О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5067

София, 06.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов ч. гр. д. № 2850/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Ц. Т., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат Е. П., против определение № 672 от 12.03.2024 г. по в. ч.гр. д. № 598/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 14790 от 06.12.2023 г. по гр. д. № 4965/2021 г. на Софийския градски съд. С последното определение е оставена без уважение молбата на Д. Ц. Т. за изменение на решение № 3610 от 05.12.2022 г. по гр. д. № 14965/2021 г. на Софийския градски съд в частта за разноските, като бъде освободен от отговорността за направените по делото разноски от насрещната страна на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Налице ли е правна възможност за възлагане на разноските по делото на ищцовата страна при предявен иск за гражданско състояние, въпреки забраната на чл. 334 от ГПК?“.

2. „В хипотеза на признаване на основателността на предявената искова претенция и съдействие в хода на производството, включително сключване на спогодба относно релевантните за производството въпроси, следва ли да се отчита посоченото процесуално поведение на ответника във връзка с искане за възлагане на разноски, въпреки забраната на чл. 334 от ГПК?“.

3. „Следва ли при предявен иск по чл. 69 от СК, съдът да изследва отношенията между страните, респективно да следи за наличие на добросъвестно и/или недобросъвестно поведение на ищеца във връзка с желанието му за образуване на съдебно производство с посочения предмет, с оглед възлагане на разноските на някоя от страните?“.

Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Рая Д. Д., [населено място], чрез адвокат Е. И., с който се оспорва допустимостта и основателността на подадената жалба. Претендират се деловодни разноски.

Върховният касационен съд, в настоящия състав, след преценка на материалите по делото, намира така подадената жалба за неоснователна по следните съображения:

С решение № 3610 от 05.12.2022 г. по гр. д. № 14965/2021 г. на Софийския градски съд е уважен предявеният от ищцата Рая Д. Д. иск по чл. 69 СК, поради което ответникът Д. Ц. Т. е осъден да заплати установените като реално извършени в хода на производството разноски. С определение № 14790 от 06.12.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по същото дело, е оставена без уважение молбата на ответника за освобождаването му от отговорността за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК и съответно изменение на решението в частта му разноските. Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, като не е припознал детето. Допълнително е посочено, че съгласно чл. 334 ГПК в този вид съдебни производства е недопустимо постановяване на решение при признание на иска, а постигането на спогодба между страните касае въпросите по чл. 70 СК, за които иск не е бил предявен, но съдът е длъжен служебно да се произнесе по тях.

Въззивната инстанция е потвърдила постановеното определение, като е приела изложените в него мотиви за съответстващи на задължителната практика на ВКС, че съгласно чл. 78 ГПК отговорността на страните за разноските по делото е обусловена от крайния изход на делото, както и от поведението на страните в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В конкретния случай съдът е приел, че поведението на ответника и довело до образуване на делото, поради което следва да бъде ангажирана отговорността му за направените от ищцата разноски.

Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС като общо основание за допускане на въззивното решение /определение/ до касационен контрол касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Въпросите, поставени от касатора, не могат да обосноват допускането на касационното обжалване. Първият въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело, поради което не може да обоснове допускането на касационното обжалване. Основният мотив на съда за потвърждаване на първоинстанционното определение е, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска, което не касае сочената забраната на чл. 334 ГПК.

Вторият въпрос се отнася за правилността на обжалваното определение по същество, поради което също не отговаря на критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В обжалваното определение изрично е посочено, че съобразно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК поведението на страните има значение за ангажирането на отговорността им за разноски и в този смисъл съдът е приел, че виновното поведение на ответника е дало основание на ищцата да заведе иска. Въпросът съдържа несъгласието на жалбоподателя с този извод на съда, но доколкото правилността на определението не е предмет на производството по чл. 288 ГПК, то касационното обжалване не може да се допусне и по този въпрос.

Последният въпрос е неотносим към решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, тъй като подобни възражение за поведението на ищцата не са били въвеждани в производството до момента, поради което съдът не се е произнасял по тях.

Неоснователно е искането на ответницата по частната касационна жалба за присъждане на деловодни разноски за касационната инстанция. Според практиката на Върховния касационен съд (определение № 216/ 17.07.2017 г. по гр. д.№ 3648/ 2016 г., ІІІ г. о.; определение № 97/ 25.03.2015 г. по т. д.№ 987/ 2014 г., I т. о., определение № 256/ 01.08.2017 г. по гр. д.№ 1355/ 2017 год., IV г. о., определение № 18/ 12.01.2017 г. по ч. гр. д.№ 5183/ 2016 г., IV г. о.), в производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски на насрещната страна. Разпоредбата на чл.81 ГПК е неприложима в това производство, тъй като определението по чл.248 ГПК няма характер на акт по чл.81 ГПК - с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 672/12.03.2024 г. по в. ч.гр. д. № 598/2024 г. на Софийския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.