Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм. /

Ищецът В. К. П. от гр. С. е предявил искове за имуществени и неимуществени вреди против П. на Р България, С. д. на в. р. и С. с. с., във връзка със задържането му и образуване на предварително следствие за извършено престъпление по чл. 159, ал. 1 и чл. 150 НК.

С решение от 1.06.2004 г. по гр. д. № 6708/ 2002 г. на СРС, 34 състав, оставено в сила с решение № 408/ 29.11.2007 г. по гр. д. № 1099/ 2005 г. на Софийски градски съд на ищеца са присъдени 3 500 лв. обезщетение по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди вследствие незаконно задържане от СДВР на 26.02.1998 г. Останалите искове са отхвърлени, а в частите, в които въззивният съд е констатирал произнасяне по недопустими искове или срещу ненадлежна страна, решението е обезсилено и производството в тези части е прекратено.

Ищецът е подал к. жалба срещу решението на въззивния съд във всичките му части, като претендира пълно уважаване на предявените искове срещу всички привлечени ответници.

Представителят на П. на Р България изразява становище, че в частта относно паричните искове с цена до 5 000 лв. решението на въззивния съд не подлежи на обжалване, а в останалите части решението е правилно и следва да се остави в сила.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

От фактическа страна по делото е установено и не се спори между страните, че на 26.02.1998 г. ищецът бил задържан в дома му от служители на І- во РПУ във връзка със сигнал за престъпление. Освободен е на другия ден в 18 ч. Прието е, че действията на полицейските служители са незаконни, поради което и на основание чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ на ищеца е присъдено обезщетение от 3 500 лв. за неимуществени вреди. От многократните уточнявания на исковата молба е установено, че този иск е с първоначална цена 5 000 лв., поради което и на основание чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК / отм. / касационната жалба срещу отхвърлянето на иска за разликата от 3500 лв. до 5000 лв. е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Неоснователно е становището на ищеца, че цената на исковете надхвърля 5 000 лв., тъй като за допустимостта на обжалването е меродавна цената на всеки един от съединените искове, а не техният сбор - т. 1 от ТР № 1/ 2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Същото се отнася и за иска по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, който е с цена 3500 лв. за неимуществени вреди и 300 лв. за имуществени вреди и е отхвърлен от въззивния съд, както и отхвърлените искове за имуществени вреди от направени разходи за 543 лв. за медикаменти, 110 лв. за деловодни разноски, 17 лв. за ленти за принтер, 23 лв. за копиране на документи и 20 лв. за хартия и пликове. В тези части касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Касационната жалба е допустима за тези части от решението на въззивния съд, с което за посочените искове и страни се обезсилва решението на районния съд и прекратява производството по отношение на тях. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че в тези части решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.

По иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ неправилно е конституирана като ответник и П. на Р Б, тъй като по този текст от закона се ангажира само отговорността на СДВР за действията на нейните служители. Произнасянето по отношение на П. на Р Б е недопустимо и решението на районния съд в тази част правилно е обезсилено.

По иска по чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ неправилно е конституирана като ответник СДВР, тъй като по този иск са отговорни П. на Р Б и С. с. с. предвид данните за образувано предварително следствие и внесен обвинителен акт, както и че производството впоследствие е прекратено. Искът е бил предявен за 2000 лв., а районният съд го е разгледал като иск за 3 500 лв., поради което и за тази разлика решението му правилно е обезсилено като недопустимо.

В касационната жалба се твърди, че е бил предявен и установителен иск за констатиране фактите на допуснатите спрямо ищеца нарушения, по който съдът не се е произнесъл. Оплакването е неоснователно, тъй като съгласно чл. 97, ал. 3 ГПК установителен иск за факти се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона, а ЗОДОВ не предвижда такава възможност.

Останалите оплаквания, развити в жалба, са неотносими към делото и рамките, в които се разглеждат жалбите, поради което по тях съдът не следва да се произнася.

Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК / отм. / настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ

О. Б. Р касационната жалба, подадена от В. К. П. от гр. С. против въззивно решение № 408 от 29.11.2007 г. по гр. д. № 1099/ 2005 г. на Софийски градски съд, ІV- д отделение в частта, с която СДВР / сега С. д. “П” / е осъдена на основание чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ да заплати на В. К. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лв.

В тази част решението на ВКС има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав в 7 дневен срок от съобщението.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408 от 29.11.2007 г. по гр. д. № 1099/ 2005 г. на Софийски градски съд, ІV- д отделение в останалата обжалвана част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: