за необходимостта от спиране производството по гражданското дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Предмета на досъдебното наказателно производство, респ. на цитираната прокурорска преписка, е неустановим от молбата за отмяна, както и от приложените доказателства за висящността му.

За да остави без разглеждане молбата за отмяна, като недопустима , предходния съдебен състав е приел, че в същата не се твърди престъпно обстоятелство, установено по надлежния ред, от значение за разрешения с влязло в сила съдебно решение правен спор. Формално относимо към сочената от страната хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК съставът е преценил единствено твърденията й за образувано досъдебно наказателно производство, при това без да е посочен или установим предмета на същото. В останалата им част съдът е квалифицирал твърденията на страната като оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, относими към събирането и оценката на доказателствата, както и поради необоснованост, които не са допустим предмет на отмяната по реда на Глава ХХІV на ГПК. Съставът е приел, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност, съгласно задължителните указания на т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не съдържа твърдения за обстоятелства, които могат да бъдат подведени към някое от изчерпателните основания на чл. 303, ал. 1 ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

Правилни са съображенията на предходния съдебен състав, че молбата за отмяна не съдържа фактически твърдения, от естество да бъдат подведени както към формално посоченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, така и към някое от другите основания за отмяна по същата разпоредба или по чл. 304 ГПК. Съгласно преждепосоченото ТР № 7/ 2017 г. – т.10, такава молба за отмяна е изначално нередовна. Молителят преимуществено поддържа доводи, относими към проверка правилността на влязлото в сила съдебно решение, но не и на ограничените основания за неправилност, като предпоставка за извънинстанционния съдебен контрол по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Тези основания са numerus clausus – разширителното им тълкуване или прилагане по аналогия и на други основания за неправилност на съдебния акт, като основания за отмяна, каквото по същество се претендира с частната жалба от настоящия състав, е недопустимо. Доколкото молителят упоменава наличие на престъпно обстоятелство, като факт с възможно значение единствено в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, правилно предходният състав е съобразил, че хипотезата визира установено с влязла в сила присъда или съдебно решение / когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено или спряно, на основанията посочени в чл. 124 , ал. 5 ГПК / престъпление, от значение за правния спор, каквото не се твърди от молителя. Отделно от това, доводите на страната, относно съобразената от съда viber кореспонденция, са неотносими към твърдение за „неистинност на документ „, доколкото принципно се оспорва годността й, като доказателствено средство в гражданския процес и нейната относимост, поради неустановено авторство на ответника. Именно предвид липсата на твърдение за влязла в сила присъда или съдебно решение, за установено престъпление от вида по чл. 303, ал.1, т.2, пр. първо и второ ГПК, от значение за правния спор, за предходния състав не е съществувало и основание за оставяне молбата за отмяна без движение, за отстраняване на нередовност, съгласно задължителните указания в преждеупоменатото ТР / вкл. за изясняване предмета на досъдебното наказателно производство /, доколкото самото то – с какъвто и да било предмет – не е от естество да обоснове хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 707/21.03.2024г. по т. д.№ 308/2024 г. на ІІ т. о. на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: