ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3515

гр. София, 30.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:Ирина П.а

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като разгледа докладваното от Д. Д. К. търговско дело № 20248002901634 по описа за 2024 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. М. срещу решение № 357/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 2836/2023 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 2214/01.05.2023 г. по гр. д. № 786/2022 г. на Софийски градски съд за осъждане на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД да заплати на основание чл. 432 КЗ сума в размер над 70 000 лв. до присъдения от 90 000 лв. – обезщетение за причинени на касатора неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 06.03.2017 г., както и за осъждане на застрахователното дружество да заплати сума над 4 452, 50 лв. до 5 952, 50 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на претенцията за заплащане на неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 140 000 лв.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен болките и страданията, които пострадалият е претърпял, възрастта му /40 г./, продължителността на възстановителния период, вида на търпените от него телесни увреждания, както и с общественото разбиране за справедливост. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се сочи приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Твърди се отклонение от задължителна практика на касационната инстанция /ППВС № 4/1968 г./, както и практика по чл. 290 ГПК /решение № 749/2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о., решение № 197/2017 г. по т. д. № 2250/2015 г. на II т. о. и др./. На самостоятелно основание се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като бъде уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния заявен размер от 140 000 лв., а за имуществени вреди – в размера, определен от първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

От ответника по касация ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е постъпил отговор на касационната жалба. С него се изразява становище за липса на основания жалбата да бъде допусната до разглеждане по същество, евентуално за правилност на въззивното решение, което следва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по предявени от Р. И. М. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 140 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП, реализирано на 06.03.2017 г., и иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 6 616, 60 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП. С атакуваното в настоящото производство решение при подадени и от двете страни жалби въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за репариране на неимуществени вреди е бил уважен в размер над 70 000 лв. до 90 000 лв. и уважен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на имуществени вреди в размер над 4 452, 50 лв., а в отхвърлителната му част е потвърдил решението на СГС. Счел е за безспорно установени фактите относно реализиране на твърдяното ПТП на територията на Р. Г. причинило неимуществени и имуществени вреди в правната сфера на ищеца, виновен за което е водачът на МПС Я. Р. С. чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното застрахователно дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. След анализ на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е достигнал до извод, че е налице причинно-следствена връзка между деянието и твърдените вреди, поради което ответникът е пасивно материалноправно легитимиран по заявените в кумулативно съединяване претенции. Съобразил е, че нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неприложима, тъй като установеното незначително превишение на разрешената скорост от страна на пострадалия не се явява в пряка връзка с вредоносния резултат.

Възприемайки заключението на приетата по делото експертиза и изложените от първостепенния съд мотиви относно възрастта на пострадалия към релевантния момент през 2017 г. /40 години/, получените от него три средни и множество леки телесни повреди - закрита фрактура на лявата ацетабуларна (главулечна) ямка на таза в комбинация с луксация (изкълчване) на лявата тазобедрена става, фрактура на дясната лъчева кост в горната й част, фрактура на малкия пищял вляво, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, контузия и охлузване в областта на брадата; извършените три оперативни интервенции, продължителния възстановителен период /1 година/, установените усложнение при лявата тазобедрена става - начални артрозни изменения и трайно намален обем от 20 градуса в движението абдукция (отвеждане встрани), остатъчен оперативен белег на лявата бедрена област и неотстранена метална плака и винтовете, а при дясната лакътна става - състояние на трайна флексионна контрактура - 45 градуса, а при флексия 15 градуса, е редуцирал обезщетението за неимуществени вреди с 20 000 лв. По отношение на претенцията за обезщетение на претърпените имуществени вреди съставът на Апелативен съд София е приел липса на пряка причинна връзка между вредоносното деяниe и престоя във ВИП стая в рамките на болничното заведение, поради което е отказал да присъди претендираните 1 500 лв., респективно с този размер е намалил обезщетението.

Не са налице твърдeните от касатора основания за достъп до директен и факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Касаторът само декларативно е посочил, че въззивното решение е очевидно неправилно без да обоснове поради какви причини счита, че е налице тази квалифицирана форма на неправилност. Тъй като касационната инстанция няма служебно задължение да следи за този порок, то няма как при това положение на бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение.

Въззивното решение не провокира извод за допуснато отклонение от задължителната тълкувателна практика на касационната инстанция по приложение на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд формално е взел предвид всички критерии, които трябва да бъдат съблюдавани, за да бъде справедливо обезщетението, с което се репарират претърпените от пострадалия неимуществени вреди - действителния размер на моралните вреди, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Неоснователността на искането за допускане на касация по поставения въпрос произтича и от обстоятелството, че той не кореспондира с оплакванията в касационната жалба относно необосноваността на извода, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е завишено, поради което следва да бъде редуцирано. Въззивният съд е анализирал и се е позовал на същите факти, на които е стъпил и съставът на СГС, но крайните изводи на двете инстанции се разминават по въпроса за конкретния размер на обезщетението. В случая релевантен би бил въпрос относно допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК поради липса на изложени мотиви от въззивната инстанция за относимите факти, които не са били обсъдени от предходната инстанция, обосноваващи извод за по-нисък размер на дължимото обезщетение. Относно подобен порок на въззивното решение обаче липсват изложени ясни оплаквания, а в касационната жалба само общо е посочено, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

Отделно от това, не е и формулиран кореспондиращ правен въпрос. В т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС е разяснено по задължителен начин, че настоящата инстанция не следва да изведе релевантния правен въпрос, а може само да го уточни и конкретизира, съответно при спазване на диспозитивното начало, закрепено в чл. 6, ал. 2 ГПК, е обвързана от заявеното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Допълнителното основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само формално посочено без да е обосновано с конкретни твърдения. Както беше посочено по-горе, касационната инстанция няма служебно задължение да мотивира която и да е от хипотезите за достъп до касационен контрол, извън регламентираните от чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Касаторът е този, в чието задължение стои ясното и точно посочване на някое от основанията за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, но в случая това не е сторено.

В заключение поради необосновано наличие на някой от критериите за достъп до касация и липса на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК, такъв следва да бъде отказан.

От ответника по касация разноски не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 357/28.03.2024 г. по в. гр. д. № 2836/2023 г. на Апелативен съд София. Определението е окончателно.