Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е след отменително решение № 3236/02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 4398/2019 г. от петчленен състав на II колегия на Върховния административен съд, с което делото, образувано по жалба на Б.П от [населено място] против заповед № 8121К-8485/30.11.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), е отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

Жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и при несъответствие с целта на закона по съображения, изложени в жалбата, в писмени бележки и изложени в открито съдебно заседание. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прилага списък.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата с доводи, изложени в писмени бележки, които развива и в открито съдебно заседание. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

1. Б.П е заемал длъжността началник на сектор към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – София. На 10.11.2017 г. е подал, чрез директора на ОДМВР – София, заявление до министъра на вътрешните работи да бъде освободен от заеманата ръководна длъжност на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, считано от 11.12.2017 г. На гърба на заявлението е налице отбелязване, че срещу служителя не се водят дисциплинарни проверки и производства, подписано от началник отдел „Дисциплина и дисциплинарна практика“ при „Човешки...