Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Марлин – 7“ ЕООД Ямбол, срещу решение № 1290/24.02.2020г. постановено по адм. дело № 2499/2019г., на административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 000030-16193/20.12.2018г., на Държавната комисия по хазарта, с което спрямо „Марлин – 7“ ЕООД е приложена принудителна административна мярка - окончателно отнемане на лиценз, за който е издадено удостоверение за издаден лиценз № 000030-13341/29.10.2018г.

В касационната жалба са развити съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че решението е недопустимо тъй като съдът е променил правното основание по приложената от ДКХ ПАМ от чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗХ на чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗХ. Сочи се, че съдът няма правомощия нито по налагане на ПАМ, нито да променя правното основание, като по този начин съдът изземва правомощията на ДКХ.

Твърди се, че решението е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е базирал своите изводи на допуснати неправилно свидетелски показания на лицето К.У – служител на ДКХ и един от извършилите проверката, като чрез тези свидетелски показания са били установени факти и обстоятелства за които има съставен официален документ.

Неправилно първоинстанционния съд е отчел, че нарушение нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК не представлява съществено такова процесуално нарушение водещо до отмяна на акта, тъй като закона изисква задължително при започване на административно производство да бъдат уведомени заинтересованите страни.

Неправилно АССГ е приел, че оспореното решение е мотивирано без да излага доводи в тази насока.

Неправилно АССГ не е кредитирал...